Решение № 879 от 09.05.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Бургас, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от П. СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20232120104529 по описа за 2023 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Д. В. К., със съдебен адрес в гр. Бургас, с която претендира осъждане на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК ....., със седалище гр. София, да й заплати следните суми: 5000 лева, частично предявена от 25 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди (физически болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на 09.08.2022 год. в гр. ......причинено от водача на лек автомобил „...“, рег. № ...., за което е съставена Щета № .../.... год., и 215,83 лева – обезщетение за имуществени вреди (заплатена от ищцата цена на медикаменти и на услуга за издаване на съдебномедицинско удостоверение), последица от същото застрахователно събитие, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници, начиная от уведомяване на застрахователя – 20.10.2022 год., до окончателното им изплащане.

Ищцата е изложила следните фактически и правни твърдения: на 09.08.2022 год., около 12:27 часа в гр. ..до ...., Д. К. пострадала като пешеходец, вследствие на ПТП, причинено от П. Т., водач на лек автомобил „...“, рег. № ..., застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; ищцата пресичала пътното платно на пешеходна пътека, когато е блъсната от автомобила, паднала е и е ударила главата си, лактите, колената и таза; била е откарана по спешност в УМБАЛ – 1

Бургас, а през периода 10.08.-22.09.2022 год. е била в отпуск по болест, с диагноза „Травма на главата“; вследствие на ПТП, удара в главата и изживения стрес, общото й здравословно състояние се влошило; ищцата е била оперирана през 2018 год. заради туморно образувание в мозъка, като поради претърпяното ПТП рискът от епилептични припадъци е завишен и тя получила 5 пристъпа в първата седмица след инцидента; търпяла е неудобства в битово отношение, тъй като не е можела да се обслужва сама; претърпяла е болки и страдания, както и емоционален стрес вследствие на инцидента; на 20.10.2022 год. ищцата уведомила застрахователя за претенцията си за заплащане на обезщетение, определени са й, но не са заплатени, обезщетение от 1600 лева за неимуществени вреди и 165,83 лева за имуществени вреди, с които размери ищцата не е съгласна.

Ищцата ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 493, ал. 1, т. т. 1 и 5 и чл. 429, ал. 3, КЗ, чл. 86, ЗЗД.

В срока по чл. 131, ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който е оспорило предявените искове; изложило е следните насрещни твърдения: силното главоболие, епилептичните припадъци и влошеното психично състояние на ищцата не са последица от процесното ПТП, а са от предходно нейно заболяване; няма данни, че ищцата е ударила главата си, че е получила наранявания по цялото тяло, че е било невъзможно движението на левия крак, че е получила такива увреждания, заради което не е можела да се обслужва сама; поради самоволно напускане на лечебното заведение от ищцата лечението й не е започнало и не е проведено; извършеното КТ на глава е заради предходно заболяване на ищцата и не е в резултат на процесното ПТП; представените болнични листи са за диагноза „Травма на главата“, а такава травма не е получена при процесното ПТП; не е установено какво лечение е водено през дните, в които ищцата е била в болничен; няма доказателства, че ищцата е претърпяла вреди от произшествието; като прекомерен е оспорен размерът на обезщетението за неимуществени вреди; искът за обезщетение за имуществени вреди е оспорен изцяло, тъй като представените фискални бонове не установяват, че са за лекарства, ползвани от ищцата, а разходът за издаване на съдебномедицинско удостоверение не попада сред вредите, които подлежат на възстановяване по ЗЗГО; направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като тя е излязла внезапно на пътното платно и водачът на автомобила не е имал възможност да спре навреме – нарушено е правилото по 113, ЗДвП; ищцата е напуснала самоволно болничното заведение, не е изпълнила указанията на лекарите и не е предприела лечение и рехабилитация, нито лечение на влошеното си психично здраве, не е приемала медикаменти за лечение на главоболието си.

2

Ответникът ангажира доказателства; моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, а и се установява от представените доказателства – констативен протокол и наказателно постановление от 03.02.2023 год., че 09.08.2022 год., около 12:27 часа в гр. ...до бл. ...., е настъпило ПТП, в резултат от което пешеходецът Д. К. пострадала, след като била блъсната от лек автомобил „....“, рег. № ...., управляван от П. Т.. Към момента на произшествието за водача на автомобила е действала ЗЗГО, сключена с ответното АД. Произшествието е настъпило на пешеходна пътека, а след сблъсъка ищцата паднала на асфалтовата настилка и е претърпяла увреждания – описани в лист за преглед на пациент от 09.08.2022 год. (л. 142 по описа на делото).

По делото е прието експертно медицинско заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице е описало съдържанието на съставените епикризи за ищцата и травматичните й увреждания; сочи, че липсва медицинска документация за начина, по който ударът в главата на Д.

К. й се е отразил; няма и медицинска документация за зачестили епилептични припадъци; вещото лице сочи, че обичаният възстановителен период за уврежданията на ищцата следва да е в рамките на 30 дни.

По делото е прието експертно автотехническо заключение, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че процесното ПТП е настъпило поради неосигурено от водача на лекия автомобил предимство за пешеходеца Д. К..

По делото е прието повторно заключение по автотехническата експертиза, изготвено от друго вещо лице, оспорено от ищцата като необосновано. В устното пояснение на заключението експертът сочи, че процесното ПТП е настъпило поради неправилното решение на водача на лекия автомобил, преди да потегли, да погледне наляво вместо надясно, в посоката към тротоара, от който ищцата е започнала да пресича пешеходната пътека.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира за основателен иска за обезщетение за неимуществени вреди. Нормата на чл. 493, ал. 1, т.

1 във вр. с чл. 477, ал. 1, КЗ ангажира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за репариране на имуществените и неимуществените вреди, нанесени на трети лица при използване на застрахованото МПС. В настоящия казус е безспорно установен фактът на застраховане при ответника на отговорността на П. Т., в качеството на водач на л. а. „....“, рег. № ..... Деликтната отговорност на виновния водач е покрита от застрахователя-ответник, съгласно 3 предмета на задължителната застраховка, който отговаря за претърпените от ищеца вреди (98-2010-І ТО на ВКС). Виновното поведение на водача П. Т. за причиняване на процесното ПТП се установява от съставения констативен протокол (срещу верността му не е проведено насрещно доказване от ответника), от влязлото в сила наказателно постановление за извършеното административно нарушение и от приетите експертни авто-технически заключения, които съдът цени като обективни и компетентни. Макар и при възникване на произшествието водачът да е управлявал автомобила със скорост около 15 км/ч – според повторното заключение, или далеч под разрешената от закона скорост от 50 км/ч, налице е явно неспазване разпоредбата на чл. 20, ал. 2, ЗДвП, тъй като избраната скорост на движение не е била съобразена с характера и интензивността на движението, с движещия се пред автомобила пътнически автобус, с пешеходната пътека и с наличието на пешеходци в района. Водачът П. Т. не се е съобразил в достатъчна степен със средата, в която се е движил (силно урбанизиран район, с разположена в близост автобусна спирка), нито при потеглянето се убедил в липсата на опасност за увреждане на пешеходец – предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2, ЗДвП. Този извод на съда се подкрепя и от показанията на водача, разпитан като свидетел в настоящия процес – той сочи, че при инцидента е спрял зад автобус, тръгнал е на първа скорост и е карал с 5 км/ч при удара с жената. Липсата на доказателства в подкрепа на възражението на ответника, че не е налице противоправност в поведението на водача Т., мотивира съда да приеме, че не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2, ЗЗД, поради което деликтната отговорност на водача следва да бъде ангажирана.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Делото не съдържа доказателства за противоправно поведение на пешеходеца Д. К. при движението й към и върху пешеходната пътека – чл. 108, ал. 1 и чл. 113, т. 1, ЗДвП. Доказателствената тежест за установяване на допуснати от ищцата нарушения на правилата на ЗДвП се носи от застрахователя, който не е провел главно и пълно доказване на твърденията си за настъпили юридически факти по чл. 51, ал. 2, ЗЗД, поради което не може да се приеме, че ищцата е допринесла за настъпване на увреждането (Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 год. по тълк. д. № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС). Съдът не кредитира повторното заключение по автотехническата експертиза в частта й за противоправното поведение на ищцата – л. 259 по описа на делото, абз. последен от заключението, тъй като становището на вещото лице не почива на обективни данни за фактическата обстановка в момента на възникване на произшествието. От друга страна, посочената част от писмено изразеното заключение е опровергано от автора му при устното изслушване, в което е вещото лице е посочило, че произшествието е настъпило поради неположената от водача на лекия автомобил грижа непосредствено преди потегляне да погледне надясно, в посока на близкия тротоар и пешеходната пътека пред него.

4

Делото не съдържа и доказателства за нарушение от страна на ищцата разпоредбите на чл. 113, ал. 1, ЗДвП – няма данни, че тя не се е съобразила с приближаващия лек автомобил на водача Т., нито че е навлязла внезапно на пътното платно, осуетявайки надлежна и навременна реакция на водача. Ударът е настъпил не в началото на пешеходната пътека, а на разстояние около 1.70 м. от тротоара, поради което съдът приема, че ищцата вече е била навлязла навътре по пътеката – с ходене, не с тичане, а не е стъпила върху нея непосредствено пред движещия се автомобил. В показанията си П. Т. ясно сочи, че не е видял пешеходеца Д. К., но липсват данни за обективна невъзможност за визуален достъп – инцидентът е настъпил в светлата част от денонощието, на открит терен, без препятстващи погледа на водача дървета, табели или други прегради.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, последица от процесното ПТП, съдът се ръководи от разпоредбите на чл. 52, ЗЗД и чл.

162, ГПК, въвеждащи критерия на справедливостта (Решение № 104/19.02.2024 год. по гр. д. № 902/2023 год. на III ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК; 213-2000-ВКС).

От показанията на свидетелите М..В..и Т..К..и от заключението по медицинската експертиза съдът установява, че ищцата е претърпяла физически болки, както и емоционални и психологически болки и страдания вследствие травматичните й увреждания от падането върху пътното платно. Съдът счита, че физическите травми на ищцата, които са пряка последица от процесното ПТП, са повлияли негативно върху нормалното й ежедневие на физически и психически здрав и трудоспособен човек. В резултат от произшествието ищцата е била трудно подвижна за период от 2 седмици, била е обслужвана от съпруга си, в т. ч. за личната й хигиена, и не е излизала от дома си. Пътното произшествие е повлияло негативно върху броя на епилептичните припадъци на ищцата – 5 за една седмица след инцидента, при 1-2 месечно преди това, а спадането на броя е настъпило след около 45 дни след процесното ПТП. В тази насока са показанията на съпруга на ищцата, свидетеля Т. К., които не са опровергани с насрещно доказване от ответника. Тези твърдения не противоречат и на приетото медицинско експертно заключение, тъй като вещото лице ясно е посочило, че припадъците зависят и от промени в психо-емоционалното благоразположение на хора с предразположеност. Съдът приема, че в настоящия казус учестяването на епилептичните припадъци на ищцата са последица от преживения от нея стрес от автомобилния сблъсък и от последвалия некратък период на възстановяване.

Разпечатката съдържа 27 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/878b64b8-d0b2-49f4-b9b1-93355a5fba15