Решение № 752 от 01.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000500068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 3865/13.07.2023г, постановено по гр.д.№ 13820/2021г по описа на СГС, е осъдено ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК 831830482 София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Н. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № * сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на травми, получени при ПТП - счупване на лъчевата кост на дясната предмишница, както и за настъпили мекотъканни травми по главата, контузия на гръден кош и контузия и кръвонасядания в лявото коляно, които травми са получени при ПТП от 20.11.2016 г., на основание чл.432, ал.1 КЗ, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната, считано от датата на поканата - 21.09.2021 г. до окончателно изплащане, и сторените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер 2 100 лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като е отхвърлен иска в частта за разликата до пълния му предявен размер 40 000 лв., като неоснователен. Осъдено е ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на С. Л. С., ЕГН **********, ***, ул. „***“ № *, ап. * сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на контузия на гръден кош, която травма е получена при ПТП от 20.11.2016 г., по застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на поканата - 21.09.2021 г. до окончателно изплащане и сторените разноски в размер 300 лв, като е отхвърлен иска в частта му за обезщетението за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер 2 500 лв., както и за обезщетението за имуществени вреди в размер от 2 500 лв., като неоснователен и недоказан.

Осъдени са на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Н. С. К. и С. Л. С. да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер 1 150 лв.

Решението е обжалвано от С. Л. С. в частта му, с която е отхвърлена исковата му 1 претенция по чл.432 КЗ за сумата от 1500лв. за обезщетение за неимуществени вреди за причинени телесни увреждания и исковата му претенция за имуществени вреди в размер на 2500лв. за унищожен лек автомобил, с доводи, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съществуващата съдебна практика. Поддържа, че от ПТП са му нанесени телесни увреждания, което се установява от съдебно-медицинската експертиза, както и е унищожен лекият му автомобил. Сочи, че определеното му обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер.

Възразява срещу началния момент, от който е определена лихвата за забава21.09.2021г- датата на отправената покана до ответното дружество за заплащане, а не от 20.11.2016г-датата на настъпване на ПТП, което е в нарушение на чл.84, ал.3 ЗЗД вр.с чл.86 ЗЗД.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважат изцяло исковите му претенции.

Решението е обжалвано и от Н. С. К. в частта му, с която е отхвърлена исковата й претенция по чл.432 КЗ за разликата от 20 000лв. до 40 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от телесни увреждания при ПТП, с доводи, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Поддържа, че определеният размер на обезщетението е занижен, не съответства на понятието „справедливост” съгл. чл.52 ЗЗД, тъй като не са съобразени преживените болки и страдания по време на лечението й в болница, продължаващите болки и страдания при промяна на времето.

Възразява срещу началния момент, от който е определена лихвата за забава21.09.2021г- датата на отправената покана до ответното дружество за заплащане, а не от 20.11.2016г-датата на настъпване на ПТП, което е в нарушение на чл.84, ал.3 ЗЗД вр.с чл.86 ЗЗД.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло исковата й претенция.

Ответната страна-ЗД „БУЛ ИНС“ АД е оспорила въззивните жалби като неоснователни.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищците са посочили в исковата молба, че на 20.11.2016 г. се движили по първокласен път I-6 с л. а. марка „Рено“, модел „Мегал Сценик“, Рег. № ********, когато били ударени челно от автомобил „Мерцедес, модел Е-200, с рег. № ******** с водач И. П. Г., който се движел с превишена скорост, навлизайки в остър завой и без да прецени обстановката.

В резултат на челния удар, на Н. К. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница, автомобилът на 2 втория ищец - С. С. бил изцяло смачкан и унищожен, като му е била причинена контузия на торса и лицето. По случая било образувано НОХД № 1797/2017 г. по описа Кюстендилски районен съд, 10 състав и поставена на Присъда № 16.02.2018 г., с която И. Г. е бил признат за виновен и присъдата е влязла в сила. Ищците твърдят, че отправили покана до ответника за заплащане на извънсъдебно обезщетение за претърпените от тях вреди, но плащане не е последвало.

Претендирали са да се постанови решение, с което да се осъди ЗД „БУЛ ИНС“ АД да им заплати обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на инцидента в размери както следва: за Н. К. - 40 000 лв. за причинени болки и страдания, а за С. С. обезщетение за имуществени щети за унищожената кола в размер 2 500 лв. и още 2 500 лв. за причинените болки и страдания, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на ПТП - 20.11.2016 г. до окончателно изплащане.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е оспорил предявените искове по основание и размер.

Заявил е, че не оспорва наличието на валидно застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния „Мерцедес, модел Е-200, с рег.

№ ********, както и твърдението за настъпило увреждащо събитие ПТП на 20.11.2016 г. между посочените в исковата молба автомобили - „Рено“, модел „Мегал Сценик“ с рег. № ******** и „Мерцедес, модел Е-200, с рег. № ********. Възразил е, че настъпилите телесни увреждания на Н. К. и С. Л. С. не са в резултат единствено на виновното поведение на водача на „Мерцедес, модел Е-200, с рег. № ********. Навел е възражение за съпричиняване от страна на пострадалите лица, които са пътували в лекия автомобил без поставени предпазни колани в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП.

Оспорил е твърдените от ищците увреждания да се намират в причинна връзка и да са вследствие на процесното ПТП. Изложил е възражения, че оздравителният процес е бил продължителен, тъй като видно от представените от ищците документи данни такъв да е протичал като цяло липсват.

Възразил е, че не са представени доказателства по повод твърдението на ищците за унищожена кола, като е оспорил този иск по размер, тъй като претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, в случай че такива се докажат.

Оспорил е представените от досъдебното производство АТЕ и СМЕ, тъй като тези доказателства не са били събрани в хода на настоящия процес. Оспорил е исковете и по размер с доводи, че претенциите на ищците за прекомерни и неотговарящи на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции за обезщетения за неимуществени вреди, като ги е отхвърлил до претендираните им пълни размери, отхвърлил е исковата претенция за обезщетение за причинени имуществени вредиувреждане на автомобила изцяло. Присъдил е лихва за забава от датата на отправяне на покана до застрахователното дружество, а не от датата на ПТП.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Не се спори между страните, че е налице застраховка на виновния водач на лек автомобил и застрахователното дружество, че е настъпило ПТП, при което са причинени 3 телесни увреждания на ищците, което се установява и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.11.2016г. по описа на ОДМВР – Кюстендил, в който е посочено, че участници в ПТП са л.а. „Мерцедес“, модел Е-200, с рег. № ********, управляван от И. П. Г. и л.а. „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ********, управляван от ищеца С. Л. С..

Безспорно между страните е, че е проведено наказателно производство, приключило с влязла в сила Присъда № 10/16.02.2018 г. по НОХД № 1797/2017 г. по описа на Кюстендилския районен съд, влязла в сила на 07.03.2018 г, с която водачът на л. а.

„Мерцедес, модел Е-200, с рег. № ******** - И. П. Г. е бил признат за виновен за това, че на 20.11.2016 г. поради нарушаване на правилата за движение по чл.5, ал.5, т. 1 и чл.16, ал.1, т.1, чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както и по чл. 63, ал.1 и ал.2, т.1, чл. 68, ал.1, т. 1 от ППЗДвП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Н. С. К., изразяваща се във фрактура на лъчева кост на дясна предмишница, причинила трайно затруднение на десния горен крайник. На основание чл. 300 ГПК, посочената присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от престъплението относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от застрахователя, чрез предявяване на иск срещу него в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност”.

По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление №4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2 012г. на ВКС по т.д.

№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О , в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

От заключението по съдебно-медицинска експертиза, се установява, че ищцата Н. К. е претърпяна средно - степенна травма, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната предмишница, мекотъканни травми по главата, контузия на гръден кош и контузия и кръвонасядания в лявото коляно, които преценени отделно се характеризират като лекостепенни травми, причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.