Определение № 132 от 15.01.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. София , 15.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20201000502830 по описа за 2020 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане № 4255/12.05.2020г., постановено по т.д.№ 2674/2019г. по описа на СГС е върната исковата молба, подадена от Е. Н. П. за признаване за установено, че вписването под № 20191210100646 на ТР по партидата на ЕТ“ Емко 777- Е. П.“е несъществуващо обстоятелство.

Против така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от ищеца в производството, с която се моли този съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че ищецът има право на иск за защита на интереса си и предвид установената практика на съдилищата, че ответник по такъв иск е търговецът, по чиято партида е извършено вписването. Развива доводи, че законът следва да се тълкува телеологично и да се съобрази, че неговата цел е да предостави защита на нарушените субективни права на лицата. Счита, че неправилно е прието, че искът е недопустим поради това, че едноличният търговец е заличен като изтъква, че това е едно от вписванията срещу които може да се търси защита.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При преценка на правилността на атакуваното разпореждане настоящият състав намира следното:

Производството по т.д.№ 2674/2019г. е образувано по повод искова молба, подадена от Е. Н. П. с искане да бъде признато за несъществуващо обстоятелство осъщественото вписване на заличаването му като ЕТ „ Емко 777- Е. П.“ със седалище в гр.София.

1

Изложени са твърдения, че на 04.12.2019г. е подадено по електронен път заявление от адвокат И. П. И. за заличаване на посочения по-горе едноличен търговец. Към заявлението били приложени пълномощно и декларация, които не били подписани от ищеца.

Представено било и удостоверение, издадено от НОИ, за което ищецът не бил оправял искане до тази институция, нито е давал пълномощно друго лице да поиска издаването му.

Не било поръчвано заплащането на държавна такса за заявено вписване. За никое от правните и фактически действия по заявяване на вписването не било взето решение от ищеца, а представените документи били неистински. Поради това и било извършено вписване на несъществуващо обстоятелство. Правното основание на претенцията е чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.

С обжалваното разпореждане градският съд е приел, че след като регистрацията на ЕТ е заличена, то не съществува правен субект, който да е носител на права и задължения и не съществува правен спор между правоспособни страни. Поради това е счетено, че производството е недопустимо. На следващо място са изложени съображения, че регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не води до възникването на нов правен субект и поради това едноличният търговец не може да участва самостоятелно в процеса отделно от физическото лице. Това от своя страна водело до идентичност на срещуположните страни и недопустимост на производството.

На последно място първоинстанционният съд е счел, че за ищеца не съществува интерес от предявяване на иска, тъй като имуществото на едноличния търговец при заличаването му остава в патримониума на физическото лице. В този смисъл П. не бил „заинтересовано лице“ по смисъла на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. В кръга на заинтересованите лица попадали съдружници и акционери, членове на органи на управление и контрол на дружеството, а също и прокурорът / по изрично разпореждане на закона/ и всяко трето лице, което има правен интерес. Тъй като наличието на такъв интерес е положителна процесуална предпоставка, то липсата му води до недопустимост на производството.

Разпореждането е неправилно.

На първо място настоящият състав намира, че ищецът има интерес да иска да бъде прогласено за несъществуващо вписването на обстоятелство, което засяга неговата правна сфера – лишава го от законово признатата му възможност да осъществява дейност като едноличен търговец под посочената фирма. В тази връзка следва да се отбележи, че след отмяната на ал.4 от §1 на Допълнителната разпоредба на ЗТРРЮЛНЦ в този нормативен акт не съществува законова дефиниция на понятието „заинтересовано лице“, поради което преценката се прави за всеки конкретен случай. В настоящия казус П. има такова качество предвид засягане на интересите му от направеното вписване.

По отношение на наличието на правоспособност на ответника съдът намира следното: Когато ЮЛ бъде заличено, престава да съществува самият субект на правото. При 2 едноличния търговец се прекратява само неговата дейност като такъв, но субектът физическо лице не изчезва от правния мир. Ето защо в конкретния случай е налице правоспособна страна.

Освен това следва да се има предвид, че надлежен ответник по иска с правно основание чл.29,ал.1 от ЗТР е лицето,ползващо се от вписването. Когато става въпрос за вписване на заличаване, надлежен ответник е именно заличеният търговец. Ако се приеме, че при неправомерно заличаване - когато вписването е осъществено въз основа на несъществуващо обстоятелство или въз основа на обстоятелство, което в последствие е признато за недействително, няма надлежна страна, която да е ответник по иска и поради тази причина такъв иск не може да бъде разгледан, то ищецът ще бъде лишен от правото да се защити против неправомерни действия или незаконосъобразни актове, въз основа на които е извършено вписването. Ето защо следва да се приеме,че при такъв иск правоспособността на търговеца се възстановява само за процеса относно съществуването на обстоятелствата, въз основа на които е извършено заличаването.

По отношение на последната причина, поради което е прието, че производството е недопустимо,а именно идентичността на двете страни в процеса, апелативният съд намира следното: Както вече беше посочено, надлежна страна в процеса по иск с правно основание чл.29,ал.1 от ЗТР е търговецът, който се ползва от вписването. Макар упражняването на дейност като ЕТ да представлява разширяване на дееспособността физическото лице, доколкото на лицето, което е заличено като едноличен търговец следва да бъде признато правото на иск за защита на законните му интереси, а именно – в ТР за бъдат вписвани само съществуващи обстоятелства, то за случая следва да бъде приложена юридическата техника на правната фикция и на търговеца като такъв следва да бъде призната отделна правосубектност, която е само с оглед конкретния процес.

Предвид на изложеното обжалваният съдебен акт ще следва да бъде отменен и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4255 от 12.05.2020г., постановено по т.д.№ 2674/2019г. по описа на СГС.

ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия. първоинстанционния

Определението не подлежи на обжалване.

3 съд за продължаване на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4