Решение № 12267 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№2267 гр. С. 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110136834 по описа за 2025 година за да се про.е, взе предвид следното :

Предявен e иск от К. К. С., ЕГН: **********, с адрес гр. В. ул. „Б.“ №, .. ет., . Л., чрез адв. В. Ч.-М., за признаване за установено по отношение на ответника "Д. Л." АД, със седалище и адрес на управление Фе. Р. Г., чрез Т.П. Ч. л "Д. Л.", БУЛСТАТ: ... с адрес гр.С. ул. „Л. Ст.“ № „С. Б. Т. Сг. Б“, ет. че същият дължи на ищеца сумата от 250,00 Евро (488,96 лева), представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. за отменен полет ..т 19.07.2024 г. (М....С....), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът трябвало да пътува от М... до С.... с полет на ответника № ..т 19.07.2024 г. Поддържа се, че полетът бил отменен, за което ищеца разбрал в деня на полета. Излага съображения, че ответника му дължи обезщетение по реда на Регламент 261/2004 г. за отменения полет.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска, като излага подробни съображения за неоснователност. Поддържа, че не носи отговорност за отмяната на полета, тъй като били налице „извънредни обстоятелства“, поради глобален срив в софтуерните системи на въздушен контрол и ответника е бил принуден да отмени полета. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на предявеният иск.

Претендира разноски по списък.

Ответника се представлява от процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебнотехническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и 1 чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1. б. „а“, вр. с чл. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 11595/2025 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за отменен полет ..т 19.07.2024 г. (М....С....), ведно със законна лихва от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането. С възражение от 30.04.2025 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.

От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност на претендираното вземане с това по настоящето исково дело, поради което искът се явява процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за което преди това е проведено заповедно производство.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представената по делото бордна карта за полет № .., се установява, че между страните е бил налице сключен договор за превоз за полет № .. от М... до С.... на 19.07.2024 г. Ответника не е оспорил твърдението, че полета е отменен. Разстоянието от М... до С.... е до 1500 км., поради което и на основание чл. 6, т. 1, б. „а“, вр. чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. пътникът има право на обезщетение в размер на 250 евро.

Ответникът от своя страна навежда възражение с правно основание по чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. - наличие на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни (в този см. решения на СЕС по дела C-549/07, C315/15, C-197/17, C-203/17, C226/17, C-228/17, C 254/17, C-274/17, C-275/17, C 278/17, C286/17 и C-290/17, C-292/17, C 74/19).

Съгласно чл. 14, чл. 15 и чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., въздушният превозвач се освобождава от задължението да плати на пътниците обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължи на "извънредни обстоятелства", които не е могло да бъдат избегнати дори да са били взети всички разумни мерки, както и в случай на настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед капацитета на предприятието му към релевантния момент (в този см. решения на СЕС по дела C315/15, C501/17 и C-74/19).

Следователно, наличието на извънредни обстоятелства само по себе си не е достатъчно основание за отпадане отговорността на превозвача, а е нужно вземането на всички необходими и възможни мерки, за да бъде избегната отмяна или голямо закъснение на съответния полет.

В настоящия случай, от изслушаната по делото експертиза се установява, че на 19.07.2024г. е имало глобален софтуерен проблем, който е засегнал множество компютърни системи, вкл. и авиационния център, но по делото не се установи, че ответника е взел 2 съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне това да доведе до отмяна на процесния полет.

При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент (ЕО) 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. По делото не се доказа ответника да е положил грижа да ангажира друг самолет, който да не е собственост на авиокомпанията и въпреки това, да не е могъл да изпълни полета. Грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани и от други превозвачи. В конкретния случай по делото не се установи ответникът да е положил необходимата грижа.

От друга страна, от представената от ищеца справка за заминаващи полети на 19.07.2024г. (стр.75), се установява, че на същата дата и от същото летище други полети са били изпълнени, макар и със закъснения, а 5 минути по-рано от планирания час за процесния полет, други два полета на отвтеника- LH 494 и LH 2454 са изпълнени навреме, без закъснение, което не подкрепя тезата за обективна невъзможност за извършване на полетни операции. Съдът счита, че навременното изпълнение на полетите на други превозвачи от същото летище доказва, че оперирането е било обективно възможно, а ответникът не доказа да е приложил алтернативни процедури или да е използвал наличен организационен капацитет, за да ограничи последиците от срива в системата. При така установеното съдът приема, че ответникът не е доказал наличието на освобождаващо го от отговорност извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004.

Предвид гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и като такъв, следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода по главния иск, основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законна лихвата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, до окончателното плащане на дължимото.

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се про.е и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 25,56 EUR, представляваща направени по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 11595/2025 г. по описа на СРС разноски за заплатена ДТ.

На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. В. Ч.-М., сумата от 490,84 € с ДДС – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по двете дела.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Д. Л." АД, със седалище и адрес на управление Фе. Р. Г., чрез Т.П. Ч. л "Д. Л.", БУЛСТАТ: ... с адрес гр.С. ул. „Л. Ст.“ № „С. Б.

Т. Сг. Б“, ет. че дължи на К. К. С., ЕГН: **********, с адрес гр. В. ул. „Б.“ №, .. ет., . Л., сумата от 250,00 EUR (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. за отменен полет ..т 19.07.2024 г. (М....С....), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №7361/12.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№11595/2025 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА "Д. Л." АД, със седалище и адрес на управление Фе. Р. Г., чрез Т.П. Ч. л "Д. Л.", БУЛСТАТ: ... с адрес гр.С. ул. „Л. Ст.“ № „С. Б. Т. Сг. Б“, ет. да заплати на К. К.

С., ЕГН: **********, с адрес гр. В. ул. „Б.“ №, .. ет., . Л., сумата от 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 евроцента), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. №11595/2025 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.

ОСЪЖДА "Д. Л." АД, със седалище и адрес на управление Фе. Р. Г., чрез Т.П. Ч. л "Д. Л.", БУЛСТАТ: ... с адрес гр.С. ул. „Л. Ст.“ № „С. Б. Т. Сг. Б“, ет. да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. В. В. Ч.-М., В. а. к. личен №.. сумата о т 490,84 EUR (четиристотин и деветдесет евро и 84 евроцента) с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца К. К. С. по настоящото дело и по ч.гр.д. №11595/2025 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело №11595/2025 г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4