Решение № 7897 от 03.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7897 гр. София, 03.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20211110165689 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Ищецът – „М П“ ЕООД, твърди, че сключил с ответН.а договори за наем на автомобил, съответно от 17.04.2018 г. с № R0007802-2 и от 17.05.2018 г. с № R0007802-3, по силата на които отдал на ответН.а за временно и възмездно ползване автомобил „Форд Фиеста“ с рег.

№ *****, който впоследствие бил заменен с автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *****. В чл.

2, б. „г“ била уговорена наемна цена в размер на 985.74 лева с ДДС за пробег до 2 500 км., като всеки изминат км. над 2 500 км. се заплащал допълнително от наемателя. Сочи, че при наемане на автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***** на 17.04.2018 г., същият бил с пробег 21 190 км., а при окончателното връщане на автомобила на 18.09.2018 г., крайните километри на пробег били 25 738 км. Излага, че за наемната цена на автомобила по договор № R0007802-2 била издадена фактура № 0001185155 от 18.07.2018 г. за сумата от 985.74 лева с ДДС, като ответН.ът заплатил сумата в размер на 500 лв. Ето защо в настоящото производство претендира разликата в размер на 485,74 лв. с ДДС, представляваща наемна цена по договор № R0007802-2 от 17.04.2018 г. за периода от 18.06.2018 г. до 18.07.2018 г., за която е издадена фактура № 0001185155 от 18.07.2018 г.

Сочи, че съгласно чл. 2, б. „г“ от договор № R0007802-3, наемателят се задължил да заплати на наемодателя договорената цена за ползване на автомобил с рег. № *****, допълнителна такса за изминатите километри над определения лимит на пробега, както и такси за допълнителни услуги, които наемателят е приел да ползва при наемане на автомобила, при условията на договора, а съгласно чл. 2, б. „д“ се задължил да заплати на наемодателя обезщетение за повреди, щети и липси, настъпили по време на ползване на автомобила, които не се покривали от застраховката на автомобила.

1

Твърди, че ответН.ът му дължи сумата от 1301,65 лева с ДДС по фактура № 0001187733 от 18.09.2018 г., издадена по договор № R0007802-3, от които сумата от 42,25 лв., представляваща цена на констатирана липса на гориво и дължима на основание чл. 2, б. „д“ от договора, сумата от 48,90 лв., представляваща такса щета на лек автомобил с рег. № *****, констатирана с приемо-предавателен протокол от 19.05.2018 г. и дължима на основание чл. 2, б. „д“ от договора, 993,56 лв., представляваща наемната цена по договор № R0007802-3 за периода от 18.08.2018 г. до 18.09.2018 г. Излага, че наемният автомобил е следвало да бъде върнат от ответН.а в 11:00 ч. на 17.09.2018 г., а същият бил върнат в 21:40 ч. на 18.09.2018 г. Ето защо претендира от ответН.а и сумата в размер на 84,49 лв., представляваща цена за използването на лек автомобил с рег. № ***** по договор № R0007802-3 два допълнителни дни, за която сума била издадена фактура № 0001187734 от 18.09.2018 г.

Излага, че съгласно чл. 2, б. „м“ от договора, наемателят бил изцяло отговорен и за наложените административни глоби и/или други имуществени административни санкции, наложени във връзка с ползването на автомобила, като във всеки отделен случай дължал заплащането им в пълен размер, ведно с допълнителна такса в размер на 20 евро без ДДС.

Сочи, че във връзка ползването на наемния автомобил по договор № R0007802-3 на ответН.а била наложена глоба в размер на 35 лв. с електронен фиш серия К 2125855, както и глоба в размер на 210 лв. с електронен фиш серия К 2108636. Твърди, че посочените суми били заплатени от ищеца, поради което на основание чл. 2, б. „м“ от договора претендира връщането им от ответН.а. Претендира още и сумата в размер на 78,23 лева, представляваща сбора от две такси по чл. 2, б. „м“. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответН.а да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира и разноски по производството.

ОтветН.ът – Н. Щ., чрез назначения си особен представител, оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че доколкото местоживеенето на ответН.а не било в Република Б, то българският съд не притежавал международна компетентност за разглеждане на делото, поради което моли за прекратяване на същото. По същество релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Твърди, че процесният автомобил с рег. № ***** не бил собственост на ищеца, поради което и за него не възН.вало задължение за заплащане на наложените глоби, с оглед на което не възН.вало и такова задължение за наемателя. Оспорва Общите условия на ищеца валидно да обвързват ответН.а. Оспорва да е налице повреда по автомобил рег. № *****, както и изминатите километри от страна на ответН.а, като в тази връзка оспорва подписа на ответН.а в приемопредавателен протокол от 19.05.2018 г. Оспорва представените по делото договори за наем, както и издадените фактури във връзка със същите. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

2

1. По допустимостта на производството.

Във връзка с възраженията на назначения особен представител на ответН.а, за липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация у същия, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството по настоящото дело, с твърденията, че страна по договорното правоотношение с ищеца е юридическо лице, съдът намира, че същите са неоснователни. В хода на производството се твърди, както и са събирани доказателства в тази насока, представени от особения представител, че страна по материалното правоотношение с ищеца е не ответН.ът Н. Щ., а „Р Н“, като ответН.ът е действал като упълномощен представител на дружество. От извършените от назначеното вещо лице справки, се установява, че дружество „Р Н“, е регистрирано в Г, като същото е действащо такова, с номер по ДДС: *****. От приетите по делото доказателства се установява, че всички фактури за дължимите по договора за наем суми са издавани на Н.

Щ., а всички задължения по договора са осчетоводявани за сметка на последния като физическо лице. По делото са налице и доказателства /издадени ПКО/ за заплащани суми по договора, като разходо-оправдателните документи отново са издавани на лицето Н. Щ., при това без да са налице, каквито и да било пояснения/означения, че същият действа не в лично качество, а като представител на твърдяното като страна по правоотношението, юридическо лице - „Р Н“. В допълнение, следва да се посочи и обстоятелството, че ако действително страна по правоотношението е юридическо лице - „Р Н“, регистрирано извън РБ /в Г/, то във фактурите издавани от ищеца, не е следвало да се посочва и да фигурира начислено ДДС, както поясни и вещото лице в изслушването му в о.с.з., а видно е от приетите и приложени като писмени доказателства, фактури, че за дължимите суми по тях, ДДС е начислявано.

Съдът не приема за основателни и твърденията на назначения особен представител на ответН.а, в т.ч и представените и приети писмени доказателства, че страна по правоотношението с ищеца е дружеството „Р Н“ ЕООД, вписано в ТР, чийто управител и едноличен собствеН. на капитала е посочен Н. Щ., образец от подписа на когото се представи по делото. Такъв правен субект не е посочен Н.ъде в събраните по делото писмени доказателства - заверени копия от договор за наем на МПС, фактури и пр.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в резултат на осъщественото тълкуване на вложената от страните по процесното правоотношение, обща воля, се формира извода, че страна по материалното правоотношение по договор за наем на автомобил № R0007802 от 17.04.2018 г., а оттам и пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените искови претенции, е Н. Щ., в качеството му на физическо лице, а не посоченото дружество Р Н“.

2. По съществото на правния спор.

2.1. От фактическа страна.

От представения по делото договор за наем на автомобил № R0007802 от 17.04.2018 г. се установява, че е сключен договор за наем на автомобил при следните параметри: автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, с начални километри 21 190 и километри при връщане на автомобила – 25 738. Автомобилът е взет от клиента в 11:00 ч. на 17.04.2018 г. и е бил върнат в 21:40 ч. на 18.09.2018 г. Посочена е месечна тарифа в размер на 420 евро за 2 500 3 км. Посочена е обща наемна цена в договора в размер на 2 224 евро, начислено му е гориво в размер на 21,60 евро, такса за тас в размер на 25 евро, при което общата сума за плащане в лева възлиза на 5 329,09.

Представен е ваучер за заместващ в автомобил от 19.05.2017 г., с който автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ***** е бил заместен с друг „Форд Фиеста“, с рег. № *****. Посочена е дата на предаване – 19.05.2018 г., а за наемател е посочен Н. Щ..

Представен е договор за наем на автомобил № R0007802-1 от 17.05.2018 г., с предмет наем на автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, с начални километри 21 190. Автомобилът е взет от клиента в 11:00 ч. на 17.05.2018 г. и е бил върнат в 11:00 ч. на 17.06.2018 г. Посочена е месечна тарифа в размер на 420 евро за 2 500 км. Посочена е обща наемна цена в договора в размер на 420 евро, при което общата сума за плащане възлиза на 504 евро или 985,74 лева с ДДС. ОтветН.ът Н. Щ. е подписал договора.

Представен е договор за наем на автомобил № R0007802-2 от 17.06.2018 г., с предмет наем на автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, с начални километри 21 190. Автомобилът е взет от клиента в 11:00 ч. на 17.06.2018 г. и е бил върнат в 11:00 ч. на 17.07.2018 г. Посочена е месечна тарифа в размер на 420 евро за 2 500 км. Посочена е обща наемна цена в договора в размер на 420 евро, при което общата сума за плащане възлиза на 504 евро или 985,74 лева с ДДС. ОтветН.ът Н. Щ. е подписал договора.

Представен е договор за наем на автомобил № R0007802-3 от 17.07.2018 г., с предмет наем на автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, с начални километри 21 190. Автомобилът е взет от клиента в 11:00 ч. на 17.07.2018 г. и е бил върнат в 11:00 ч. на 17.08.2018 г. Посочена е месечна тарифа в размер на 420 евро за 2 500 км. Посочена е обща наемна цена в договора в размер на 420 евро, при което общата сума за плащане възлиза на 504 евро или 985,74 лева с включен ДДС. ОтветН.ът Н. Щ. е подписал договора.

Представена е фактура № 0001185155/18.07.2018 г., издадена от ищцовото дружество на името на Н. Щ., на стойност 985,74 лв., по поръчка № R0007802-2/18.07.2018 г. за наем на автомобил „Фиеста“, рег. № ***** за месец с 2500 км. Представена е и фактура № 0001187733/18.09.2018 г. по поръчка № R0007802-3/18.08.2018 г.на стойност 1 301,65 лв. за допълнително гориво, такса щета и наем на автомобил „Фиеста“, рег. № ***** за месец с 8000 км., както и фактура № 0001187734/18.09.2018 г. по поръчка № R0007802-3/18.08.2018 г. на стойност 84,49 лв. за два допълнителни дни.

Представени са още два броя електронни фишове за налагане на глоба, съответно от 25.05.2018 г. и от 29.05.2018 г., за извършени нарушения с лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, ведно с два броя платежни нареждания от 20.09.2018 г. и 10.10.2018 г. за заплащане на глобите в размер на 35 лв. и 210 лв. от ищцовото дружесто, както и два броя уведомления до Н. Щ. за дължимите плащания по посочените фишове.

Представен е приемо-предавателен протокол по договор 7802/VRVMP00011/19.05.2018 г. за автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****, с посочени километри при наемане и връщане на автомобила, като в графа „забележки“ е отбелязано, че при връщане на автомобила липсва един брой тас, както и приемо-предавателен протокол по договор № 7802/17.04.2018 г. за автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *****. И в двата протокола за наемател е посочено 4 лицето Н. Щ..

Представени са и Общи условия за наем на автомобил на ищцовото дружество.