Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 07.06.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 266/2024
Вид
Решение № 247
Подписан
07.06.2024
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.409 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135,ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Плевен, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

Р. М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500266 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1362/03.10.2023 г., постановено по гр. дело № 4264/2022 г. по описа на РС–гр. Плевен е обявен за недействителен на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на Н. С. П., ЕГН **********,гр. Плевен, **********, сключеният договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт № 19, том: VII, вх. рег. № 2591 от 20.03.2018 г. на СВ Плевен, съответно нотариален акт № 39, том I, дело № 34/20.03.2018 г. на Нотариус И.И., рег. № 007 на НК ,на следния имот: Поземлен имот, идентификатор ********** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед № РД- 18-155/01.08.2017 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището на с. **********, общ. Плевен, обл.

Плевен, местност „**********“, с площ от 29 606 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:

ОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята при неполивни условия: трета, номер по предходен план: 031 001, при съседи: имоти с номера: **********, **********, **********, **********, по силата на който С. В. П., ЕГН 1

********** е продал на сина си В. С. П., ЕГН ********** горепосочения имот за сумата от 8 500,00лв.

Пл.РС е осъдил на осн. чл.78 от ГПК С. В. П., ЕГН **********, с.

**********, Обл. Плевен и В. С. П., ЕГН **********, с. **********, мах.

**********, общ. **********, обл. София, да заплатят на Н. С. П., ЕГН **********,гр. Плевен,деловодни разноски в размер на 908,93лв.

Постъпила е въззивна жалба от С. В. П. чрез пълномощника му адв. Р.

Д. против горепосоченото решение на ПлРС, в която се изразява становище, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие със събраните доказателства, съдебната практика, правната логика, целите на закона и добрите нрави. Въззивникът твърди, че до 2018 г. е бил в неведение относно претенцията на въззиваемата Н. С. П. за издръжка и произтичащите от това последици. Посочва, че право, което не е упражнявано определен период от време се губи, както и се губи правото да се търси по принудителен ред. Освен това, правото на издръжка на бивш съпруг е ограничено във време и обстоятелства, съгласно действащата към 1997 г. и след 2008 г. уредба в СК и е свързано с невъзможността на получаващият издръжка да се издържа сам, да работи и получава доходи и т.н. Въззивникът заявява, че Н. С. П. притежава значително имущество, част от което е получила при прекратяване на брака, разпоредила се е с част от него, закупила е имот заедно с трето лице, с което са живели на един адрес, продали са го, закупила е недвижими имот - парцел в гр. Плевен, върху който има построена сграда, от която тя като собственик на земята, притежава части от нея. Въззивникът твърди, че до 2018 г., когато е подадена молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист, Н. П. не е предприела и не е извършвала никакви действия по повод на издръжката, която твърди, че й се дължи. Освен това, според въззивника към датата на сключване на договора не е налице хипотезата на чл.135 от ЗЗД, тъй като същият е от 20.03.2018 г., а решението за установяване на издръжката на въззиваемата е от 12.11.2018 г.

Посочва, че до влизане в сила на решението на Пл.ОС по гр. дело № 510/2018 г. не е било налице вземането на въззиваемата Н. С. П..

Въззивникът моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и по съществото на спора да отхвърли предявеният 2 иск като неоснователен. Претендира направените разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба и от В. С. П. чрез пълномощника му адв. П.

Б. против горепосоченото решение на Пл.РС, в която са изложени идентични съображения с изложените в жалбата на С. В. П.. В допълнение въззивникът В. П. посочва, че в случая не е налице същинско задължение, което да е ликвидно, нито е налице знание на въззивниците за вземането на въззиваемата, тъй като повече от 30 години същата не е търсила, искала и претендирала издръжка. Твърди, че няма как да знае в последващ брак на баща си, какви задължения той е поел, тъй като тези задължения са лични, те не живеят в едно домакинство и родителите му са се развели преди 40 години.

Въззивникът моли окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и по съществото на спора да отхвърли предявеният иск,със законните от това последици. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок са постъпили писмени отговори на въззивните жалби от въззиваемата Н. С. П. чрез пълномощника й адв. М. А. от Пл.АК с идентично съдържание, в които се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемата посочва, че е налице действително вземане, като въззивникът С. В. П. знае за поетото от него задължение по гр.д. № 399/1997 г. по описа на Пл.РС.

Вземането на кредитора е потвърдено от съд съгласно влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№399/97г. по описа на Пл.РС ,издадения тогава изпълнителен лист и впоследствие дубликат на изпълнителен лист от 28.11.2018г. за периода от 01.01.2013г. до 05.01.2018г. и от 05.01.2018г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.Възникване на вземането на кредитора предхожда датата на разпореждането с имота - 20.03.2018г.,като изпълнителният лист не е обезсилен. Въззиваемата твърди, че с извършената разпоредителна сделка се уврежда кредитора и тя безспорно води до намаляване на ликвидните му активи и до намаляване на възможностите на кредитора за насочване на изпълнението срещу този имот. По отношение на знанието за увреждане, въззиваемата посочва, че въззивникът С. В. П. е подписал собственоръчно споразумението при прекратяване на брака и поетото задължение за 3 изплащане на издръжка, същият е участвал и знаел за водените дела по издаване на дубликата на изпълнителен лист, което е безспорно доказателство, че той е знаел за това задължение по споразумението и че отговаря за него с цялото си имущество, съгласно нормата на чл.133 от ЗЗД, като това се отнася и за приобретателя – въззивника В. С. П., който е негов син. Въззиваемата твърди, че е налице знание и у В. С. П., което в случая се предполага съгласно разпоредбата на чл.135,ал.2 от ЗЗД, тъй като прехвърлителната сделка е между длъжника и негов низходящ, а именно синът му В. С. П.. Въззиваемата твърди, че е активна страна в събиране на вземането си, видно от образуваното изпълнително дело, въз основа на издадения дубликат на изпълнителен лист, което не е прекратено към момента.

Въззиваемата моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноските в производството.

В съдебно заседание въззивникът С. В. П. не се явява и не се представлява. В депозирано заявление от 29.05.2024 г., пълномощникът му адв. Р. Д. от АК–Видин поддържа подадената въззивна жалба и моли, същата да бъде уважена. Претендира направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Представя писмена защита, в която са изложени подробни съображения относно правния спор.

В съдебно заседание въззивникът В. С. П. се явява лично и с процесуалния си представител адв. П. Б. от АК – Видин, която поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В съдебно заседание въззиваемата Н. С. П. не се явява. Процесуалният й представител адв. М. А. от Пл.АК моли съда, да отхвърли подадените въззивни жалби, като неоснователни и да потвърди обжалваното решение на Пл.РС, като правилно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивните жалби са неоснователни.

Решението на РС – гр. Плевен е правилно и законосъобразно.

От фактическа страна, настоящият въззивен състав намира за 4 установено следното:

Пред Пл.РС е предявен иск от Н. С. П. от гр. Плевен против С. В. П. от с. **********, обл. Плевен и В. С. П. от с. **********, обл. София с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на сключения договор за покупко-продажба ,обективиран вНотариален акт № 19, том: VII, вх. рег. № 2591 от 20.03.2018 г. на СВ Плевен, съответно Нотариален акт № 39, том I, дело № 34/20.03.2018 г. на Нотариус И.И., рег. № 007 на НК ,на следния имот: Поземлен имот, идентификатор ********** /четиридесет хиляди деветстотин седемдесет и четири точка, тридесет и едно точка, едно/ по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед № РД-18-155/01.08.2017 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището на с.

**********, общ. Плевен, обл. Плевен, местност „**********“, с площ от 29 606 кв.м. /двадесет и девет хиляди шестстотин и шест/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:

ОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята при неполивни условия: трета, номер по предходен план: 031 001, при съседи: имоти с номера: **********, **********, **********, **********, по силата на който С. В. П. е прехвърлил на сина си В. С. П., ЕГН ********** описания по-горе имот за сумата от 8 500,00лв.

Видно от приложеното гр.д. № 399/1997 г. по описа на Пл.РС с решение от 18.11.1997 г. е прекратен с развод на основание чл.100 от СК /отм./ гражданският брак, сключен между Н. С. П. – ищец в първоинстанционното производство и С. В. П. – ответник в първоинстанционното производство.

Със съдебното решение е утвърдено постигнатото между страните споразумение, по силата на което същите са се съгласили, че С. В. П. ще заплаща на Н. С. П. месечна издръжка в размер на петкратния размер на минималната работна заплата, определена за РБ до края на живота й.

Издадени са 2бр. изпълнителни листа по гр.д. № 399/1997 г. по описа на Пл.РС,съответно за присъдената месечна издръжка на Н. П. и за присъдената издръжка на дъщерята,родена от брака-Д. П./30.06.2003г./ Образувано е изп. дело № 232-40/2003 г. по описа на СИС при Пл.РС с взискател Н. С.

П.,действаща като майка и законен представител на Д. П. и длъжник С. В. П. за заплащане на издръжка в размер на 27,00 лв.,в какъвто размер е издръжката на детето съгласно одобреното от РС Споразумение по чл.100 от 5

СК/отм./.

На 05.01.2018г. е подадена молба от Н. С. П. по реда на чл.409 от ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист по гр.д.№399/1997г на Пл.РС по отношение на определената за нея издръжка,като в молбата е посочено,че до този момент не е образувано изпълнително дело въз основа на оригиналния изпълнителен лист. Постановено е решение № 503/12.04.2018 г. от Пл.РС по гр.д.№399/97г. по описа на същия съд, с което е уважена молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист въз основа на решение от 18.11.1997г. по гр.д. № 399/1997 г. в полза на Н. С. П. против С. В. П. на основание чл.409 от ГПК. Решението на Пл.РС е обжалвано като е образувано в.гр.д. № 510/2018 г. по описа на Пл.ОС. С решение № 439/12.11.2018г. Пл.ОС е отменил решение № 503/12.04.2018 г. на Пл.РС в частта му, в която е постановено да се издаде дубликат на изпълнителен лист въз основа на решение от 18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997 г. на Пл.РС в полза на Н. С. П. против С. В. П. за периода от 22.09.1997 г. /датата на подаване на исковата молба по гр.д. №399/1997 г./ до 31.12.2012 г./погасяване вземането за издръжка с петгодишна давност,т.к.вземането е установено със съдебно решение/, като е оставил без уважение молбата по чл.409 от ГПК на Н. С. П. в тази й част и е потвърдил решение № 503/12.04.2018 г. по описа на Пл.РС в останалата му част.

Издаден е дубликат на изпълнителен лист

№

7021

/28.11.2018г./приложен на л.12 от делото пред РС като заверено копие/,съгласно който С. В. П. е осъден да заплаща месечна издръжка на Н. С.