Решение № 1702 от 08.11.2018, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 08.11.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3644 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от Й.М.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ №2, представлявана от Гл. прокурор на РБ съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца слeдните суми: сума в размер на 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по чл. 199 ал.2, т.2 във вр.с. чл.199 ал.1, т.3 във вр.с чл.198 ал.1 от НК и вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като наказателното производство е прекратено с Постановление от 24.08.2017г. по ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на Постановлението за частично прекратяване на нак. производство до окончателно изплащане на сумата; сума в размер на

3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за адвокатска защита по Договор за правна защита и съдействие № 85/11.01.2017г. във връзка с ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен, прекратено с Постановлението за частично прекратяване на нак. производство от 24.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на Постановлението за частично прекратяване на нак. производство до окончателно изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата си молба твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 06.01.2017г. постановено по ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 30.12.2016г. в гр. Л. в съучастие като извършител с Й.Е.Б. С.М,О.Пе отнел чужди движими вещи - сумата от 50 000 лева и 1 кг. златни накити от владението на К.К.И И Г.В.И. намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като грабежът е бил придружен с убийството на К.К.И от гр. Л. и тежка телесна повреда на Г.В.И.от гр. Л., изразяваща се в загуба на слезката - престъпление по чл. 199 ал.2, т.2 във вр.с. чл.199 ал.1, т.З във вр.с чл.198 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Излага, че непосредствено след привличането му като обвиняем бил разпитан от разследващия полицай, като с Постановление от същата дата на наблюдаващия прокурор по ДП № 310/2016г. бил задържан за срок от 72 часа с цел осигуряването му пред ОС - Плевен, тъй като ОП - Плевен била внесла искане за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража. Твърди, че с определение от 09.01.2017г. постановено по ЧНД № 26/2017г. по описа на ОС - Плевен му била наложена най - тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража, която мярка е била потвърдена с Определение № 22/19.01.2017г. по ВЧНД № 27/2017г. по описа на АС - Велико Търново. Сочи, че с Постановление от 23.01.2017г. по ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен е отменена взетата спрямо него мярка „Задържане под стража’", тъй като в хода на проведеното разследване не са потвърдени събраните предварителни данни за участието му в престъплението, като на същата дата бил освободен от ареста при Затвора в гр. Плевен. Излага, че с постановление от 24.08.2017г. постановено по ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство срещу него, тъй като в резултат на разследването било установено, че престъплението не е извършено от него, а от друга лица, които са привлечени като обвиняеми и срещу тях е внесен обвинителен акт в съда. Твърди, че незаконосъобразните действия на ответника по повдигане на незаконно обвинение и вземане на най — тежката мярка за неотклонение са му нанесли непоправими вреди в живота - отразили се негативно върху психическото и емоционалното му здраве, на отношенията със семейството му, както и на социалния му живот. Сочи, че наказателно производство срещу него е продължило около 7 месеца и половина /от 06.01.2017г. до 24.08.2017г./, като в този период имал качеството на обвиняем в извършване на тежко умишлено престъпление, което е наказуемо с най - тежкото предвидено в закона наказание - „Лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Твърди, че мисълта, че е уличен несправедливо в извършването на такова дръзко престъпление, не го напускала, чувствал страх и несигурност, ежедневно бил притеснен, неспокоен за бъдещето си и това как ще се отрази случващото се и на останалите членове на семейството му - родителите ми и сестра ми. Излага, че особено тежко преживял дните, които прекарал в Ареста при Затвора в гр. Плевен в периода от 06.01.2017г. до 23.01.2017г., тъй като неоснователно са били засегнати основните му човешки права - на свобода и свободно придвижване в пространството. Сочи, че за пръв път в живота си бил арестуван и това се отразило зле на психическото му състояние, тъй като по време на задържането му бил стресиран и много изнервен, като няколко месеца след освобождаването му от ареста не успял да възстанови спокойния си сън, бил изнервен и напрегнат. Твърди, че незаконното обвинение се отразило и на междуличностните отношения със семейството му, като родителите му загубили вяра в него, създали се множество конфликтни ситуации помежду им. Сочи, че веднага след задържането му и привличането му като обвиняем както в домът му, в гр. Л.,***, така и в помещенията, в който баща му упражнява търговската си дейност, пред погледите на всички негови служители били извършени множество действия по претърсване и изземване. Излага, че се чувствал унизен и с потъпкано достойнство, тъй като станал причина да бъде опетнено името на цялото му семейство сред съгражданите им. Сочи, че престъплението, в извършване на което бил уличен, се характеризира с дързостта и особената жестокост, която извършителите са проявили спрямо пострадалите лица, поради което случаят получил широк обществен отзвук в град Л., а привличането му като обвиняем станало обществено известно. Твърди, че след като било отменено задържането му, се завърнал в гр. Л. и ежедневно срещал укорителното отношение на съгражданите му, като голяма част от приятелите и познатите му спряха да контактуват с него, отбягвали го. Сочи, че не веднъж чувал да го наричат с думите „убиец” и „престъпник”, като част от съгражданите му дори изразили възмущението си как е възможно извършителят на такова тежко престъпление да бъде на свобода. Твърди, че социалният дискомфорт, които изпитал в родния му град, го принудило да напусне семейството си и да заживее в гр. София. Сочи, че след привличането му като обвиняем по ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен упълномощил адвокат Й.Д. да го представлява и защитава в наказателното производство, като по този повод бил сключен договор за правна защита и съдействие № 85/11.01.2017 г., по който й заплатил в брой 3000 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ДП № 310/2016г. Излага, че сумата заплатена от него представлява пряка и непосредствена вреда, която е претърпял в резултат на незаконните действия на ответника, тъй като не би имал нужда от адвокатска защита в случай, че не е било повдигнато обвинение срещу него за извършване на тежко умишлено престъпление. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждането на разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В нарочни писмени бележки процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че при безспорно установената фактическа обстановка са налице формалните предпоставки на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ. Излага, че неизпълнението на задължението на Прокуратурата да подвига обосновани обвинения, както и да доказва и установява пред съда виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице, води до възникване на гаранционната й отговорност по ЗОДОВ.

Твърди, че за да се ангажира отговорността на ответника е достатъчно да е приключило наказателно производство, което да е прекратено по отношение на ищеца. Навежда доводи, че незаконността на обвинението, съставлява основание за носене на наказателна отговорност на държавата в лицето на нейните правозащитни органи. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се у установило, че ищецът е претърпял интензивни болки и страдания, които са последица от незаконното обвинение. Излага, че от разпита на свидетелите се е установило, че ищецът се е намирал под голям стрес при задържането си в ареста в гр. Плевен, че бил тормозен от съкилийниците си, че бил притеснен от факта, че му е повдигнато обвинение в извършване на тежко и дръзко престъпление, че голяма част от съгражданите му все още смятат, че той е виновен за престъплението.

Твърди и, че след освобождаването му от ареста и към настоящия момент страда от безсъние, станал по изнервен и притеснен. Сочи, че не е налице съпричиняване от негова страна. Излага, че имуществените вреди са доказани, поради което моли съда да уважи исковата претенция.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са неоснователни и по основание, и по размер. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за това кога постановлението за частично прекратяване на наказателното производство по Д-310/2016г. по описа на ОП-Плевен е стабилизирано, тъй като задължителната съдебна практика в т.4 от ТР№3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, сочи като начален момент за отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи при настоящата хипотеза момента на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Излага, че ищецът не е представил доказателства, които да установяват действително претърпени неимуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение спрямо него.

Сочи, че наличието на действително търпени вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Твърди, че в негова тежест е да представи доказателства, с които да подкрепи фактическите си твърдения в исковата молба и такива за наличието на причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение, включително относно твърденията за настъпили отрицателни последици в емоционален, семеен и социален план, изразяващи се в преживени унижения, притеснения, неудобство, страх от неоснователно осъждане, социален дискомфорт. Сочи, че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за влошеното му здравословно състояние, за възникнали семейни проблеми и промяна в начина му на живот, които да са по причина на обвинението. Сочи, че е голословно и неподкрепено с доказателства и твърдението на ищеца, че вследствие на проведеното срещу него наказателно производство той е бил унизен и с потъпкано достойнство и е било опетнено името на цялото му семейство пред съгражданите му в гр.Л.. твърди, че видно от свидетелството за съдимост на ищеца, още като непълнолетен същият е бил осъждан, като с определение № 25/22.05.2014г. по НОХД №114/2014г. на Районен съд-Л., влязло в сила на 22.05.2014г. на Й.М.С. е определено наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на споразумението по местната радиоуредба-радио Л., за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.З, т.1 вр. чл.63, ал1.т.5 от НК, което наказание на 30.05.2014г. е изтърпяно. Излага, че е неподкрепено с доказателства и твърдението на ищеца, че вследствие на проведеното срещу него наказателно производство той е бил злепоставен в обществото и привличането му в качеството на обвиняем станало „обществено известно“ и ищецът бил наричан от съгражданите си “престъпник“. Твърди, че Прокуратурата не е разпространявала данни за разследването и в частност кой е привлечен в качеството на обвиняем. Счита, че не следва да отговаря за злепоставянето в обществото на ищеца, предвид обремененото му съдебно минало което е имал, много преди да бъде повдигнато незаконното обвинение. Излага и, че твърденията на ищеца, че е претърпял вреди в резултат на задържането му и най-вече поради факта, че „за пръв път в живота си“ бил „арестуван“ и това се отразило „зле на психическото“ му „състояние“ са не само голословни, но и напълно противоречат на доказателствата, тъй като от справка рег.№ 316000-22228 от 27.06.2018г. на ОД на МВР-Плевен, съдържаща данни за криминалистическите регистрации и заповедите за задържанията на Й.М.С. се установява, че същият е задържан многократно, включително и преди незаконното обвинение, а именно- ищецът е задържан на 08.05.2014г. в 22,00 ч. със Заповед за задържане №14 по описа на РУ -Л. с основание за задържане-извършено престъпление по чл.354а от НК.

Разпечатката съдържа 13 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87882ac9-ca31-4c3e-be1e-757c6c717b05