Решение № 57 от 05.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №1293/16.09.2025 г., постановено по т. д. № 1807/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлена молбата на „Фиделис Корпорейшън“ АД, ЕИК 205169764 по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособността, евентуално – свръхзадължеността на „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИКК 200078346.

Посоченото решение е обжалвано от „Фиделис Корпорейшън“ АД, действащо чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се като повърхностен извода на първата инстанция, че дружеството-молител не е доказало качеството си на кредитор по посочените в молбата по чл. 625 ТЗ изискуеми парични вземания, а именно: 1/. вземане в размер на 6 932 650 лева, представляващо част от задължение за цена по договор за цесия от 05.11.2014 г., сключен с „Бромак“ ЕООД /н./, прехвърлено на „Фиделис Корпорейшън“ АД с договор за цесия; 2/ вземане в размер на 3 050 000 лева, представляващо цена по договор за цесия от 07.04.2023 г., сключен между „Фиделис Корпорейшън“ АД и „Инвест Мениджмънт“ ООД.

Заявява се, че даденото тълкуването от първоинстанционния съд на чл. 99, ал.

1

4 ЗЗД противоречи на постоянната практика на ВКС, според която липсата на уведомление не засяга валидността на цесията и не заличава кредиторовото качество на цесионера - тя само има значение за това, за кой кредитор плащането би имало освобождаващ ефект. Поддържа се, че в производството по чл. 625 ТЗ съдът следва да установи съществуването на вземането, а не формалното настъпване на уведомлението. Изтъква се, че дори и да не е извършено от стария кредитор, връчването на съдебните книжа, съдържащи договора за цесия, замества уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Посочва се, че след като „Инвест Мениджмънт“ ООД изрично признава пред новия кредитор в споразумение от 18.02.2022 г., сключено между страните по делото, че е уведомено за цесията, то същата е породила действие спрямо него, без значение как е станало самото уведомяване. Затова и в отговор на поканата на молителя от 14.08.2023 г. да заплати сумата от 6 932 650 лева, „Инвест Мениджмънт“ ООД не е оспорило наличието на вземане у „Фиделис Корпорейшън“ АД, съответно не е изтъкнало липсата на уведомление за прехвърлянето му на нов кредитор, а напротив - заявило е, че не оспорва вземането, но не може да го погаси поради липса на средства. Поддържа се, че първата инстанция неправилно е приела, че признанието било оттеглено от длъжника с оглед изявленията в становището му от 15.11.2023 г. и възраженията относно представителната власт на управителя. Твърди се също, че дори да се приеме, че признанието е оттеглено от длъжника със становището от 15.11.2023 г., то съдът е следвало да вземе предвид, че същото е направено в хода на делото и след връчването на молбата по 625 ТЗ с приложения към нея договор за цесия, съответно съдът е следвало да цени това оттегляне с оглед останалите обстоятелства, доказателства по делото и най-вече с оглед на това, че с молбата по чл. 625 ТЗ молителят за пореден път е уведомен за цесията. Посочва се и че неправилно първоинстанционният съд е приел, че сключеният предварителен договор за даване вместо изпълнение от 28.08.2023 г., с който длъжникът бил поел задължение да прехвърли недвижими имоти в погашение на дълга за сумата 3 050 000 лева, новира паричния дълг със задължение по предварителния договор, като това погасявало паричното задължение. Този извод според въззивника е в противоречие с разпоредбата на чл. 107 ЗЗД и установената съдебна практика по приложението й, според която новация не настъпва без изрична воля за подмяна на основанието. В тази насока се поддържа, че предварителният договор не погасява задължението по договора за цесия за заплащане на цената, което остава парично и изискуемо, а само урежда и друг възможен начин на изпълнение. Моли се решението да бъде отменено, като молбата на „Фиделис Корпорейшън“ АД по чл. 625 ТЗ бъде уважена и се откриете производство по несъстоятелност поради неплатежоспособността, евентуално - свръхзадължеността на „Инвест Мениджмънт“ ООД..

В установения от закона срок, въззиваемия и ответник в първоинстанционното производство - „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на 2 въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че молителят не е установил, че е кредитор на „Инвест Мениджмънт“ ООД на база посочените сделки, не е ангажирал доказателства, че твърдените задължения са надлежно възникнали и съществуват към момента на депозиране на молбата. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се опровергава по категоричен начин, че такива вземания съществуват. Заявява се, че вземанията, които молителя претендира, се основават на документи, които са подписани от лица, които към депозиране на молбата вече не представляват съответните дружества и в тази връзка тези документи са антидатирани. В тази насока се изтъква, че „Фиделис Корпорейшън“ АД не е доказало достоверна дата на документите, преди представянето им пред съда. Посочва се, че не е уведомяван от „Силвандил“ ЛТД за извършеното прехвърляне на вземания, поради което договорите за цесия не го обвързват. Твърди се, че споразумението от 18.02.2022 г. и съпътстващите го разчети, потвърждения и други документи със страни „Фиделис Корпорейшън“ АД и „Инвест Мениджмънт“ ООД, като антидатирани са съставени към момент, когато Л. Г. не е бил управител на „Инвест Мениджмънт“ ООД, поради което са непротивопоставими на това дружество. Заявява се, че дори да бъдат приети за неоснователни всички изложени съображения относно липсата на активната материалноправна легитимация на молителя, то молбата на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД отново следва да бъде отхвърлена, тъй като финансовите показатели на „Инвест Мениджмънт“ ООД изключват възможността да бъде направен извод, че дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е сезиран от „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД с молба с правно основание чл. 625 и следващите ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособността съгласно чл.

608 ТЗ, евентуално – свръхзадължеността съобразно чл. 742 ТЗ, по отношение на „Инвест Мениджмънт“ ООД. Молителят „Фиделис Корпорейшън“ АД твърди, че е кредитор на „Инвест Мениджмънт“ ООД за следните вземания: 1) 6 932 650 лева, представляваща част от задължение за цена по договор за 3 цесия от 05.11.2014 г., сключен с „Бромак“ ЕООД /н./, прехвърлено на молителя с договор за цесия от 07.10.2021 г.; 2) 3 050 000 лева, представляваща цена по договор за цесия от 07.04.2023 г., сключен между молителя и длъжника.

Първоинстанционният съд за да отхвърли молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност е заключил, че молителят „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД не доказал да е кредитор спрямо „Инвест Мениджмънт“ ООД по отношение посочените в сезиращата молба парични вземания. Липсата на активна материалноправна легитимация на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД по молбата води до нейната неоснователност, като е излишно да се обсъждат наличието на останалите предпоставки на сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1, чл. 631 ТЗ, за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорни са между страните, а и от приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства, се установяват следните обстоятелства: 1/ че между „Бромак“ ЕООД /н./ и „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е бил сключен анекс № 285077/ 24.11.2010 г. към договор за платежни услуги; 2/ към 05.11.2014 г. „Бромак“ ЕООД /н./ е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с вземания по посочения договор за главница и лихва в общ размер на 5 649 934,43 евро; 3/ че на 05.11.2014 г. между „Бромак“ ЕООД, като цедент, и „Инвест Мениджмънт“ ООД, като цесионер, бил сключен договор за прехвърляне на вземането от банката със съдържането на документа, представен към молбата по чл. 625 ТЗ (л. 14 и сл. от делото пред първата инстанция), което обстоятелство, обявено за безспорно с протоколно определение 06.11.2024 г. от първоинстанционния съд; 4/ че по този договор „Инвест Мениджмънт“ ООД е поел задължение да заплати на „Бромак“ ЕООД /н./ цена в размер на 11 050 000 лева в срок до 05.11.2024 г. (чл. 4, ал. 1 и 2), като в чл. 4, ал. 3 е уговорена годишна лихва върху неплатената цена в размер на ОЛП, определен от БНБ, плюс 2% , но не повече от 4 %. От горното следва, че считано от 05.11.2014 г. за „Инвест Мениджмънт“ ООД е възникнало парично задължение към „Бромак“ ЕООД /н./ за сумата 11 050 000 лева.

Предвид признанието на молителя, съдът приема за установено, че на 28.01.2015 г. част от него в размер на 117 350 лева е погасена чрез плащане към трето лице. Неплатено остава задължение в размер на 10 932 650 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. длъжникът „Инвест Мениджмънт“ ООД се задължава да плати 4 цената по цесията в десетгодишен срок от сключване на договора или до 05.11.2024 г. Съгласно анекс от 10.02.2015 г. към договора за цесия от 05.11.2014 г. „Инвест Мениджмънт“ ООД и „Бромак“ ЕООД /н./ са уговорили нов падеж на задължението - 31.12.2015 г. (л. 550 от делото пред първата инстанция).

Съгласно договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на парично задължение (даване вместо изпълнение) от 04.04.2016 г., сключен между „Силвандил Лтд” (Silvandil Ltd.) и „Бромак“ ЕООД, последното дружество прехвърля на „Силвандил“ Лтд свое парично вземане от „Инвест Мениджмънт“ ООД в размер на 10 932 650 лева, представляващо дължима цена от „Инвест Мениджмънт“ ООД по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. с цедент „Бромак“ ЕООД (н.) и цесионер „Инвест Мениджмънт“ ООД. Сключването на този договор за цесия от 04.04.2016 г. в случая се установява от приетите в първоинстанционното производство приемопредавателен протокол от 04.04.2016 г., подписан от цедента и цесионера, потвърждение и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, подписани от цесионера (л.

16 – л. 18 от първоинстанционното дело). Вземането в размер на 10 932 650 лева, заедно с бъдещите лихви (не и изтеклите) е прехвърлено в погашение на дълг на „Бромак“ ЕООД (н.) към „Силвандил“ ЛТД в размер на 11 000 000 лева – част от главница, дължима по договор за заем от 31.01.2011 г. и 11 бр. анекси към него, сключен с „Технотел инвест“ АД, което вземане било прехвърлено на „Силвандил" ЛТД от заемодателя с договор за цесия от 30.03.2016 г