Решение № 159 от 08.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Русе, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520105503 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М. П. Ц. твърди, че на 30.07.2024 г., около 23.30 часа в Румъния , на път DN 67С RANCA 215300 (Трансфагарашско шосе) мотоциклетът му „Сузуки ГСХ Р1300“ с рег. № СА9685В, бил увреден при ПТП. Същото се случило, докато Ц. управлявал първи в колона от мотоциклети, водачът на второто ППС, мотоциклет Сузуки с рег. № Р0017В, не спазил необходимата дистанция и закачил задната гума на мотоциклета на Ц. по време на завой.

Вследствие на съприкосновението ППC на пострадалия се унесло и паднало.

Между страните липсвал спор кой е виновен за произшествието и съставили Двустранен констативен протокол за ПТП. На мястото на виновния водач Н. Б. поставил своите данни, без да има забележки за случилото се. Ц. занесъл Двустранен констативен протокол за ПТП на представител на застрахователя „Лев Инс“ АД, които завели щета № 0017-5000-25-000020 от 10.01.2025 г. На 10.02.2025 г. бил извършен оглед на увредения мотоциклет и били установени следните щети: преден кални, горна облицовка, дясно огледало, дясна странична облицовка, облицовка задна броня, преда дясна степенка, дясно ауспухово гърне, лост за ръчна спирачка, резервоар за гориво. Застрахователят не оспорвал съществуването на застрахователното събитие и отговорността си за покриване на щетите, като изплатил обезщетение в размер на 1534,30 лева, 1 което било крайно недостатъчно за отремонтиране на процесния мотоциклет, с оглед причинените му щети, приложената проформа фактура и реалната му пазарна стойност. Ищецът счита, че полагащото се обезщетение е в размер на 8447,47 лева, а след редуцирането му с вече изплатените 1534,30 лева се равнява 6913,17 лева. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка бил длъжен да съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на причинените вреди към деня на настьпването на застрахователното събитие, т.е. стойността на необходимите части, консумативи и труд, определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, които не трябва да надхвърлят средната пазарна стойност на вещ от подобно качество.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решене, с което „Застрахователна компания Лев Инс" АД да бъде осъдена да заплати на М. П.

Ц. сумата от 6800 лева, представляваща действително претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.02.2025 г., както и направените деловодни разноски.

В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца, че в резултат на осъществяване механизма на ПТП от 30.07.2024 г. е претърпял имуществени вреди в размер на 8447,47 лева. Оспорва твърденията за настъпили в причинно следствена връзка с механизма на транспортния инцидент имуществени вреди. Твърди, че размера на претендираното обезщетение не съответства на средната пазарна стойност за отстраняване на уврежданията по МПС. В исковата молба не били посочени по пера уврежданията на автомобила, не ставало ясно какви части са необходими за поправянето му, каква е тяхната стойност и колко ще струва труда за това. На самостоятелно основание твъди, че мотоциклет „Сузуки ГСХ Р1300“, с рег. № СА9685В, бил „тотал щета“ от ПТП-то. Ремонтът му бил икономически неизгоден. При заплащане на застраховвателно обезщетение за тотална щета, от действителната стойност на МПС към датата на ПТП следвало да се приспадне стойността на запазените части. При определяне на действителната стойност трябвало да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид. В случай, че се установи, че е налице тотална 2 щета, твърди, че запазените части са не по-малко от 25 % от действителната стойност. Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихви като акцесорен, поради неоснователността на главния иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, установяваща възможност за предявяване претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно, съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който е заплатено или определено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на ВКС /напр.

Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д.№ 1614/2018 г., ТК, І т.о./.

В производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на деликвента, по която е образувана щета № 0017-5000-25-000020 на 10.01.2025 г. По същата са изготвени опис-заключение и доклад по щета и калкулация-ремонт, в които са описани видовете резервни части за подмяна, тяхната стойност, стойност на труд /определена по 10 лв. на час/, като общите разходи за ремонт са оценени на 1717.74 лв., от която е приспадната сумата 183.44 лв. /стойност ОР рез.части/ и на 18.02.2025 г. на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1534.30 лв. Съобразно тези 3 правнорелевантни обстоятелства, съдът намира, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от изплащане на обезщетението в посочения размер, поради което претенцията се явява процесуално допустима.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

Ответникът не спори, че МПС - мотоциклет Сузуки с рег. № Р0017В, е било застраховано по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс“ АД с период на покритие 30.03.2024 г. – 29.03.2025 г., в който е станало и процесното ПТП.

Останалите ревелантни за спора обстоятелства се установяват от приложения към исковата молба Двустранен констативен протокол за ПТП от 30.07.2024 г., както и от свидетелските показания на Г.Х.-очевидец на пътния инцидент.

Според приетото заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза, размерът на причинените имуществени вреди на мотоциклета на ищеца при ремонт с оригинални части в доверен сервиз и корекция съобразно годините на мотоциклета, възлиза на 3641.52 лв. с ДДС. При ремонт с оригинални части щетата е в размер на 8207.76 лв. с ДДС, а с резервни части от алтернативен доставчик – 2958.60 лв. Според експерта, описаният в исковата молба механизъм и изготвената схема в двустранния протокол за ПТП отговарят на констатираните щети в опис-заключението на застрахователя. Съгласно определената щета, при ремонт на процесния мотоциклет няма данни за тотална щета.

С оглед изложеното, съдът намира, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на мотоциклет Сузуки с рег. № Р0017В, са осъществени в обективната действителност.

Съгласно императивната правна норма на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка.

4

При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, и други, приложими и по отношение на действащия КЗ/.

В процесния случай, от заключението на вещото лице по приетата автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област, съдът изцяло кредитира, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по увредения мотоциклет на ищеца, изчислена на база ремонт с оригинални части в доверен сервиз, без корекция на цената за рез.части съобразно годините на мотоциклета, възлиза на сумата от 8207.76 лв., а с корекция на рез.части според годините на мотоциклета – на 3641.52 лв. А по средни пазарни цени на рез.части от алтернативни доставчици и труд на лицензирани автосервизи – 2958.60 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че релевантният за определяне действителната стойност на причинените вреди размер на щетите възлиза на сумата 5 249.16 лв. Същата е изчислена като средна стойност от стойностите на предлаганите на пазара оригинални части /8207.76 лв./ и части от алтернативни доставчици /2958.60 лв. Определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти /официален сервиз и алтернативни вносители/. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база единствено средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното застрахователно събитие, тъй като са съобразени цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и др.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че стойността за обезщетяване е в размер на 5249.16 лв. От нея следва да се приспадне сумата в размер 1534.30 лв. или остава дължима сума в размер от 3714.86 лв. /или 1899.38 евро/.