Решение № 80 от 08.02.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 2210/2023
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 08.02.2024
- В сила
- 21.05.2024
- Състав
- Венцислав Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 27 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39 ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123 ал. 1 т. 3 б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал. 1 т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 27 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Русе, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520202210 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Х.-Г. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 23-1085-003036/18.10.2023 г. на Началник-група при Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Русе, с което на нарушения по чл. 185 вр. чл. 20 ал. 1 от ЗДвП му било наложено наказание “Глоба” в размер на 20 лв. Отделно от това на жалбоподателката било наложено наказание по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б.”а” от ЗДвП „Глоба“ в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява; вместо ння се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, като в открито съдебно заседание в пледоарията си претендира вече и за отмяна на НП и по т. 1, и намаляване на наказанията по т. 2 от същото.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2023 г. около 13,45 часа жалбоподателката управлявала л. а. „Тойота РАВ 4“ с ДК № Р 00 72 КК пред паркинга на УМБАЛ „Медика“ гр. Русе. При извършване на маневра паркиране с предната дясна част на нейния автомобил, тя блъснала в задната дясна част – задна врата и заден десен калник - паркирания отпреди това там автомобил „Мазда“ с ДК № Р 43 32 КТ. Собственикът на този автомобил – св. Ц. С. – тъй като бил в непосредствена близост до него, възприел удара пряко и непосредствено.
Жалбоподателката, след като паркирала автомобила си, слязла и тръгнала към болничното заведение, където била настанена, но св. Цонев я извикал да се върне. Тя се върнала и единствено заявила, че нейното „автокаско“ ще заплати вредите по ударената кола. След това тя отново продължила пеш за болничното заведение, където била настанена на лечение.
Това принудило св. С. да се обади на ЕЕН 112 и да подаде жалба в Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе против нея. Била извършена проверка по случая от св. К. К., мл. автоконтрольор 1 при Сектор „Пътна полиция“, който съставил АУАН против жалбоподателката, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което й наложил горепосочените наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице, което има право на жалба и в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е частично основателна.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон за всяко от двете нарушения.
Първото извършено нарушение на жалбоподателката се изразява в това, че тя не е контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява и в резултат на това е допуснала ПТП, като е причинила увреждания по автомобила на св. С. и с това е нарушила разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, по силата на който водачите са длъжни непрекъснато да контролират превозните средства, които управляват. В този смисъл правилно и законосъобразно й е било наложено наказание по субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, при настъпило произшествие с причинени вреди да окаже съдействие за установяването им.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП участник в пътнотранспортно произшествие е всеки, който е пострадал при произшествие или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
По делото по категоричен начин се установи, че следствие от осъщественото нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП жалбоподателката, в качеството си водач по смисъла на § 6, т. 10 и 25 от ДР на ЗДвП на МПС е причинила ПТП с материални щети – протрил и огънал заден десен калник и задна дясна врата на л.а. „Мазда“ с ДК № Р 43 32 КТ, покриващо легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП , придобивайки по този начин и качеството на участник в ПТП съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП не изисква конкретен размер на вреди, поради което за настоящото производство е ирелевантно дали става дума за минимални или значителни щети, доколкото оценката им би била от значение при обезщетяването им, което е извън предмета на доказване по делото. Видно от така изложеното, с факта на осъществяването на пътнотранспортното произшествие за жалбоподателката, в качеството и на участник в него, са се породили и задълженията и по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП . Въпреки това, жалбоподателката е напуснала местопроизшествието, като не предприел никакви действия в насока оказване на съдействие за установяването на причинените щети, осъществявайки от обективна страна нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката 2 по никакъв начин не е съдействала за установяване на вредите от ПТП. Така от показанията на св. С., който е собственик на ударения автомобил от една страна, а от друга е очевидец на удара, се установява, че първоначално жалбоподателката дори не е спряла да огледа вредите както по неговия, а така също и по нейния автомобил; тя след излизането от автомобила си, направо се е насочила към болничното заведение, където е била настанена и то без да осъществи никаква комуникация с него. Всъщност някакъв разговор се е провел единствено в резултат на неговата покана да се върне до паркираните автомобили, като в този разговор единствено се е задоволила да спомене, че нейната застраховка „автокаско“ ще поеме разходите по възстановяване на неговия автомобил, след което пак е тръгнала към болничното заведение. Под оказване на съдействие по смисъла на закона следва да се разбира активно поведение, чрез действия от негова страна, което е от естество да установи вредите, "Установяването на причинителя на вредите от органите на МВР, при това в резултат на действия от страна на пострадалия, по никакъв начин не обосновава оказването на съдействие, а също и последващо съдействие на органите на МВР. Обстоятелството, че жалбоподателката към него момент е била настанена в болнично заведение по никакъв начин не я освобождава от това й задължение, защото тя не е била в обективна невъзможност да осъществи изискуемото от закона поведение – могла е не само да се движи самостоятелно, но дори и да управлява автомобила. Не е имала никаква пречка същата да обясни на св. С., доколкото и той е лекар в същото болнично заведение, че е настанена там и именно там да се състави протоколът за ПТП, като форма на съдействие, а не повече от един месец по-късно (л.16). От показанията на разпитаната като свидетел Цветелина П. не могат да се правят никакви изводи във вреда или полза на жалбоподателката, защото първата не е очевидец нито на ПТП, нито на разговора със св. С.. Обстоятелството, че жалбоподателката е поискала да излезе, след като е била търсена по телефона от служители на Сектор „Пътна полиция“, но св. П., като неин лекар, се е противопоставила на това, не може да се приеме за изпълнение на нормативното задължение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. “а“ от ЗДвП , защото това съдействие при ПТП с имуществени вреди следва да се реализира преди уведомяване на контролните органи; в този смисъл св. С. е изпълнил задължението си по чл.
123 ал. 1 т. 3 б. “в“ от ЗДвП.
Въз основа на безспорно установените факти – възникнало произшествие; отказ от всякакво съдействие на жалбоподателката, чрез напускане на местопроизшествието, се налага несъмненият извод, че жалбоподателката е извършила нарушението по чл. 175 ал.
1 т. 5 от ЗДвП. Не може да се приеме за съдействие изявлението, че управлявания от нея автомобил е със сключена застраховка „автокаско“, която щяла да покрие вредите по автомобила на св. С., като дори не е дала своите данни за контакт; този договор не покрива отговорността на застрахования към трети лица, а само при увреда на негово имущество. В този смисъл се налага изводът и за субективната страна на жалбоподателката - същата е знаела за настъпилото между двата автомобила ПТП и въпреки това не е оказала никакво съдействие за установяване на вредите, вкл. и на св. С., с което е нарушила разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б.“а“ от ЗДвП. Въз основа на правилно установеното и квалифицирано административно нарушение са наложени кумулативно предвидените административни наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, че АУАН е подписан само от актосъставтиля и свидетеля при съставянето му, защото законът в чл. 43 ал. 1 от ЗАНН сам допуска това; същественото е, че е предявен на нарушителката и по този начин не е нарушено правото и на защита. Няма нарушение на разпоредбата на чл. 42 т. 4 от ЗАНН, защото в АУАН са описани всички обстоятелства на нарушението, като време, място и начин на извършването на всяко от нарушенията. Позоваването от защита на разпоредбата на чл. 39 ал. 3 от ЗАНН е напълно ирелевантно, защото тази разпоредба касае случаите, в които се съставя фиш при явно маловажни административни нарушения, който се оспорва от нарушителя или същият отказва да плати глобата, какъвто изобщо не е настоящият случай.
Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие при правно задължение за действие.
Наложеното наказание по пункт 1 от наказателното постановление е от категорията на абсолютно определените и в този смисъл не подлежи на индивидуализация.
Наложеното наказание за нарушението по пункт 2 от наказателното постановление е неправилно индивидуализирано и в разрез с критериите по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. При индивидуализацията АНО не е отчел и здравословното състояние на жалбоподателката, която има множество хронични заболявания. Отделно от това причинените вреди по ударения автомобил са относително малки, като тези две обстоятелства водят до извода, че наложеното наказание ЛПУМПС следва да се намали в минималния размер от 1 месец, 3 което съответства и на кумулативното наказание глоба в размер на 50 лв.
Въз основа на изложеното наказателното постановление следва да бъде изменено единствено досежно размера на наказанието ЛПУМПС за нарушението по чл.175 ал. 1 т.5 от ЗДвП. съдът
Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 2 т. 4 и т. 5 вр. ал. 7 т. 2 вр. ал. 9 от ЗАНН, РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-003036/18.10.2023 г. на Началникгрупа към Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе единствено в частта, в която за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б.“а“ от ЗДвП на Н. С. Х.-Г. е наложено административно наказание ЛПУМПС за 4 месеца, като намалява същото на 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателката и АНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4