Решение № 1405 от 02.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330204434 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от К. М. Ч. срещу Наказателно постановление № 26-1030-003206 от дата 12.06.2026г., издадено Началник група в ОДМВР Пловдив ,сектор Пътна полиция Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51, 13 (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) евро за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление

(НП).

Жалбоподателят счита,че същото е съставено при процесуални нарушения,като неправилно е описано нарушението в АУН и НП и е налице съществено разминаване ,което е довело до ограничаване на правата му.С писмено становище жалбоподателя поддържа жалбата ,В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо взема становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно 1 установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката и вината й счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от К.

Ч. , спрямо който е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 17.06.2026 г., установено от приложената към него преписката , а жалбата е подадена на 25.06.2026г чрез сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пловдив, , поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Н а 09.05.2026 г. около 11.18 часа в гр. Пловдив, по бул. " Ал.Стамболийски“ кръстовище с ул.“Димитър Талев“ жалбоподателя К. Ч. управлявала лек автомобил Хонда с рег. № ***, като по време на движение използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат в ръката си, но без да си служи с устройство, позволяващо използването на мобилния телефон без участие на ръцете му.

На място и за така констатираното деяние бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № GA )5532057 срещу жалбоподателкя Ч., в нег о в о присъствие и в присъствието на свидетел очевидец. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена , а и същата не се оспорва от жалбоподателя.

2

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и да дават основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателя Ч. е извършила административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП. От обективна страна на 09.05.2026г. около 11.18 часа в гр.

Пловдив, по бул. " Ал.Стамболийски кръстовище с ул.Димитър Талев жалбоподателя К. Ч. управлявала лек автомобил Хонда с рег. № ***, като по време на движение използвал мобилен телефон, като държала мобилния апарат в ръката си, но без да си служи с устройство, позволяващо използването на мобилния телефон без участие на ръцете му.За да е съставомерно деянието от обективна страна, то трябва да е осъществено при определена обстановка, а именно по време на управление на моторно превозно средство. Следователно жалбоподателят е имал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на административното нарушение.

Използването на мобилно устройство по смисъла на чл. 104а от ЗДвП като форма на изпълнителното деяние се осъществява винаги чрез действие, но може да приеме различни проявни форми, в които да се изрази поведението на водача. Щом конкретно извършеното действие с мобилния телефон ангажира ръцете на нарушителя и създава риск от разсейването му поради отвличане на вниманието от задължението да наблюдава пътната обстановка и непрекъснато да контролира управляваното МПС.От субективна страна 3 деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателя Ч. е формирал в съзнанието си представа за проявлението на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за управление, го е привел в движение и се е придвижвал с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Наясно е бил и че по време на движение използва мобилен телефон, но без устройство, позволяващо боравенето с телефона без участието на ръцете му

По делото не се установяват такива факти, от които да се приеме, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се доказва някаква извънредна или извинителна причина за жалбоподателя да си служи с мобилен телефон по време на движение и без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Нито в жалбата се твърди, подобно нещо .Поради това съдът приема, че обществената опасност на нарушението е типичната за този вид деяния.

При така установените факти съдът приема, че не се доказват причини, поради което деянието да бъде квалифицирано за маловажен случай.

Начинът на извършването му не разкрива особеностите, понижаващи обществената му опасност, а вместо това съответства на типичните прояви за такъв вид административни нарушения.

Правилно е определена приложимата санкционна норма, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание глоба в размер на 51, 13 евро с равностойност от 100 лева. Именно с посочената разпоредба са предвидени неблагоприятните санкционни последици за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете. Следващото се за нарушителя административно наказание е предвидено във фиксиран размер.

Съгласно правилото н а чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за намаляване на имущественото наказание "глоба" под найниския му размер. Поради това не е допуснато процесуално нарушение при определяне на наказанието.

4

Накрая съдът намира, че при правилно установена фактическа обстановка в наказателното постановление при издаването му не е приложена съответната на фактите по делото правна квалификация. В АУАН деянието правилно е квалифицирано за административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП. В наказателното постановление обаче наказващият орган е посочил за нарушена разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП . Както беше изяснено, тя се явява приложимата в случая санкционна норма, но не и нарушеното от дееца материалноправно правило за поведение. Последното е регламентирано като задължение за водачите с разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП. Направеното в наказателното постановление описание на деянието изцяло се подвежда под този състав на административно нарушение. Въпреки това наказващият орган неправилно не е възприел правната квалификация, дадена от актосъставителя.

Този недостатък обаче е отстраним в съдебната фаза на процеса, като съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН , когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си да преквалифицира, описаното в НП изпълнително деяние, за което е санкциониран жалбоподателя Ч . , тъй като не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата, които описват времето, мястото, автора и начина на извършване на деянието. По никакъв начин не се променят фактите, по които жалбоподателя се е защитавал в хода на целия административнонаказателен процес, тъй като нито се прибавят, нито отпадат факти от първоначалното обвинение. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. на ВС съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава.

В настоящата хипотеза правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателя е поставен в положение да се брани по нови, неизвестни 5 му факти, които да отегчават положението му.

Доколкото санкционната разпоредба е правилно определена, то видът и размерът на наказанието не се променят и в този смисъл не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение.

Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е условие за това, тъй като ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.

По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН , като преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП в нарушение по чл. 10 4а от ЗДвП и да потвърди наказателното постановление в останалата му част.

По разноските:

По делото разноски не са претендирани от страните, поради което и съдът не дължи произнасяне

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1030-003206 от дата 12.06.2026г., издадено Началник група в ОДМВР Пловдив ,сектор Пътна полиция Пловдив,против К. М. Ч. ЕГН ********** ,с което на основание чл.

183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51, 13 (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) евро за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП , като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП в нарушение по чл. 104а от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.