Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 25.09.2020, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
1878/2019
Подписан
25.09.2020
В сила
16.04.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.70, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 430 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е гр.Видин, 25.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публично заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: М. С. при секретаря М. В. като разгледа докладваното от съдията С. гр.дело № 1878 по описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Ц.К.Б.” АД гр. С. против М.Д.К. *** и П.Н.В. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.

Твърди се, че по силата на сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от 19.05.2016г., банката – ищец е предоставила на М.Д.К. като кредитополучател и П.Н.В. – солидарен длъжник кредит в размер на 25 000.00 лева с краен срок на издължаване 01.05.2028г. на 144 месечни вноски, чиито падежи са посочени в погасителен план. Посочва се, че кредитът е предоставен на 19.05.2016г. еднократно в пълен размер по картова разплащателна сметка на кредитополучателя. Посочва се също, че страните са уговорили ответникът В. да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му и за погасяване на кредита. Поддържа се, че кредитополучателят не е изпълнил задължението да погасява договорените месечните вноски и лихви по кредита, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 18.06.2018г.

Посочва се, че по реда на чл. 417 от ГПК в полза на банката на 02.10.2018г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците. Образувано е изпълнително дело при ЧСИ – Стефан Нинов. В законовия срок от страна на ответника В. е постъпило възражение против заповедта за изпълнение, а по отношение на ответника К. заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за банката – ищец възниква правен интерес от образуване на настоящото дело.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на банката – ищец сумата от 23 261.06 лева – главница, договорна лихва за забава в размер на 1384.92 лева за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително, лихва за забава в размер на 1243.84 лева за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2018г., включително, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 01.10.2018г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по заповедното и по исковото производство.

Ответницата М.Д.К., чрез назначения особен представител в законния месечен срок е оспорила исковите претенции като неоснователни.

Оспорено е твърдението, че ответницата е сключвала такъв договор като е оспорено неговото съдържание и дата, подписа, намиращ се на всяка страница от договора за кредит, погасителния план и общите условия, положен от тази ответница.

Оспорено е твърдението, че ответницата е получила сумата от 25 000.00 лева на 19.05.2016г.

Оспорена е истинността на представената от ищеца компютърна разпечатка, намираща се на лист 28 до лист 37 от делото относно верността на отразените в него банкови операции.

Оспорено е твърдението, че тази ответница е допуснала просрочено плащане на задължение по процесния договор за кредит със забава повече от 60 дни, поради което се твърди, че за ищеца не е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Оспорен е размерът на дължимите суми, като е посочено, че не е ясно как са изчислени. Направено е възражение, че искането за заплащане на договорна лихва и лихва за забава за един и същи период е незаконосъобразно и противоречи на добрите нрави. Направено е възражение също, че претендираните суми са недължими, тъй като тази ответница ги е заплатила. Направени са доказателствени искания.

Ответникът П.Н.В. в законния месечен срок е оспорил исковите претенции като неоснователни. Посочил е, че липсват доказателства претендираната сума да е предоставена на кредитополучателя.

Направено е възражение, че този ответник не е сключвал договора. Оспорена е истинността на договора за кредит, погасителния план и приложените общи условия в частта относно истинността на подписите, положени от този ответник. Направени са доказателствени искания.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно –счетодовна експертиза и допълнителна такава, както и съдебно-графическа експертиза, приложено е гр.д. № 2502/2018г. по описа на РС-

Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.05.2016г. между «ЦКБ»АД и М.Д.К. е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на последната кредит в размер на 25000.00 лева за задоволяване на лични нужди.

Посочената сума представлява главница по кредита. Кредитът е обезпечен с поръчителството на ответника

П.Н.В.. В чл. 2 от договора е посочено, че кредитът ще бъде предоставен еднократно и в пълен размер по картова разплащателна сметка на кредитополучателя с посочен IBAN. ***. 2 е посочено, че от момента на заверяване на картовата разплащателна сметка на кредитополучателя със сумата по отпуснатия кредит, за последния възниква задължение да върне на банката получения кредит, заедно с дължимите лихви, в съответствие с договореното между страните.

Съгласно чл. 3 от договора, кредитът се издължава на ежемесечни анюитетни вноски в срок не по-късно от 01.05.2028г. Страните са уговорили начинът, по който ще се олихвява редовната главница по кредита. В договора е посочен годишния процент на разходите по кредита към датата на сключването на договора – 7.271%

В чл. чл. 8, ал. 8 е посочено, че кредитополучателят може да погаси дълга си и преди настъпване на договорените срокове въз основа писмено искане до банката. В чл. чл. 10, ал. 3 страните са уговорили, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 60 дни. За обявяване на предсрочната изискуемост банката изпраща уведомление на кредитополучателя.

От представения по делото погасителен план към договора за кредит от 19.05.2016г., подписан от кредитора, кредитополучателя и солидарния длъжник, е е видно, че договорения размер на кредита е 25 000.00 лева,, лихвения процент по кредита е 7.000, ГПР е 7.271%, посочен е и общият размер на лихви и такси за погасяване – 11984.22 лева.

Кредитополучателят и солидарния длъжник са запознати с Общите условия на банката за предоставяне на потребителски кредити на физическите лица, видно от положените подписи на всяка страница.

Поради направени от ответниците оспорвания на автентичността на подписите им, положени в договора за кредит, с протоколно определение от 03.06.2020г. съдът е открил на основание чл. 193, ал.

2 от ГПК производство относно истинността на Договор за потребителски кредит № 81403КР-АА-0467 от 19.05.2016 г. по отношение на автентичността на подписите, положени в договора от кредитополучател и солидарен длъжник.

Оспорено е и авторството на положения ръкописен текст в погасителния план от ответницата М.К., както и е оспорен подписа в декларация от ответника П.В., подписана от него като солидарен длъжник.

Вещото лице по назначената съдбено-графическа експертиза след изследване на оспорените подписи на ответниците и ръкописен текст, при използване на сравнителен материал, е дало категорично заключение, че изследваните подписи и почерк, са изпълнени от лицата М.Д.К. и П.Н.В..

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

От представеното извлечение от счетоводната книга на банката към 01.01.2018г., се установява, че кредитът е в просрочие 395 дни поради неплащане на 10 поредни погасителни вноски с падежи от 01.09.2017г. до 01.06.2018г. Размерът на месечната вноска е 257.10 лева Посочено е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 18.06.2018г.

Просрочената главница е в размер на 1246.46 лева, а предсрочно изискуемата главница е в размер на 22 014.60 лева, договорната лихва за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително е в размер на 1384.92 лева, а наказателна лихва за забава периода от 01.09.2017г. до

30.09.2018г. включително е в размер на 1243.84 лева.

От представените по делото уведомления до ответниците, се установява, че банката е изпълнила задължението си да ги уведоми за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по кредита.

Вещото лице по назначената съдебно-счетодовна експертиза е дало заключение, че кредитът в размер на 25 000 лева е усвоен на 19.05.2016г. по картовата разплащателна сметка на кредитополучателя М.К.. По тази сметка са постъпвали суми от работната заплата на ответницата за периода от 01.07.2016г. до 28.02.2017г., от които суми са погасявани дължимите вноски по кредита. От 01.03.2017г. до 01.08.2017г. няма постъпления по сметката. Посочено е, че на 30.05.2017г. ответницата е внесла 260.00 лева и на 18.08.2017г. е внесла касово сумата от 1305.00 лева и това е последната внесена сума по кредита. От 01.09.2017г. няма погасени вноски по отпуснатия кредит и кредитополучателят и солидарният длъжник са вече в просрочие.

Вещото лице е посочило също, че при посещение в офиса на ищцовата банка, е установило, че счетоводните операции, отразени в подробното извлечение за движение по сметката на ответницата К. – приложени от лист 28 до лист 37 по делото / оспорено от процесуалния й представител/ , съответстват на записванията в компютърната счетоводна система на банката. Натрупаните обороти, както и крайните салда съответстват на сумите в приложената разпечатка.

Вещото лице е посочило, че направените от ответницата вноски са общо в размер на 1845.00 лева. От 01.09.2017г. не е извършвано плащане по кредита и до 18.06.2018г. – обявяването на кредита за предсрочно изискуем, забавата е от 290 дни – неплатени 10 месечни погасителни вноски.

За периода от 01.09.2017г. до 01.10.2018г. забавата е 395 дни. Към 01.10.2018г. размерът на дълга по договора за кредит е 25 889.82 лева, от които просрочена главница 1246.46 лева, предсрочно изискуема главница в размер на 22 014.60 лева, договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително е в размер на 1384.92 лева, наказателна лихва за забава периода от 01.09.2017г. до 30.09.2018г. включително в размер на 1243.84 лева.

Вещото лице е посочило, че този размер е и към момента на изготвяне на заключението.

В допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че начислената договорна лихва за процесния период е изчислена при договорен лихвен процент – 7%.

Лихвата за забава е начислена върху просрочената главница само за месеца по погасителен план и съгласно чл. 10, ал. 1 от подписания договор, до 21 – во число на месеца, като за процесния период е в размер на 1220.14 лева, към тази сума са добавени и 23.70 лева – такса за поддръжка на сметката.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни и компетентно изготвени.

От приложеното гр.д. № 2502/2018г. по описа на ВРС е видно, че в полза на «ЦКББ»АД – гр. С. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1931-РЗ/02.10.2018г. срещу ДЛЪЖНИКЪТ М.Д.К. с ЕГН ********** *** и ДЛЪЖНИКЪТ П.Н.В. с ЕГН ********** *** за солидарно заплащане на исковите суми.

Посочено е, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на заявителя към 30.09.2018г. по Договор за потребителски кредит № 81403КР – АА -0467/19.05.2016г. Посочена е и банкова сметка ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между ищцовата банка, кредитополучателя М.К. и поръчителя П.В. са налице договорни отношения, по силата на договор за кредит от 19.05.2016г. за сумата от 25000.00 лева, отпусната на К. за потребителски нужди. Безспорно се установи от назначената и приета по делото съдебно-графическа експертиза, че кредитополучателят и солидарният длъжник са подписали договора за кредит, както и погасителния план към него, както и ОУ. С оглед на това, недоказано е направеното от ответниците оспорване на автентичността на подписите им, положени в договора за потребителски кредит № 81403КР-АА-0467 от 19.05.2016 г.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД , чл. 430 от ТЗ. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответницата. От доказателствата, се установява, че на ответницата К. е предадена заемната сума по договора като същата е преведена по посочената картова разплащателна сметка с титуляр М.Д.К.. Договореният и отпуснат размер на кредита е 25 000.00 лева. Уговореният лихвен процент по кредита е 7%, посочен е ГПР - 7.271%, посочен е и общият размер на лихви и такси за погасяване – 11984.22 лева. Страните са уговорили и погасителен план с включена главница и лихва и обща месечна вноска в размер на 257.10 лева с краен срок на плащане – 01.05.2028г.