Решение № 260123 от 08.09.2021, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260123 гр.Б., 08.09.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Б.СКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П. при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия П. НАД №304 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Е.Т. - гражданин на Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р., със съдебен адрес ***, чрез упълномощения от него адв.М.Е.Н. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***., издадено от началник Отдел Охранителна полиция към ОДМВР – София, упълномощен със заповед № ***. на МВР, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като твърди, че не е бил запознат със съдържанието на АУАН и НП, не владее български език, респ. не му е бил назначен преводач, и моли същото да бъде отменено изцяло, със законните последици. Претендира се заплащане на направени разноски.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява, и не се представлява.

Въззивната страна –

ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: картон на НП №***/***.;АУАН № ***/***.;ЗППАМ №***/***.; декларация на чужд език; заповед ***.; заповед № *** г. и скици - заверени копие и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.И.С. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР- София,

Сектор „ПП” и Д.Т.Д., се установява следната фактическа обстановка:

На ***. около 13.320ч. свидетелите Н.И.С. и Д.Т.Д.

- полицейски служители при ОДМВР – С.били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус”, като в участъка на 35-ти км. в пътното платно, в посока гр.София, спрели за проверка движещия се по същото платно влекач м.“Волво” с рег.№***, управляван от жалбоподателя Е.Т. - гражданин на Р..

Тъй като двамата полицейски служители знаели, че в района на пътен възел Б. на АМ Хемус е поставен знак В-4 с оглед въведена временна организация за движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №***г., а управляваното ППС от Т. било с максимално допустима техническа маса над 12т., св.С. съставил АУАН № ***/*** на жалбоподателя в присъствието на св. Д., който му бил предявен за запознаване без да му бъде назначаван превод. Същия ден, въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***., издадено от началник Отдел Охранителна полиция към ОДМВР –

София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите С. и Д., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. На първо място при съставяне и предявяването на акта за установяване на административно нарушение на Е.Т., безспорно установен факт от контролните органи, че е лице – чужд гражданин /румънски гражданин/ е задължително наличието на преводач, чрез който да се осъществи превода на съдържанието на акта и същият да се запознае с него, съгласно чл. 43, ал. 1 предложение второ от ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, установяващ субсидиарното приложение на НПК и по – конкретно препращаш към чл. 142, ал. 1 от НПК, на лице което не владее български език се назначава преводач. По този начин в конкретния случай на жалбоподателя не е предоставена възможност да се запознае със съдържанието на акта във всички негови части, включително за извършеното от него нарушение. Недоумение буди обстоятелството, след като контролните органи са установили, че жалбоподателя е лице – чужд гражданин са приели, че не се нуждае от преводач.

Съгласно чл. 36 от ЗАНН административно-наказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, именно от този момент жалбоподателя е бил лишен от възможността адекватно да организира защитата си.

По този начин се ограничава и правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да прави писмени възражения по него, тъй като без надлежното предявяване на акта не би могъл да се запознае с пълното и точно посочване на обстоятелствата, свързани с фактическото описание и правна квалификация на деянието. От тук следва, че жалбоподателят не е могъл да изложи обосновани възражения, още повече, че наказателното постановление е било издадено същия ден, в който е съставен АУАН.

По този начин съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Затова същото се явява напълно незаконосъобразно, издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН, довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл е и решение №204 от 07.04.2011г. по адм. Д. №80/11г. на АССО.

Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Е.Т. - гражданин на

Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 400,00 лв.

Писмено от ОДМВР – С.е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на адв. М.Н. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от Е.Т. - гражданин на Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р. адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- С.следва да заплати на Е.Т. - гражданин на Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р. разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 304/2020г. пред Районен съд Б., с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление

№***от ***., издадено от началник Отдел Охранителна полиция към ОДМВР – С.против Е.Т. - гражданин на Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-С.да заплати на Е.Т. - гражданин на

Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р., с адрес:***разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело №304/2020г. пред Районен съд Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – С.ОБЛАСТ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :