Решение № 919 от 11.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Пловдив , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анна И. Иванова

Радослав П. Радев

Иван А. Анастасов като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20205300502108 по описа за 2020 година

Обжалвано е решение №172/15.07.2020г. по гр.д.№238/2019г. по описа на РС-Карлово,ІІ гр.с-в от ищцата,с коет о е отхвърлена предявената искова претенция с правно основание чл.213 от КТ,вр. с чл.350 от КТ и чл.86 от ЗЗД,касаещо признаването на факта от страна на първоинстанционния съд,че липсва трудово правоотношение между страните и въз основа на този факт исковите претенции са неоснователни.Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковите претенции да се уважат.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените писмени доказателства по делото става ясно,че ответникът и ищецът са били в трудови правоотношения,като ответникът е работил по трудов договор в ответното предприятие на длъжност „х.” от датата на встъпване в длъжност 06.08.2008г. до 31.12.2010г.,а от 01.01.2011г. е била назначена на длъжност „д.“ на хижа „***“ в гр.Карлово.Тъй като ищцата сочи,че към датата на завеждане на исковата 1 молба ответното дружество й дължи сумата 14066,58лв.,произтичащи от обезщетение за недопускането й до заемането на длъжността,която е заемала преди уволнението за периода 15.02.2016г.-15.02.2019г.;да се задължи ответното дружество да оформи трудовата й книжка съобразно влезлите в сила съдебни решения;да бъде задължено дружеството като работодател да внесе дължимите от ищцата осигуровки към ДОО,Допълнително задължително пенсионно осигуряване,Универсален пенсионен фонд и Здравно осигуряване,както и да бъде задължено дружеството да внесе за своя сметка като работодател дължимите осигуровки към ДОО,фонд Допълнително задължително пенсионно осигуряване,Универсален пенсионен фонд,Трудова злополука и професионална болест и Здравно осигуряване е поставен за решаване въпроса със съществуването или не на трудово правоотношение между ищцата и ответното дружество като инцидентен установителен иск.И настоящата инстанция счита,че най-напред следва да се установи въпроса по така наведения инцидентен установителен иск и едва тогава при наличие на трудово правоотношение следва да се произнася съда относно останалите наведени искови претенции.

Ищцата е била уволнена от работа като „д.“ в хижа „***“ в гр.Карлово,като последното решение на съда,с което същата е била възстановена е влязло в сила преди 04.02.2013г.,тъй като на тази дата същата е получила уведомление от РС-Карлово,че в двуседмичен срок може да се яви в дружеството-работодател и да заеме длъжността,заемана от нея преди уволнението „д.“.Същата е депозирала писмено заявление до дружествотоработодател от дата 14.02.2013г.,че на 15-02-2013г. същата ще се яви и ще заеме длъжността „д.“.Ищцата се е явила на датата 15.02.2013г.,но не е била допусната да заеме длъжността,тъй като хижата е била отдадена под наем на трето лице и това трето лице не е било обвързано в трудово правоотношение с ищцата.

При положение,че съгласно разпоредбата на чл.123а от КТ хижата е била отдадена под наем на трето лице,то към момента на възстановяване на работа ищцата е следвало да се обърне към наемателя на хижата,който се явява „работодателя по заместване“,тъй като той е новият стопанин на хижата,а при положение,че ищцата не е обвързала по никакъв начин с писменото си заявление наемателя на обекта,то между нея и наемателя към момента но възстановяването й не може да се породи трудовоправна връзка.Следователно между ищцата и ЕТ „Я. Д.“ като наемател на хижа „В. Л.“ в гр.Карлово не съществува трудово правоотношение,а трудово правоотношение между ищцата и Туристическо дружество „В. Л.“ също не съществува,тъй като към момента на възстановяването й на работа дружеството вече не е било стопанин на обекта и респективно не е било вече неин работодател.

Ирелевантни за спора са останалите претенции на ищцата,тъй като след като не е налице трудово правоотношение между нея и ответника,то и предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива спрямо дружеството и тъй като първоинстанционния съд е постановил решението си в тази насока и е приел,че исковете са 2 неоснователни,то решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,които са направени от въззиваемата страна в размер на 1200лв. съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК за адвокатско възнаграждение и такива следва да му се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №172/15.07.2020г. по гр.д.№238/2019г. по описа на РСКарлово,ІІ гр.с-в.

ОСЪЖДА А. Р. Я. с ЕГН-********** от гр.К.,ул.“Х.Г.“ №*** чрез адв.С. П. със съдебен адрес:гр.П.,ул.*** да заплати на Туристическо дружество „В. Л.” с ЕИК825265879 със седалище и адрес на управление:гр.Карлово,ул.”Водопад”

№33,представлявано от К. И. К. в качеството му на председател на УС направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1200лв./хиляда и двеста лв./за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3