Определение № 145 от 13.02.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. София, 13.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500012 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Х. Ц. Р., чрез пълномощника й адв. Г. Г. срещу определение № 879/13.11.2024 г., постановено по гр.д.

№ 561/2024 г. по описа на РС- Елин Пелин, с което е прекратено производството по гр. д. № 561/2024 г. на РС Елин Пелин, поради недопустимост на самостоятелни искове за лихва за забава по влязло в сила решение по т. д. № 175/2021 г. на ОС – София. В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Излага, че в мотивите на Решение № 484/18.04.2023 г., постановено по в.гр.д.

№ 3212/2022 г. на САС е посочено, че ищцата би могла да поиска присъждане на това акцесорно вземане в друг процес. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която самостоятелен иск за обезщетение по чл. 86 ЗЗД за неизпълнение на задължение за заплащане на главница или друго акцесорно вземане – напр. неустойка, присъдени с решение по друго дело, е допустим. При наличие на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния й спрямо главния дълг характер. По същество моли за отмяна на 1 прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като обсъди доводите на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

РС-Елин Пелин е сезиран с искова молба от Х. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Г. М., ул. „Д. и в.“ № .. срещу ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве АД“ гр. София, бул. Г.М.Димитров № 1, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2848,55 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за причинени имуществени и неимуществени вреди, постановени с Решение № 80 от 11.07.2022 г. по т.д. № 175/2021 г. по описа на СОС, считано от датата на процесното ПТП /11.11.2020/, до датата на изплащане на присъденото обезщетение от 15 000 лева /11.07.2022 г./; сумата от 20 553, 43 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за причинени имуществени и неимуществени вреди, постановени с Решение № 484 от 18.04.2023 г. по в.гр.д. № 3212/2022 г. по описа на САС, считано от датата на процесното ПТП /11.11.2020/, до датата на окончателното изплащане на присъденото обезщетение от 75 000 лева.

В молба от 24.07.2024 г. ищцата твърди, че в исковата молба поискала присъждане на законна лихва от датата на ПТП-то, но пропуснали такова искане в петитума, като по тази причина СОС приел, че произнасянето за законната лихва ще бъде свръхпетитум.

След това САС не се произнесъл за законната лихва, но в мотивите на решението било посочено, че може да поиска присъждане на това акцесорно вземане в друг процес.

С определение № 879/12.11.2024 г., предмет на настоящата проверка, производството по делото е прекратено. РС-Елин Пелин е приел, че е недопустимо воденето на самостоятелен иск за заплащане на претендирана лихва за забава, предвид акцесорния характер на такава исковата претенция. Прието е, че влязлото в сила съдебно решение установява със сила на пресъдено нещо съществуването на материално право, предмет на делото, като след стабилизиране на съдебния акт страните се явяват обвързани и не могат да повдигат спор по отношение на исканията и възраженията, на които е дадено разрешение с акта по същество като непредявените в производството искания или възражения се преклудират.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

2

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Неправилни са изводите на съда за наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за съществуването на правото на иск – разрешаването със сила на пресъдено нещо на спора между страните с влязлото в сила Решение № 80 от 11.07.2022 г. по т.д. № 175/2021 г. по описа на СОС.

Без значение са обстоятелствата, че ищецът е имал претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД, по която съдът не се е произнесъл с решението, и че молбата на ищеца за допълване на решението по чл. 250, ал. 1 ГПК, съдържаща се във въззивната жалба, е оставена без уважение.

Погасителен ефект по отношение на правото на иск досежно спорното право в процес по чл. 86, ал. 1 ЗЗД би имала само силата на пресъдено нещо, възникнала от влязло в сила съдебно решение, с което спорът досежно съществуването на това право е разрешен. Такова разрешаване в случая не е налице и съответно не може да се приеме, че е налице процесуална пречка за съществуването на правото на иск.

Видно и от мотивите на Решение № 484/18.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 3212/2022 г. на САС е прието, че ищцата би могла да поиска присъждане на това акцесорно вземане в друг процес.

Не се споделят от настоящия състав и изводите на РС-Елин Пелин за недопустимост на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД поради акцесорния характер на законната лихва. По правило законната лихва се присъжда върху признати за основателни претенции за главния дълг и други акцесорни вземания от датата на исковата молба до изплащането им. Допустимо е обаче предявяването с исковата молба само на иск за лихви и на самостоятелен иск за обезщетение по чл. 86 ЗЗД за неизпълнение на задължението за заплащане на главница или друго акцесорно вземане – напр. неустойка, присъдени с решение по друго дело /така решение № 50 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 485/2009 г., ІІ т. о., на което се позовава и жалбоподателката/. При наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата за претендирания период, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния й спрямо главния дълг 3 характер.

С оглед гореизложеното, частната жалба се явява основателна, обжалваното определение следва да се отмени и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 879/13.11.2024 г., постановено по гр.д.

№ 561/2024 г. по описа на РС- Елин Пелин и ВРЪЩА делото на РС Елин Пелин за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4