Определение № 82 от 16.04.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Варна , 16.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Мария К. Маринова

Росица С. Станчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20213000500180 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д. № 180 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от Е. К. М. от гр.

Търговище чрез адв. В. Г. от АК-Варна, насочена против определение № 260042/08.02.21г., постановено по в.гр.д. № 24/21г. на ОС-Търговище, с което е била оставена без разглеждане негова жалба срещу действията на ЧСИ А.З. от гр. Търговище по изп.д. № 20207690401146, изразяващи се в определяне размера на разноските, и производството по делото е било прекратено. Счита се, че определението е неправилно, тъй като съдът не е разгледал искането на жалбоподателя за разглеждане на размера на разноските в изпратеното му съобщение от ЧСИ на 03.12.20г. по цитираното изпълнително дело. Счита се, че е право на длъжника ако не е съгласен с посочените от СИ разноски да поиска тяхното изменение и съответно намаление. И именно този акт на СИ по молбата на длъжника подлежи на обжалване пред съда, какъвто е и настоящия случай. Този извод се подкрепя с аргумент относно същността на производството по обжалване действията на СИ – като контролноотменително /съгласно ТР № 3/12.07.05г. по т.д. № 3/05г. на ОСГТК на ВКС/. Ирелевантно в случая е, че длъжникът е изпълнил задължението си съобразно посоченото му в поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/, както и преждевременното приключване на изпълнителното дело с постановление на ЧСИ от 13.11.20г. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество, ведно с присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, подаден чрез надлежно упълномощения адв. Н. Б. от АК-Варна. Поддържа се, че частната жалба е допустима, но е неоснователна, тъй като 1 разноските са били определени с поканата за доброволно изпълнение и в предвидения срок същите не са били обжалвани пред съда. Не се споделя становището на жалбоподателя, че е необходимо СИ да се произнася повторно по вече определените в ПДИ разноски, за да може длъжникът да обжалва това негово действие. Допълнителен аргумент за недопустимостта на жалбата пред окръжния съд е и, че изпълнителното производство вече е било приключило и СИ не може да внася промени в размера на дължимите за разноски суми. Претендира се потвърждаване на определението и присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20207690401146 по описа на ЧСИ А.З., рег. № 769 на КЧСИ, с район на действие – съдебния район на ОС-Търговище, е било образувано на 09.11.20г. по молба на „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна за събиране на присъдените в полза на дружеството парични суми по изпълнителен лист№ 227/22.02.20г. по гр.д. № 1383/19г. на РС-Търговище, дължими от Е. К. М. от гр. Търговище, а именно: 1047.05 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 200 лв. – разноски по делото и 5 лв. – ДТ за издаване на изпълнителен лист. В молбата на взискателя е било отбелязано, че сумата от 200 лв. длъжникът е заплатил преди образуване на изпълнителното дело. С молбата си взискателят е претендирал и заплащане от длъжника на направените в изпълнителното производство разноски, вкл. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 432 лв. с ДДС.

Взискателят е бил уведомен със съобщение от 09.11.20г. от ЧСИ да внесе дължимите по изпълнителното дело такси в общ размер на 80.50 лв. /л. 10 и л. 18/. В деня на образуване на изпълнителното дело /09.11.20г./ ЧСИ е съставил протокол за извършеното плащане на сумата от 200 лв., за което е начислил дължими такси от 84.70 лв. Приел е неплатен остатък след извършеното разпределение в размер на 1568.75 лв. /л. 17 /.

На 11.11.20г. на длъжника е била връчена ПДИ, в която е отбелязано, че дължи общо сумата от 1 754.41 лв., от които 1 136.75 лв. присъдени разноски, 432 лв. разноски по изпълнителното дело, 185.66 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 23.11.20г. /л. 21-22/. На 12.11.20г. длъжникът е извършил плащане на сумата от 1 754.41 лв. по указаната му от ЧСИ сметка /л. 24/. С протокол от същата дата ЧСИ е констатирал погасяването на дължими по изпълнителното дело суми /л. 25/, а с постановление от 13.11.20г. е приключил изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК /л. 27/.

В срока за обжалване на разноските с молба от 24.11.20г. длъжникът посочил, че в ПДИ дължимото вземане е било неправилно определено, тъй като неолихвяемото вземане на взискателя по изпълнителния лист е в общ размер от 1 052.05 лв., а не както е било посочено 1 136.75 лв., т.е. сумата от 84.70 лв. като такси е недължима. Освен това е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско 2 възнаграждение съобразно извършените по изпълнителното дело процесуални действия, както и съобразно удовлетворяването на взискателя непосредствено след получаването на ПДИ. Отправеното до ЧСИ искане е било да се възстанови сумата от 84.70 лв., както и да се редуцира размера на адвокатското възнаграждение на взискателя от 432 лв. на 240 лв. с ДДС.

След изразяване на становище от взискателя с молба от 02.12.20г. /л. 35-37/, ЧСИ със съобщение от 03.12.20г., получено от длъжника на 15.12.20г. /л. 42/ го е уведомил, че молбата му от 24.11.20г. е неоснователна по изложени съображения.

Настоящият състав на съда намира, че нормата на чл. 248 от ГПК е неприложима от СИ в изпълнителното производство, тъй като разглеждането на въпроса за изменение на разноските по изпълнителното дело от съда не е предпоставено от отправяне на молба от длъжника до СИ в този смисъл. Същевременно обаче СИ е компетентен сам да промени размера на приетите разноски и всеки негов акт по разноските в изпълнението подлежи на обжалване от длъжника на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение – т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д.

№ 3/2015 г., ОСГТК.

След като жалба с вх. № 17196/23.12.20г. по вх. рег. на ЧСИ е била подадена от длъжника в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е била насочена към акт на ЧСИ от 03.12.20г., с който същият се е произнесъл по разноските /в случая чрез отказ същите да бъдат изменени чрез тяхното намаляване и връщане на надплатеното/, жалбата се явява допустима, тъй като е подадена в срок и е насочена срещу обжалваемо действие на СИ.

Горното налага извода за незаконосъобразност на обжалваното определение и неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на жалбата. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като това следва да стане от въззивния съд съобразно решението по съществото на делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260042/08.02.21г., постановено по в.гр.д. № 24/21г. на ОСТърговище, И ВРЪЩА делото на ОС-Търговище за произнасяне по подадената от Е. К. М. от гр. Търговище чрез адв. В. Г. от АК-Варна жалба вх. № 17196/23.12.20г. по вх. рег. на ЧСИ.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4