Протокол № 171 от 19.09.2024, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 171 гр. Бургас, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора М. Ан. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600163 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор М. Д.

Жалбоподателят подсъдим П. Б. П., редовно призован, се явява лично и с упълномощените си защитници адв. Г. Н. и адв. С. К. от АК – Бургас.

Страните поотделно ЗАЯВЯВАТ, че нямат искания за отводи за състава на съда, на прокурора и на секретаря.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ П. П.: Съгласен съм да се разгледа днес делото.

След като се запозна с материалите по делото и изслуша 1 становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства, нямам доказателствени искания.

АДВ Н.: Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ П. П.: Няма да соча нови доказателства.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събиране на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: С жалбата се оспорва първоинстанционната присъда, с която подсъдимият П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255 от НК, освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер от 2500 лева. Претендира се оправдателен диспозитив, тъй като се оспорват фактическите и правни изводи на съда.

Считам жалбата за неоснователна. Поддържам изцяло обвинителната теза и смятам постановения съдебен акт за напълно обоснован и законосъобразен. Мотивите към постановената присъда са пълни, точни, ясни, съдържащи всички необходими реквизити, касаещи изложението на приетите за установени фактически обстоятелства, както и пълен анализ на доказателствата, които ги обосновават и ги определят като обективни.

2

Съставомерността по чл. 255 от НК намирам за установена.

Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че подсъдимият П. през периода септември 2016 г. - 07.03.2017 г., при продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство, като управляващ и представляващ данъчно задължено лице „РВР Комерс“ ЕООД, е използвал документи с невярно съдържание - 2 данъчни фактури, а именно - данъчна фактура № 3 от 27.09.2016 г. и данъчна фактура № 11 от 30.01.2017 г. и двете за неосъществени реално сделки, в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит в особено големи размери.

По начина на създаване на обстоятелствата, на намиране и определяне на неговия управител - свидетелят К. Ц. – дружеството „Дийлс плюс“ ЕООД, издателят на тези две фактури, е типичният случай на дружество от категорията на така наречените „кухи фирми“ – израз придобил както гражданственост, така и легитимност в съдебните актове, включително и на върховна инстанция и означава, че са фирми, които се създават без съдържанието, намерението и възможността да извършват реално дейност, за каквато формално съществуват, а единствено и само с цел да създават документи с невярно съдържание, които да се използват пред данъчната администрация и да придават достоверен вид за извършвана дейност, която да се ползва от данъчните облекчения. „Дийлс плюс“ ЕООД няма административен адрес, няма електронен сайт, няма телефон за връзка, липсва изобщо информация за извършването на каквато и да било реална дейност, няма каса, няма счетоводно обслужване. В този смисъл, освен обстоятелствените показания на свидетеля К. Ц., напълно основателно и обективно ползващи се с пълен кредит на доверие от страна на съда, тъй като кой друг, ако не той като управител на дружеството е запознат с реалната му дейност и обстоятелства по създаването и функционирането й, са от значение и доказаните факти, които установяват липсата на дълготрайни материални активи, липсата на каквато и да било материална, техническа и кадрова обезпеченост на дружеството за извършване на декларираната дейност, създаване на фалшива трудова история чрез регистрирането на 28 броя трудови договора на лица, от които обаче 24, които всички те разпитани надлежно, никога не са работили в това дружество, защото някои са били извън страната, други в арест, трети на друго работно място, както и създаването на банкови сметки и трансфер на суми за един и същи ден между двете дружества „Дийлс плюс“ ЕООД и „РВР Комерс“ ЕООД, който обаче е формален и привиден, тъй като сумите от изпращача са изтегляни в деня на внасянето им от него и усвоявани по други направления. С други думи и накратко казано, строително-монтажните работи и дейности на обекта, са били извършвани безспорно, факт е и самата сграда, обектът е завършен и по това спор няма, но голямото „но“ касае въпросът дали това е било сторено от „Дийлс плюс“ ЕООД и след като отговорът е категорично „не“, резонно следва и допълнението, че издадените от това дружество две фактури са с 3 невярно съдържание и не е следвало да бъдат издавани и ползвани, следователно и претендираният от данъчно задълженото лице данъчен кредит, е напълно необоснован и незаконосъобразен.

Овен разпитаните десетки свидетели и писмените доказателства, от съществено значение за правилното решаване на делото са и извършените по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, чиито ясни, пълни и компетентно представени анализи и заключения изцяло кореспондират с целия доказателствен материал и обосновават извода за осъществена данъчна измама.

По повод въпроса поставен относно представените съдебни актове от административни производства. Макар че е пределно ясно, все пак да се напомни, че правилата заложени в Тълкувателно решение на ОСНК № 1/2009 г. определят автономност на наказателното производство и преценка на доказателствата по него, събрани със средствата и способите на НПК и процедурата и резултатът от административното производство не обвързва наказателното, независимо от знака му на развитие - в полза или вреда на данъчно задълженото лице. Оспорва се от защитата доколко това правило е приложимо относно административното съдопроизводство и колизията, която се поражда с постановените при него съдебни актове. Понастоящем безспорен е фактът на противоречие между тях, но аз поддържам тезата за независимост и паралелност на наказателното производство и възможността чрез легалните процесуални способи да бъде твърдяна, доказана и обоснована друга фактическа и правна рамка. Всъщност тази колизия на гражданско или административно и наказателно правосъдие, не е първата или единствената в този случай, факт е наличието на такава и в случаите например на транспортни престъпления, трудови злополуки, застрахователни измами. За разлика от чл. 300 от ГПК, който определя изрично задължителната сила за гражданския съд на влязлата в сила наказателна присъда, а също в този смисъл изрично трябва да се спомене и чл. 413 от НПК, който определя задължителната сила на актовете на наказателния съд, както и чл. 302 от ГПК, който пък определя задължителната сила за гражданския съд на влязлото в сила административно решение, то принципът на чл. 14, ал. 2 от НПК изрично изключва предварително определената сила на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Доказването на деянието и авторството следва да се извършва единствено и само по реда и средствата на НПК, след преценка на всички събрани по този ред доказателства. В настоящия наказателен процес е проведено обективно, всестранно и пълно разследване на фактите, по начин и средства, отличаващи се количествено и качествено от способите, които се използват в административносъдебното производство.

Изследвани са въпросите от обективната и субективна характеристика на престъпен състав, каквито не са били и естествено не са могли да бъдат предмет на изследване със съдебния акт. Затова и актовете от административното и административносъдебното производства резонно са приобщени като писмени доказателства по наказателното дело, техният факт 4 не се оспорва, но оценката им за тяхното значение за изхода на делото не е предопределена и е резултат винаги на по-всеобхватен доказателствен анализ, отколкото директно и тяхното приобщаване.

Извършеният доказателствен анализ, фактическите и правни изводи като обективни и коректни на цялостния доказателствен материал, намирам, че следва да бъдат споделени напълно.

Факт е и демонстрирана добросъвестност от страна на подсъдимия, който е възстановил изцяло дължимите стойности и лихви, поради което се е ползвал и от привилегията на по-леко наказуемия състав, а оттам и от възможността и на чл. 78а от НК, определеният размер от 2500 лева наказание е повече от справедлив, затова считам, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите съдебен акт, с който да отмените обжалваната присъда, като на първо място, ще Ви помолим да споделите аргументите на защитата, че обвинителният акт не отговаря на императива на чл. 246 от НПК и на това основание да върнете делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт.

Пред първоинстанционния съд ние на два пъти сме излагали аргументи в тази насока, веднъж в хода на разпоредителното заседание и веднъж в хода на съдебните прения. Ние продължаваме да твърдим, че в този обвинителен акт липсва фактологично описание на деятелността на подсъдимия П. по всеки един от признаците от обективната и субективната страна на престъплението. Следвайки хронологията на обвинителния акт, ние сме посочили на колко места обвинението твърди, че деянието е извършено по неустановен начин или П. е кореспондирал с неустановени лица. Веднага искам да направя една препратка и към съответствието на мотивите към първоинстанционната присъда, която ние обжалваме, с разпоредбата на чл.

305, ал. 3 от НПК, а именно дали първоинстанционният съд е дал отговор на всички наши възражения, на първо място, за съответствието на обвинителния акт. В мотивите си съдът се е задоволил да каже, че в хода на разпоредителното заседание той бил отговорил на нашите възражения и с това мотивите се изчерпват. Само че в хода на разпоредителното заседание ние имахме една малко по-различна насоченост на нашите възражения, като там основният акцент, който разбира се ние и сега поддържаме е, че в обвинителния акт не се сочат нормите от ЗДДС, които фактически са били нарушени, както се твърди от П.; че различните правни норми предполагат различно фактическо поведение, което следва да бъде преценявано на чисто наказателноправна плоскост.

Вторият ни аргумент в хода на разпоредителното заседание беше именно тази фактологична липса, но в хода на съдебното заседание, следвайки хронологията на обвинителния акт, ние поставихме и редица други въпроси, 5 като примерно – твърди се в обвинителния акт, че става въпрос за посредствено извършителство. Ние си позволихме да насочим вниманието на първоинстанционния съд към обстоятелството, че в обвинителния акт всъщност не се дава отговор - кое е лицето, посредством което се извършва това деяние. То има и правно, има и фактическо значение, защото това лице трябва да е наказателно неотговорно, за да може да говорим за посредствено извършителство. Но, има и фактологично значение. В крайна сметка кое е лицето, на което П. е предал тези две фактури и дали всъщност П. ги е предал тези две фактури. Тук има крещяща липса на фактология. За съжаление Бургаският окръжен съд на тези наши възражения не даде отговор. За това ние твърдим, че тук ние сме изправени пред пълна липса на мотиви по това наше възражение.