Решение № 86 от 12.02.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 372/2023
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 12.02.2024
- В сила
- 12.02.2024
- Състав
- Росица Иванова Маркова, Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Закон за енергетиката
- §1, т. 24 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за платежните услуги и платежните системи
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Враца, 11.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ив. Маркова
Членове:
Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500372 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 388/29.06.2023 г. по гр. д. № 3153/2022 г. на Районен съд – Враца, е отхвърлен като неоснователен предявения от Н. К. Н., с ЕГН **********, от с. ***, *** против „Електрохолд България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане ответното дружество да му заплати сумата от 1 594,26 лева, представляваща платена без основание сума, от които 1 566,78 лева сума по констативен протокол № 3033779/27.02.2022 г. и 27,48 лева – такса за възстановяване на ел. захранване, за имот, находящ се на адрес: с. ***, община Враца, ***, с клиентски № *** и аб. № ***, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. К. Н. да заплати на „Електрохолд България“ ЕООД, сумата от 100,00 лева, представляваща сторените в производството разноски.
Решението е обжалвано от Н. К. Н., с ЕГН **********, от с. ***, ***. Жалбоподателя твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не обсъдил възраженията на ищеца относно законосъобразността на действията по преизчисляване количеството електрическа енергия 1 на основание ПИКЕЕ. PC - Враца не намерил за установено, че Н. К. Н. е заплатил исковата сума на ответното дружество „Електрохолд България" ЕООД. По делото били представени и приети от съда и неоспорени от „Електрохолд България" ЕООД писмени доказателства, от което било видно, че ищецът е заплатил чрез „Изи Пей" за клиентски номер *** следните суми: 1 566,78 лева с основание за плащането „Сума по констативен протокол от 28.11.2021 г. до 27.02.2022 г.; Сума по фактура № 3405325/01.03.2022, дължима до 14.03.2022 г., както и сумата от 27,48 лева с основание за плащане „Възст. на ел. захранването от електромер или предпазител на прекъснат потребител" - разписки № 0400015298371869/29.03.2022 г. и № 0400015298371877/29.03.2023 г.. В двете разписки като организация - получател било посочено „ЧЕЗ Разпределение България/ЧЕЗ България ЕООД, ЕИК ***". В писмо изх. № 2023020917006132/20.02.2023 г. от „Изипей" АД било посочено, че плащането по процесните две разписки е наредено в полза на търговец „Електрохолд България" ЕООД, с ЕИК ***, с търговско наименование „Електроразпределенителни мрежи Запад" /услуги/. За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 1 594,26 лева в полза на ответника, а в тежест на ответника е да докаже основанието за получаване, респ. за задържане на сумата, ако твърди такова. Както разписките, така и писмо изх. № 2023020917006132/20.02.2023 г. от „Изипей" АД били доказателство, че Н. К. Н. е заплатил в полза на търговец с ЕИК *** посочените суми. Необосновано и незаконосъобразно PC Враца направил извода, че ищецът не е доказал плащането на процесната парична сума в полза на ответника „Електрохолд България" ЕООД чието ЕИК е именно ***. Именно в полза на търговец с ЕИК *** Н. К. Н. е заплатил посочените суми в разписките, така и в писмо изх. № 2023020917006132/20.02.2023 г. от „Изипей" АД, поради което дружество с този ЕИК *** му дължи връщане на сумата. Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на иска предвижда, че когато ищецът е дал нещо на ответника при начална липса на основание, ответникът следва да го върне, като ищецът следва да докаже само плащането на съответната парична сума на ответника. Съдопроизводствените правила вменяват в задължение на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени. В обжалваното решение PC - Враца не посочил ясно какви са съображенията за направените заключения, че подадената от „Изипей" АД информацията е некоректна и следва да се приеме, че плащането е отишло за погасяване задължение на ищеца към „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. Ищецът установил плащането на сумата в размер на 1 594,26 лева чрез „Изипей" АД в полза на търговец с ЕИК ***, което е видно от разписките и от писмо изх. № 2023020917006132/20.02.2023 г. от „Изипей" АД.
Видно от приложеното писмо плащанията удостоверени с разписка №0400015298371869 на 29.03.2022г. в 11:50:50ч. за сумата 1566,78 лв. и разписка №0400 015298371877 на 29.03.2022г. в 11:50:50ч. за сумата 27,48 лв. извършени в офис на представител на „Изипей" 2
АД, вписан в Регистъра на лицензираните дружества за електронни пари в Република България /по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи/ Нетлан Финанс ЕООД с ЕИК***, с адрес: *** е наредено в полза на търговец, с юридическо наименование „Електрохолд България" ЕООД с ЕИК *** и с търговско наименование Електроразпределителни мрежи Запад. Вместо това неправилно и незаконосъобразно PC Враца счел, че в случая не следва да се взима за меродавно наименованието, под което дружеството, извършващо разплащания - „Изипей" АД, е наименувало в своята система за плащания получателя на сумата - че към името му е добавило и името на друго дружество това на ответника. Определящ в случая бил ЕИК на търговеца – ***, който бил на дружеството ответник „Електрохолд България" ЕООД. Необходимо било съдът да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се, доказателствата трябвало да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, а не изолирано, като направените въз основа на тях фактически изводи трябвало да са конкретно, ясно и точно изведени. Ответникът не посочил или не поискал събиране на доказателства, с които да установи наличието на правно основание за получаване на сумата, т.е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това основание му давало възможност да задържи полученото. До края на съдебното дирене пред PC - Враца не били представени и доказателства, че сумата е върната на Н. Н.. Получилият облагата не доказал по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, поради което той дължал нейното връщане. С оглед гореизложеното претендира отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявеният иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Електрохолд България“ ЕООД. В отговора се излага, че въззивната жалба е неоснователна.
Напълно основателно PC - Враца счел, че не следва да се взема за меродавно наименованието, под което извършилото разплащанията дружество „Изипей" АД е наименувало в своята система за плащания получателя на сумата, т.е. че към наименованието на получателя на сумата е добавено и друго дружество - това на „Електрохолд България" ЕООД. Доколкото плащането е извършено по повод констативен протокол и фактура, издадени от „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, както и че същото наименование е посочено в разписката като получател, то следва да се приеме, че плащането е извършено именно в полза на „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД и че последното е получило исковата сума от ищеца. Фактурата е издадена именно от „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, издадена е за конкретно задължение и за конкретен клиентски номер, които също фигурират в разписката за плащане, както и че плащането е било предназначено за погасяване именно на това задължение на ищеца към „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. На следващо място, исковете били предявени срещу дружество чуждо на възникналия спор, поради което „Електрохолд България" ЕООД било ненадлежна страна в процеса. Оплакванията на ищеца били във връзка с извършена проверка и издадена от „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД фактура за корекция по реда на Правила за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от 3
Комисията за енергийно и водно регулиране и обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., относно обект „къща", находящ се в с. ***, Община Враца, ***. Ищецът имал претенции във връзка с дейността на „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, които обаче неправилно насочил срещу различно юридическо лице каквото е „Електрохолд България" ЕООД. От приложено удостоверение за актуално състояние на „Електрохолд България" ЕООД, в т. 6 било видно, че търговското дружество е с предмет на дейност: „търговско консултиране, закупуване и продажба на съоръжения и материали, както и извършване на всяка друга дейност, незабранена от закона". Дейностите по обществено снабдяване, пренос и разпределение на електрическа енергия се осъществявали от лицензираните за това енергийни предприятия.
Съгласно §1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), „енергийно предприятие" било юридическо лице, което осъществява една или повече от дейностите по производство, преобразуване, пренос, съхранение, разпределение, доставка и снабдяване с електрическа енергия. Съобразно чл. 39, ал. 1 от ЗЕ изброените дейности и поконкретно дейностите по разпределение, търговия и обществено снабдяване с електрическа енергия, подлежат на лицензиране по реда на този закон. „Електрохолд България" ЕООД не притежавало лицензия за нито една от визираните в чл. 39, ал. 1 ЗЕ дейности - не било нито енергийно дружество, нито оператор на разпределителна мрежа по смисъла на ЗЕ, нито доставчик на електрическа енергия, като не попадало и в обхвата на енергийните предприятия за управление на електроенергийната система или за пренос на електрическа енергия. „Електрохолд България" ЕООД било различно юридическо лице от „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. То не притежавало посочените лицензии и не извършвало съответните дейности, за които се изискват тези лицензии. По повод наличието на материално-правна легитимация единствено на „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД да претендира процесната сума, сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си.
Претендира оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В съдебното заседание въззивника, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по съображения изложени в същата. Заявява възражение срещу заплащане на разноски на другата страна, предвид неявяване на процесуалния й представител в открито съдебно заседание.
В съдебното заседание въззиваемия, в докладвана писмена молба, поддържа отговора на жалбата по съображения изложени в същият. Заявява възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
4
Пред Районен съд – Враца ищеца Н. К. Н. е предявил срещу ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с ЕИК ***, впоследствие по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК заменен с ответника „Електрохолд България“ ЕООД, с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане ответното дружество да му заплати сумата от 1 594,26 лева, представляваща платена без основание сума, от които 1 566,78 лева сума по констативен протокол № 3033779/27.02.2022 г. и 27,48 лева – такса за възстановяване на ел. захранване, за имот, находящ се на адрес: с. ***, община Враца, ***, с клиентски № *** и аб. № ***, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Разпечатката съдържа 27 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8780e55f-f435-4eba-b10f-b794da219f87