Решение № 175 от 13.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110215561 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г. С. Н., ЕГН **********, депозирана чрез адв.

Н. Б., против Заповед за задържане на лице № 228зз-1369/2024 г., издадена от полицейски служител мл. експерт Д. С. Ч. към 04-РУ при СДВР, гр. София, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

В жалбата се изразява становище, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, неправилна и постановена при липса на мотиви. Адресира се до съда искане да отмени обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, явява се и пълномощник адв. Н. Б., който поддържа жалбата. В хода на производството по същество излага доводи, че оспорваната заповед не съдържа годни правни и фактически основания за издаването й, като залегналото в закона основание не е попълнено с конкретно съдържание, а е изписано единствено текстово конкретното основание от цитираната в 1 заповедта разпоредба.

В съдебно заседание ответникът - полицейски служител при 04-РУ при СДВР, гр. София, на длъжност " младши експерт", редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмените бележки по делото, депозирани от гл. юрк. М.Г. при СДВР, се оспорва жалбата с твърдение, че заповедта има съдържанието, посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, приложен е действащият материален закон и съответства на целта на закона.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Полицейският служител при 04-Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи на длъжност „младши експерт“ Д. С. Ч. съставил Заповед за задържане № 228зз-1369/2024 г., с която постановил задържане до 24 часа на жалбоподателя Г. С. Н. на основание чл. 72 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Като фактически основания за задържането на Н. в заповедта било посочено, че същият е опасен за себе си и околните, демонстрира тежки психически отклонения. Заповедта била предявена и подписана от Н., като същият подписал и декларация, с която е уведомен за правата си, като не посочил лица, които да бъдат информирани за задържането му в т. ч. и лице упражняващо адвокатска професия. Въз основа на посочената заповед Н. е задържан в 13:30 ч. на 16.10.2024 г. и приведен в сградата на 04-Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи. На лицето е извършен личен обиск по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно протокол за личен обиск на лицето Н., издаден от мл. експерт Д. С. Ч., обискът е започнал на 16.10.2024 г. в 15:15 ч. и по време на неговото извършване са намерени и описани следните вещи: 1 бр. пръстен за ръка от бял метал, 1 бр. черен текстилен гердан текстилен кръст, 1 бр. черен кожен колан, сумата от 40 /четиридесет/ лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Редми“, сумата от 5,40 /пет лева и четиридесет стотинки/ на монети, 1 бр. ключодържател с 3 бр. секретни ключа от бял метал и с 1 бр. чип за входна врата, 1 бр. черна кутия с 1 бр. диоптрични очила, 1 бр. черни маратонки марка „Найк аирмакс“. На Н. е предявен протокола за личен обиск, лично е подписан от него и е получил екземпляр. Вещите са върнати на лицето на 17.10.2024 г., като това е 2 удостоверено с разписка. На 17.10.2024 г. в 14.50 ч., същият бил освободен от ареста на посоченото полицейско учреждение.

Въз основа на депозираната жалба и установената по делото фактическа обстановка, съдът установи от правна страна следното:

Съдът като съобрази, че жалбата е подадена от легитимирано лице адресата на заповедта, в 14-дневен срок, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, я прие за разглеждане като процесуално допустима.

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверка съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, доколкото ответникът е заемал длъжността „младши експерт“ към 04-РУ при СДВР, гр. София. Като действащ служител при СДВР ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно ответникът мл. експерт Ч. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал.

1, т. 3 от ЗМВР - да задържи лице в хипотезата, когато показва тежки 3 психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност. Следователно издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в разглеждания случай е налице - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н., като е посочено и правото да обжалва законността на задържането. В заповедта е посочено правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й.

В случая правата на задържания са гарантирани, видно от приложените материали по преписката, същият е попълнил декларация, че е запознат с правата си, заповедта за задържане му е предявена и връчена за подпис, съответно подписана от него и му е връчен препис от документа. С оглед на изложените съображения настоящият състав намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което да ограничава правото на защита на оспорващата страна и да препятства възможността й да организира защитата си.

Предвид констатацията за процесуална законосъобразност на издадената заповед, с оглед разпоредбата на чл. 146 АПК, съдът следва да извърши преценка допуснати ли са противоречия с материалноправни разпоредби при издаването й и има ли несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да постановят "задържане" при точно изброени хипотези, една от които (т. 3) касае лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава 4 обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност. Разпоредбата предполага наличие на следните предпоставки: от една страна лицето, което се задържа да показва тежки психични отклонения, а от друга с поведението си да нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност. Доколкото полицейските органи нямат специални знания в областта на психиатрията, при гореописаната хипотеза същите действат въз основа на предположение, тъй като не могат да знаят със сигурност на какво се дължи несъответното поведение на лицето - на психично заболяване или на друга причина.

Достатъчно е за законосъобразността и обосноваността на мярката от обективните факти, касаещи поведението на лицето да може да се формира предположение за наличие на психическо отклонение, което излага на явна опасност живота на лицето или на други лица.

Съдът намира, че в настоящия случая обосновано и законосъобразно е наложена процесната принудителна административна мярка на основание чл.

72 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, предвид поведението на лицето към момента на прилагане на мярката.

Описаните факти, според съда дават достатъчно основание да се счита, че в случая полицейските органи са действали с убеденост, че лицето демонстрира съответни психични отклонения, естеството на които същите нямат специални знания да установят.

Според принципа на законността, закрепен в АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, а съгласно принципа на съразмерността административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая задържането не се явява самоцел, а е в съответствие с целта на закона - предотвратяване реализирането на опасност спрямо задържаното лице и околните му.

Съдът намира, че е спазен принципът на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, тъй като издаването на заповедта е бил единствения начин да се предотврати реализирането на посочената опасност, а и задържането е продължило за период от 24 часа.

С оглед горното, настоящият състав намира, че оспорваната заповед е материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени 5 нарушения на административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящия съдебен процес.

Същевременно предвид насоката на съдебното произнасяне, е основателно и следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът намери, че следва да бъде определено в размер на 100/сто/ лева на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. Н., ЕГН **********, депозирана чрез адв.

Н. Б., против Заповед за задържане на лице № 228зз-1369/2024 г., издадена от полицейски служител мл. експерт Д. С. Ч. към 04 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА Г. С. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6