Решение № 543 от 02.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20201000503529 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 2066 от 16.03.2020 г. по гр. д. № 12457/2017 г. на СГС, ГО, 12 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. С. С. на основание на чл.

2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сумата от 7 000 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лв., както неоснователен.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ищецът Р.С. обжалва решението в отхвърлителната му част като поддържа, че съдът не е оценил в достатъчна степен обема, интензитета и продължителността на търпените от него вреди от незаконното обвинение, като застъпва тезата, че останалите образувани и приключили наказателни производства срещу него не следва да служат като основание за занижаване размера на дължимото му се обезщетение.

1

Прокуратурата на Република България обжалва решението изцяло в осъдителната чу част по съображения, че искът е погасен по давност. В условия на евентуалност оспорва изводите на съда по отношение на размера на дължимото се обезщетение, което намира за завишено и моли да бъде намалено.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните доказателства по делото съобразно с разпоредбите на чл.12 и чл. 235 от ГПК и при ограниченията в правомощията по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от Р. С. С. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно с лихвата за забава, считано от 15.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че по повдигнатото срещу ищеца С. обвинение в извършване на престъпление през 1999 г., квалицирано като грабеж в големи размери по чл. 199 , ал. 1, т.2 пр.2 вр.198, ал. 1, пр.1 и пр.2 вр. 129, ал. 2, пр.2 вр. чл. 20 от НК, е било образувано н.о.х.д. № 3545/2006 г. на СГС, НО, 25 състав, по което с присъда от 19.12.2008 г. ищецът е оправдан. Присъдата е протестирана с бланкетен протест от 22.12.2016 г., който поради неотстраняване на контатираните нередовности е върнат с разпореждане на съда от 12.03.2012 г., съобщено на 28.03.2012 г. и влязло в сила на 12.04.2012 г. Видно от приложената с отговора на исковата молба справка за съдимост в периода от 2001 г. до 2011 г. ищецът С. е бил осъждан три пъти.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд от правна страна, че предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в случая са налице: срещу ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което той е бил оправдан. Така той е претърпял неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство. Отговорността на държавата за причинените вреди е обективна и се реализира чрез заплащане на обезщетение . Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, аналогично на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, установява принципа на пълна 2 обезвреда: на поправяне подлежат всички вреди от непозволеното увреждане.

Обезщетението за неимуществените от тях се определя от съда по справедливост, както предписва чл. 52 от ЗЗД, тъй като съгласно препращащата норма на § 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ, за неуредените случаи се прилагат гражданските закони.

Следователно, предявеното с исковата молба от ищеца С. субективно материално право на обезщетение срещу Държавата е валидно възникнало.

Същото, обаче, се явява погасено по давност, в който смисъл е и своевременно противопоставеното от нейния процесуален субституент перемпторно възражение. Началото на давностния срок съобразно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По отношение на правото на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, началото на давностния срок е влизането в сила на оправдателната присъда. За ищеца оправдателната присъда от 19.12.2008 г. по н.о.х.д. № 3545/2006 г. на СГС, НО, 25 състав, е влязла в сила на 12.04.2012 г., с влизане в сила на разпореждането за връщане на протеста на прокурора. Предвид, че по делото липсват данни за спиране или прекъсване на давността, срокът е изтекъл на 12.04.2017 г. Исковата молба е депозирана в съда на 29.09.2017 г., т.е. след изтичане на давността. Ето защо, материалното субективно право на обезвреда не може да бъде съдебно защитено и принудително реализирано.

Обстоятелството, че длъжностно лице е направило отбелязване върху материалния носител на присъдата за влизането й в сила спрямо останалите подсъдими, не може да създаде права за ищеца, нито е от естество да продължи давностния срок, който е установен със закон и спрямо него е изтекъл.

Поради горното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва и вместо него – постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, като погасен по давност. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ решение № 2066 от 16.03.2020 г. по гр. д. № 12457/2017 г. на СГС, ГО, 12 състав В ЧАСТТА, в която на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. С.

С. сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по н.о.х.д. № 3545/2006 г. на СГС, ведно със законната лихва от15.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от Р. С. С., с л.н.ч. № **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.**, против Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата 7000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по н.о.х.д. № 3545/2006 г. на СГС, ведно със законната лихва от15.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като погасен по давност.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните, чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4