Решение № 1419 от 11.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Б.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509856 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6514 от 14.06.2022 г. на СРС, 160 с - в, по гр. д. № 61284/2021 г. е признато за установено, на основание 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че „Ц.“ ЕООД, ЕИК ******* дължи в полза на „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *******, сумата от 8 000 евро (с левова равностойност 15 646, 64 лв.), получена от „Ц.“ ЕООД на отпаднало основание, представляваща авансово плащане по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“, находящ се в гр.

Банско, сключен между „Е. ДН“ 2015 ООД, като възложител и „Ц.“ ЕООД, като изпълнител, който е развален, поради неизпълнение от страна на изпълнителя, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 63083/2020 г. на CPC, 160 с-в.

С решението е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Ц.“ ЕООД, ЕИК ******* дължи в полза на „Е. ДН 2015" ООД, ЕИК *******, сумата от 7 176, 11 лв., (левовата равностойност на 3 669, 08 евро), представляваща лихва за забава за периода 11.06.2016 г. - 15.12.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 63083/2020 г. на CPC, 160 с-в. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Решението се оспорва от ответника „Ц.“ ЕООД в частта, в която исковете са уважени срещу него. Излага доводи, че решението в тази част е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в цялост. Счита, че от доказателствата не се установява, че сумата 1 е получена от ответника без основание. Излага доводи, че в производството не е доказано, че между страните е сключен договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“, находящ се в гр. Банско, собственост на БТС, по който „Е. ДН“ 2015 ООД е възложител, „Ц.“ ЕООД – изпълнител. За да приеме за установено това обстоятелство СРС се е позовал на декларация на ищеца от 14.03.2016 г., която не може да замести сключването на договор за изработка с постигнати между страните договорености в писмена форма, съгласно чл. 293, ал. 1 и 2 ТЗ. Съдът не е съобразил, че липсва осчетоводяване на твърдяното плащане на 14.03.2016 г. при ищеца. Дори да се приеме, че е налице договорно отношение с ищеца, срокът за изпълнение до 01.04.2016 г. е неподходящ и нереалистичен. Поддържа също, че не се установява договорът да е развален по реда на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД поради неизпълнение на негови задължения, поради което да е отпаднало основанието за задържане на процесната сума от 8 000 евро, представляваща авансово плащане по договора, а не задатък. Счита за основателно възражението за погасяване на претенцията по давност. Поддържа, че ищецът не доказал, че договорът е развален, нито, че той е бил изправна страна към момента на отправяне на изявлението за разваляне. Излага доводи, че ищецът не е изпълнил задължението си да предостави на ответника - изпълнител поисканите документи и информация, необходими за изпълнението на договора, като се позовава на кредиторова забава по чл. 95 ЗЗД. След като не са налице условията за разваляне на договора, направеното от ищеца волеизявление не е провело валидно действие. Счита, че ответникът, като изпълнител, не дължи връщане на процесната сама по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Моли да се отмени решението в оспорената част и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът „Е. ДН 2015“ ООД, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно, постановено въз основа на събраните по делото доказателства в цялост. Представените от ответника доказателства пред СРС не са свързани с производството и представляват частни документи, които не се ползват с обвързваща доказателствена сила. От приетата пред СРС декларация от 14.03.2016 г., която е подписана от управителя на ответното дружество, се установява, че дружеството е получило сумата от 8 000 евро за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“, находящ се в гр. Банско по договор за изработка, сключен между двете страни. В декларацията е обективиран срок за изпълнение, цена и начин на плащане. Ответникът не е отричал наличие на правоотношение с ищеца и получаване на сумата. Съдът правилно е зачел доказателствената стойност на изходящо от ответника доказателство. Ответникът не е доказал възраженията си, нито е установил, че е налице основание да задържи полученото от него плащане. Договорът е развален поради неизпълнение на задълженията на ответника по него, за което той е уведомен. Несъстоятелни са твърденията, че ищцовото дружество не е предоставило на ответника необходимата документация за изпълнението. Предвид отпадане на основанието за получаване на сумата, произтичащо от прекратяването на договора, законосъобразно искът по чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД е уважен. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателката, след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено 2 следното :

Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно в цялост по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. За допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, съдът следи и без довод на страните.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорената уважителна част.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се развива след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 63083/2020 г. по описа на CPC, II ГО, 160 с-в и подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника.

Решението е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПк, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за лихви за забава върху главното вземане и не подлежи на въззивна проверка.

При постановяване на решението в оспорените части не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност изложени в жалбата.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.

1 ГПК в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпване факта на плащане на съответната сума, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.

В този смисъл е трайна практика на ВКС - решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К. , ІІ Т. О. на ВКС, решение № 276/17.02.20 г. по гр. д. № 4663/18, ІV ГО ВКС, решение № 60152 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 3755/2020 г., г. к., ІІІ Г. О . на ВКС и др.

В съответствие с цитираната практика СРС е приел, че основателността на иска се обуславя от доказване от ищеца на негово обедняване в претендирания размер - т. е. на реално заплащане на сумата, с която се е обеднил, обогатяване на ответника в същия размер и причинна връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на ответника, при липса на правно основание за извършеното разместване на блага.

Ответникът следва да установи, че е налице валидно правно основание за плащане на престираната от ищеца сума.

В случая, от представена в оригинал декларация от 14.03.2016 г., подписана от управителя на ответното дружество „Ц.“ ЕООД - архитект Ц. Ц., се установява, че управителят е получил сумата от 8 000 евро, задатък по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“, находящ се в гр.

Банско, сключен между ищеца „Е. ДН 2015“ ООД, като възложител и „Ц.“ ЕООД, като изпълнител.

По силата на договорката ответникът е поел задължение да изготви технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е." - гр. Банско, собственост на Български туристически съюз (БТС) и да го предаде на възложителя до 01.04.2016 г., срещу задължение на ищцовото дружество да му заплати възнаграждение, както следва - задатък в размер на 8000 евро и 9000 евро при приемане на работата или общо 17 000 евро.

Тъй като става въпрос за две търговски дружества, по смисъла на чл. 293, ал. 1 ТЗ за действителността на търговска сделка е необходима писмена форма само ако 3 такава е предвидена в закон. В случая, такава форма за договора за изработка на техническия проект не е необходима съгласно закона.

Предвид изложеното въззивният състав се солидаризира с извода на СРС, че обективираното в декларацията от 14.03.2016 г. изявление от управителя на ответното дружество, представлява извънсъдебно признание на неизгодния факт на сключване на договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“ - гр. Банско, собственост на Български туристически съюз и получаване на сумата от 8000 евро като задатък по сключения договор между „Е. ДН 2015“ ООД - възложител и „Ц.“ ЕООД - изпълнител.

Ответното дружество не оспорва обстоятелството, че подписът под декларация от 14.03.2016 г. е на управителя на „Ц.“ ЕООД. Напротив, това обстоятелства се признава от ответника.

На следващо място се установява, че със съобщение за разваляне на договор от 27.05.2016 г., ищецът „Е. ДН 2015“ ООД е отправило до ответника изявление за едностранно разваляне на сключения между страните неформален договор, поради неизпълнение на поетите от ответното дружество задължения в срок до 01.04.2016 г. да изготви технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“ - гр. Банско, собственост на БТС. Предоставен е двуседмичен срок от получаването на съобщението за възстановяване на получената сума от 8000 евро по посочена банкова сметка.

По делото е представена разписка от куриерска служба Спиди, с изпращач К. и получател Ц. ЕООД, в която като съдържание на пратката е посочено „документи“.

Пратката е получена лично от управителя на ответното дружество на 02.06.2016 г.

СРС е приел, че от разписката не може да се направи категоричен извод, че съобщението за разваляне на договор от 27.05.2016 г. е достигнало до ответника преди завеждане на исковата молба в съда, но е посочил, че ефектът на разваляне на договора се е породил след получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея от ответника на 06.01.2022 г. Изводът на съда е направен при съобразяване на трайната практика на съдилищата по въпроса, че исковата молба може да има характер на предизвестие за прекратяване на договора и ответната страна се счита уведомена за изявлението с получаване на преписа от исковата молба (така в решение № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 43 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 4792/2014 г., ГК, ІV г. о. ВКС и др., с които се приема, че исковата молба има характер на покана).

На следващо място, във връзка с възраженията в жалбата, въззивният състав констатира, че пред СРС ответникът не се е позовал на последиците от кредиторовата забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която го освобождава от последиците на собствената му забава. Поради това, възражението за неизпълнение на задълженията на ищеца да предостави на ответника документи и информация, необходими за изпълнението на договора, направеното едва пред СГС, е преклудирано. Дори да се приеме, че това възражение е своевременно направено, то е останало и недоказано – не се установява неизпълнение на конкретни задължения на ищеца – възложител, необходими за изпълнение на задълженията на ответника - изпълнител, което да освобождават изпълнителя от последиците на забавата му.