Решение № 260191 от 23.05.2025, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

София, 23.5.2025 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I-15 състав, в публично заседание на девети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Съдия: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова, като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 7616 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 302 778,59 лв., представляваща сбора от възникналата по всяка месечна фактура, издавана от „С.Е.2.“ ЕООД към „ЕВН България Електроснабдяване“ АД разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015 г. - м. май 2020 г., между първоначално определената съгласно действащата уреда цена от 699,11 лв. за МВтч и цена от 106,14 лв. за МВтч, определена от Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 24.07.2020 г., както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер на 77 587,18 лв. по всяка от издаваните 59 броя месечни фактури от датата на погасяването им до 23.07.2020 г.

При условията на евентуалност се претендира присъждането на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 171 986,39 лв., представляваща разликата между цената на изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г. и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при отчитане на съотносимата част за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с ДФЗ, за периода м. август 2015 г. - м. май 2020 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер на 44 716,61 лв., представляваща сбора на изтеклата мораторна лихва върху разликата, възникваща всеки месец.

В исковата молба се поддържа, че на 28.01.2011 г. „С.Е.2.“ ЕООД сключва договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“ след проведена конкурсна процедура. При изготвяне на проектното предложение за финансиране по мярка 312 са взети предвид действащите разпоредби на българското законодателство в материята на производство на електроенергия от възобновяеми източници. По договора се предоставят до 61 % от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична електрическа централа в с.

Средец, общ. Опан, като останалите 39% от средствата са собствени на ищцовото дружество. Към същия момент, приложимата правна уредба за производство на електроенергия от възобновяеми източници предвижда задължително присъединяване на производителите й към електрическата мрежа, изкупуване на електрическата енергия от обществения доставчик, съответно крайния снабдител по дългосрочни договори със срок на действие 25 години и определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията. След изграждане на ФЕЦ със собствени средства и привлечени такива, на ищеца са възстановени 61 % от средствата за изграждане.

След изграждането на ФЕЦ и получаване на разрешение за строеж, ищецът е сключил Договор 21.10.2010 за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, дружество краен снабдител, за срок от 20 г. Съгласно чл. 16, ал. 3 от договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува по преференциална цена от 699,11 лв. за МВТч, която цена не се изменя за целия срок на действие. Сочи се, че в периода на изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален закон - Закон за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.).

Излага, че вследствие на изменение в Закона за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. №56/2015 г., считано от м. август 2015 г., дружеството краен снабдител е започнало да отказва изплащането на предвидената в договора цена, позовавайки се на новото законово положение. За произведената в периода от м. август 2015 г. до м. май 2020 г. електроенергия ищецът не е получил плащания от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в общ размер на 302 778,59 лв., които би получил за произведеното и отдадено количество електроенергия при първоначално определената цена от 699,11 лв. МВтч. Върху посочената главница претендира обезщетение за забава в размер на 77 587,18 лв. за периода от издаване на всяка от фактурите за периода на главницата до 23.07.2020 г.

В обстоятелствената част на исковата молба са развити подробни правни съображения за незаконосъобразното изменението на цената на произведената и доставена електроенергия, произтичащо от прилагането на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който противоречи на редица норми от правото на ЕС, включително правото на свободна стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС (по – долу: Хартата или ХОПЕС), на правото на собственост по чл. 17 ХОПЕС, изискванията за равенство пред закона и забрана на дискриминацията по чл. 20 от ХОПЕС, принципът за пропорционалност на правото на ЕС, принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания.

В условията на евентуалност ищецът претендира обезщетение от 171 986,39 лв., представляваща разликата между цената на изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г. в размер на 124,49 лв./Мвтч и цената по действащо решение на ДКЕВР, която се прилага за други субекти производители на електроенерия от ФЕЦ в същия период от време в експлоатация, но заявленията за подпомагане на които са подадени след влизане в сила на ЗЕВИ. Поддържа се, че вземането е породено от дискриминационното третиране на „С.Е.2.“ ЕООД спрямо други субекти - производители на електроенергия от ФЕЦ, които се намират в сходно или съпоставимо с ищеца положение, но са третирани по-благоприятно.

Претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва от 171 986,39 лв. върху посочената главница за периода от настъпване на вредата до завеждане на делото.

Ответникът Народно събрание на

Република България оспорва исковете като недопустими, тъй като не бил надлежна страна по спора. При условията на евентуалност излага подробни съображения за неоснователност на претенциите, като възразява срещу доводите на ищеца за противоречие между §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО, чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от ХОПЕС. Сочи, че Конституционният съд вече се е произнесъл по идентичен въпрос с Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д.

№ 12 от 2016 г., в производство по чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 4 от КРБ по повод искане на четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР, като не е установил наличието на такава.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на претендираните главница и лихви за забава.

Контролиращата страна

Прокуратурата на Република България не е изразила становище в предоставения й срок.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Не съществува спор между страните, а и се установява от представените от ищеца с молба от 03.12.2020 г. писмени доказателства, че на 21.10.2010 г. „С.Е.2.“ ЕООД е сключил с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД Договор №118/21.10.2010 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, за срок от 25 г. Страните са уговорили, че ако срокът бъде променен нормативно, промяната автоматично ще се приложи в отношенията между тях. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува по преференциална цена, определена с Решение на ДКЕВР. Към момента на сключване на договора тя е била 728,29 лв/МВч, без ДДС или 0,72829 лв/КВч без ДДС. В случай че с решение на компетентния орган преференциалната цена бъде променена, то тя се прилага автоматично между страните (чл. 17, ал. 2 и ал. 5 от договора).

На 28.01.2011 г. „С.Е.2.“ ЕООД е сключил договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“ след проведена конкурсна процедура.

Безспорно е също така, че в периода на изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален закон – Закон за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.). С изменение в Закона за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. №56/2015 г., считано от м. август 2015 г., дружеството краен снабдител е започнало да отказва изплащането на предвидената в договора цена, позовавайки се на новото законово положение. Визираният параграф предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.

Видно от приетите по делото фактури и протоколи, за периода от м.август 2015 г. до м. юни 2020 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ АД е заплащало по 0,10614 лв/КВч без ДДС (106,14 лв/МВч без ДДС) за произведената и отдадена електроенергия от „С.Е.2.“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, а ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ - по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Претенцията се насочва срещу държавата и тя се представлява от процесуален субституент - органа, от чиято дейност се твърди да е произтекло нарушението, в случая - от Народното събрание при твърдение за вреди от законодателна дейност. Предвид това, именно този държавен орган в качеството си на процесуален субституент е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по исковете, а възраженията му в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.

Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели.

От този общ принцип произтичат редица конкретни задължения някои от които са закрепени в Договорите, а други са изведени в практиката на Съда на ЕС. От него следва и института на отговорността на държавите-членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на Общностното право (делото Francovich, C-6/90, C9/90, § 33). Вредата може да е причинена от всеки държавен орган, а отговорността е обективна, доколкото се преценява характера на извършеното нарушение, а не вината на представителя на съответния орган. Съгласно практиката на Съда на ЕС, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да е налице нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно сериозно; както и да е налице пряка причинно - следствена връзка между нарушението и причинените вреди. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1/ държавата, чрез Народното събрание, да е нарушила правото на ЕС; 2/ това нарушение да е съществено; 3/ от това нарушение ищецът да е претърпял вреди.