Решение № 371 от 10.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. К., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20225510102814 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск за съществуване на вземане с пр. осн. чл.

422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с договорните отношения между страните.

Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от юрк. П. Б. моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Н. Д. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр. *******, че същият дължи на „А.Б.Б.“ с ЕИК ***** по издадената по ч.гр.д. № 1997/2022 г. по описа на Районен съд-К. заповед за изпълнение, сумата 1498,61 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки).

На основание чл. 78 от ГПК претендира да му бъдат присъдени на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 29,97 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., както и направените разноски по ч.гр.д. № 1997/2022 г. по описа на Районен съд-К., в размер на 29,97 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че между страните „К.“ ЕАД, в качеството на кредитодател и Н.

Д. Б., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател е сключен 1 договор за потребителски кредит № 741661 на 03.10.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:

Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия 2 и Договор за потребителски кредит 741661 от 03.10.2016 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Договорът е действителен като сключен според императивните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. На 03.10.2016 година длъжникът Н. Д. Б., ЕГН: **********, въз основа на Договор за кредит № 741661 сключен с „К.“ АД, е получил сумата от 914.51 лева, която се съгласил да върне на 10 броя погасителни вноски от по 119,86 лева всяка, в срок до 31.07.2017 г., съгласно Приложение 1 - Погасителен план, неразделна част към договора за кредит.

Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Н. Д. Б., с ЕГН ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД.

В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие Н. Д. Б., с ЕГН ********** да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е уговорено правомощие на „К.“ АД да уведомява ответникът Н. Д. Б., с ЕГН ********** за забавата му чрез водене, включително чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 3 г. „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

От представения с настоящата искова молба договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К.“ ЕАД като цедент и „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, като цесионер е видно, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

С Приложение № 1 от дата 23.02.2021 г. към описания по-горе договор, „К.“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, видно от т. 4069, вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „К.“ ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № 741661/03.10.2016 г. е прехвърлено на „А.Б.Б.“ ЕООД, за сумата от 1498,61 лв.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

Твърди, че с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото 4 следва да се счита надлежно извършено. Моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Н. Д. Б. с ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

На основание изложеното твърди, че ответникът Н. Д. Б., с ЕГН **********, дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1997/2022 г., а именно сумата в общ размер от 1498,61 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), формирана както следва: главница в размер на 914,51 лв. (деветстотин и четиринадесет лева и петдесет и една стотинки), договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 164,23 лв. (сто шестдесет и четири лева и двадесет и три стотинки) за период от 31.10.2016 г. до 31.07.2017 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 419,87 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и седем стотинки) за период от 31.10.2016 г. до 23.02.2021 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Н. Д. Б., с ЕГН ********** по силата на чл. 2, раздел X. „Забава.

Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Н. Д.

Б., с ЕГН ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.).

По повод подадения отговор на искова молба взема становище, че 5 давността по претендираното вземане не е изтекла. Твърди, че датата, на която задължението е падежирало е датата на последната погасителна вноска – 31.07.2017 г. , а с подаденото на 25.05.2022 год. заявление по чл.410 ГПК, „А.Б.Б.“ ЕООД е прекъснало давността. Моли съда да приеме, че ответникът е уведомен за цесията , като твърди, че съдебната практика приема за установено, че длъжникът е уведомен с подаването на исковата молба и получаването на съдебните книжа приложени към нея. На това основание ищецът се явява надлежен кредитор на ответника.

Ответникът Н. Д. Б., с ЕГН ********** чрез назначения му особен представител адв. К. А. счита, предявения иск за неоснователен, не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по представения договор.

Твърди, от приложените с исковата молба доказателства не се установява, че сумата отпусната по кредита е усвоена от Н. Б., нито, че същия се е съгласил с условията по договора. Липсват данни в приложените документи същият да е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, за да му бъдат начислени съответно договорна лихва и договорна такса. Няма валидно формирано волеизявление от надлежните органи на „К.“ ЕАД, което да е доведено до знанието на ответника, за обявена предсрочна изискуемост на вземането в целия размер, включително и за вноските с ненастъпил падеж, към момент предхождащ заповедното производство. Кредита не е предсрочно изискуем, а е с настъпил падеж.

Не оспорва приложения договор за цесия, но възразява, че няма данни за това да е бил уведомен длъжника.

Договорът от 03.10.2016 г., вземането, този договор твърди, че е погасено по давност.