Решение № 65 от 11.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500070 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Н. Л. М. чрез процесуалния й представител адвокат Д. Д. против решение № 148/30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 28/2023 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Жалбоподателката твърди, че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно поради нарушение на материалния закон по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго, с което да признае за установено по отношение на „У.х.“ АД – К., че дружеството дължи на Н. М. 50 000 евро, представляващи неустойка, предвидена в пункт 4 от договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, обективиран в н.а. №**, т.*, рег. № *****, н.д.

№***/2018 г. на нотариус Д.Г. с рег. №*** на НК и с район на действие района на Районен съд – К., за неизпълнение на задължението, предвидено в 1 пункт 3 от същия договор, както и да й заплати разноските по ч.гр.д. № 1399/2022 г. по описа на К.йския районен съд за издаване на заповед за изпълнение № 525/15.11.2022 г., а в случай, че съдът приеме, че този иск е неоснователен поради преждевременното му предявяване и неизтичане на срока по пункт 3 от цитирания договор към момента на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК или че този иск е процесуално недопустим, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да осъди „У.-х.“ АД – К. да заплати на Н. М. 50 000 евро, представляващи неустойка, предвидена в пункт 4 от гореописания договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот за неизпълнение на задължението, предвидено в пункт 3 от същия договор. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции, както и тези в заповедното производство.

Въззиваемият „У.-х.“ АД – К. чрез процесуалния си представител адвокат М. Ж. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение, тъй като обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, за което излага подробни съображения.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ответника „С.Б.“ ООД – С. не е взело становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Н. Л. М. чрез процесуалния си представител адвокат Д. Д. против „У.-х.“ АД – К. обективно съединени при условията на евентуалност искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на 02.03.2018 г. сключила с ответника предварителен договор за учредяване право на строеж на дворно място от 447 кв.м., представляващо парцел ******, кв.** по плана на гр. К., който поземлен имот е с идентификатор ************* по КККР на гр. К., като с него учредителят се съгласил да 2 учреди на приемателя право на строеж върху имота, срещу което последният се задължил да изгради многофункционална сграда, разположена на не помалко от четири етажа, при обща разгърната застроена площ не по-малко от 1 200 кв.м. в срок до 36 месеца, считано от датата на влизане в сила на разрешението за строеж, в който срок да приключи строителните дейности на новопостроената сграда във вида, подробно описан в договора, да предостави на учредителя акт образец 15 и акт образец 16, както и да го въведе в експлоатация /чл. 9, ал. 1 от договора/, а при неизпълнение на описаното задължение в този срок или при съществено разминаване на новопостроената сграда със съгласуваните проекти приемателят се задължил да заплати на учредителя неустойка от 50 000 евро. Впоследствие на 16.08.2019 г. страните сключили договор за учредяване право на строеж върху гореописания недвижим имот, обективиран в н.а. №**, т.*, рег. № *****, н.д. №***/2018 г. на нотариус Д.Г. с рег. №*** на НК и с район на действие района на Районен съд – К., с който М. учредила на ответното дружество правото да построи върху поземления имот жилищна сграда със смесено предназначение по одобрен архитектурен проект, включваща самостоятелни обекти, подробно описани в пункт 1.1 от нотариалния акт, запазила си правото на строеж и след построяването им щяла да стане изключителен собственик на обектите, описани в пункт 2 от договора, а „У.-х.“ АД поело задължението да построи със собствени средства, труд и материали изцяло за своя сметка сградата в срок от 36 месеца, считано от подписване на нотариалния акт, в т.ч. обектите, върху които ищцата си запазила правото на строеж, и в същия срок да снабди имота с удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, при забава или спиране на строителството поради причини, които не могат да се вменят във вина на приемателя поради форсмажорни обстоятелства, срокът за строителство спирал да тече до момента на отпадане или отстраняване на причините, в който случай срокът за строителство се продължавал автоматично с толкова, с колкото продължила забавата или спирането, а страните можели да договорят писмено и нов срок за строителство /пункт 3.1 от договора/, като при неоснователно забавяне на строителството след срока по пункт 3 от страна на приемателя той дължи неустойка на учредителя в размер на 50 000 евро / пункт 4 от договора/. В исковата молба се твърди, че задължението за построяване на сградата и въвеждането й в експлоатация не било изпълнено в уговорения срок, т.е. имало виновно неизпълнение на 3 договорни задължения от страна на ответника, което не е сторено и до завеждане на исковата молба, въпреки многократните разговори с управителя на дружеството и уверенията от него за точно изпълнение, включително и след изпратената до длъжника покана от 28.03.2022 г. чрез ЧСИ Р.С., с която бил даден срок за изпълнение на задължението до 22.05.2022 г., след което ищцата предупредила, че ще търси правата си по съдебен път. С отговор „У.х.“ АД заявило, че сградата ще бъде завършена в срок, който според него по договора бил до 23.10.2022 г., позовавайки се на пункт 3.1 от нотариалния акт, решение на Народното събрание и §13 от ПЗРЗИДЗЗ, доколкото от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. срокът за строителството спрял да тече и крайният срок за построяване на сградата се удължил с този период, т.е. с два месеца и седем дни. Ищцата твърди също, че въпреки че ответникът знаел, че тя страда от тежко онкологично заболяване и на 14.09.2022 г. трябвало да се яви на консултация пред комисия в Комплексен онкологичен център Пловдив, я поканил точно този ден да се яви в кантората на нотариус Д.Г. за подписване на нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижимия имот и изрично я предупредил, че при неявяване ще счете, че е налице забава по чл. 95 от ЗЗД, поради която причина тя пропуснала насрочената консултация. Предвид факта, че срокът по пункт 3 от нотариалния акт изтекъл на 24.10.2022 г. и все още задължението не било изпълнено, на 15.11.2022 г. М. депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като със заповед № 525/15.11.2022 г. по ч.гр.д.

№ 1399/2022 г. по описа на Районен съд - К. било разпоредено ответникът да й заплати сумата 50 000 евро, представляваща неустойка, предвидена в пункт 4 от договора за учредяване право на строеж върху недвижим имот, обективиран в цитирания нотариален акт, за неизпълнение на задължението, предвидено в пункт 3 от същия договор, както и разноски в размер на 11 555,83 лв., представляващи такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение. Ответното дружество обаче подало в срок възражение срещу издадената заповед, а сумата не й била платена, поради което М. има правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си и моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено че „У.-х.“ АД – К. й дължи сумата 50 000 евро, представляваща неустойка, предвидена в пункт 4 от договора за учредяване право на строеж върху недвижим имот, обективиран в н.а. №**, т.*, рег. № *****, н.д. №***/2018 г. на нотариус Д.Г., 4 за неизпълнение на задължение, предвидено в пункт 3 от същия договор, както и разноските по ч.гр.д. № 1399/2022 г. по описа на Районен съд - К. за издаване на заповедта за изпълнение. При условията на евентуалност ако съдът отхвърли установителния иск по чл. 422 от ГПК като неоснователен поради преждевременното му предявяване и неизтичане на срока по пункт 3 от нотариалния акт към момента на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК или при приемане, че главният иск е процесуално недопустим, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди „У.-х.“ АД да й заплати сумата 50 000 евро, представляваща неустойка, предвидена в пункт 4 от горепосочения договор за неизпълнение на задължение, предвидено в пункт 3 от него. Претендира разноски.

Ответникът „У.-х.“ АД – К. оспорва исковете по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли като недопустими и неоснователни. Счита, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1399/2022 г. по описа на Районен съд - К. и към момента на предявяване на исковете по настоящото дело няма задължения към ищцата във връзка с изпълнението на посочения договор, тъй като на 10.10.2019 г., т.е. преди сградата да е завършена в груб строеж, продало на „С.Б.” ЕООД - С. правото на строеж за жилищна сграда със смесено предназначение върху процесния поземлен имот, за сделката бил съставен н.а. №***, т.*, рег. № *****, н.д. №***/2019 г. на нотариус Д.Г. с №*** на НК и с район на действие района на Районен съд – К., за което ищцата била уведомена и като собственик на земята тя трябвало да търпи последващите разпоредителни сделки с нереализираното право на строеж, а самата тя в пункт 10 от договора от 16.08.2019 г. се съгласила „У.х.“ АД да се разпорежда с учреденото право на строеж както намери за добре.

Доколкото „С.-б.” ЕООД се задължило да построи обектите по пункт 2 от договора за учредяване право на строеж върху недвижим имот по н.а.

№**/2018 г., в т.ч. тези, за които М. си запазила право на строеж, това дружество било задължено със спазване срока на строителството, което от своя страна мотивирало извод, че „У.-х.“ АД не е надлежно легитимирано да отговаря по предявените искове. Ответникът оспорва и факта, че виновно не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като при забава или спиране на строителството поради причини, които не могат да вменят във вина на приемателя поради форсмажорни обстоятелства, срокът за строителство спира да тече до момента на отпадане или отстраняване на причините, а в 5 този случай срокът за строителство продължава автоматично с толкова, с колкото е продължила забавата или спирането, като според уговорката между страните за форсмажорни обстоятелства се считат всяко събитие или явление извън контрола на която и да е от страните по договора, което било непредвидимо, или ако било предвидимо - било неизбежно, възникнало след влизане в сила на договора като например наводнение, пожар, земетресение или друго природно бедствие, епидемии, бунт, войни, ембарго или други ограничения, наложени от правителствени органи, и като такива сочи обявеното на 13.03.2020 г. с решение на Народното събрание извънредно положение на територията на цялата страна във връзка с разрастващата се пандемия от Ковид 19, т.е. за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на 21.05.2020 г. /общо за 67 дни/ срокът за строителството спрял да тече, както и решение № 325/14.05.2020 г. на Министерския съвет за обявяване на извънредна епидемична обстановка, удължавана няколкократно с последващи решения на Министерския съвет, която също била в причинна връзка със забавеното строителство и това изключвало виновното поведение на приемателя във връзка със задължението за изграждане на сградата. Във връзка с усложнената обстановка настъпила забава от страна на насрещни доставчици /например „Ф.“ ООД за монтаж на дограмата на сградата/, а за забавяне на строителството довела войната в У. и усложненията, свързани с доставката на необходимото желязо, както и при присъединяване на сградата към EVN, като за тези пречки ищцата била писмено уведомена. Ответникът твърди, че през процесния период на строителството на сградата имало дни с неподходящи за извършване на СМР хидрометеорологични условия или лоши метеорологични условия, при които имало предвидени нормативни забрани за извършване на строителни работи, съответно имало предписания да не бъдат извършвани такива, а дните, в които не било обективно възможно строителството от всички посочени видове, били 238, в т.ч. 193 дни поради лоши метеорологични условия дъждове и минусови температури. Твърди, че е налице забава на кредитор от ищцата, тъй като тя не оказала необходимото съдействие по време на строителството за поправка на нотариалния акт и за издаване на пълномощно по чл. 5, ал. 2 от предварителния договор от 02.03.2018 г., въпреки изпращаните й няколкократни покани, а забавата на ищцата освобождавала ответника от отговорност за забавено строителство. Прави възражение за 6 прекомерност на неустойката и възражение за намаляване на нейния размер поради липсата на съдействие от ищцата и неизпълнение на нейни насрещни договорни задължения, с което тя допринесла за забавата. Претендира разноски.