Решение № 152 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Силвана Гълъбова

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100512798 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20098179 от 24.07.2023 г., постановено по гр. д. № 19082 по описа за 2021 г. на СРС, 81 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 83*******, срещу „Е. БГ“ ЕООД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 5817 лв., представляваща стойност на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № 338542, находящ се на адрес: гр.

София, общ. „Красно село“, ж.к. „Красно село“, ул. *******, вх. Д, магазин за безалкохолни напитки, ведно със законна лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 946,06 лв. за периода от 03.03.2019 г. до 26.01.2021 г., такса за дялово разпределение в размер на 50,58 лв. за периода от м.01.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законна лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 8,81 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 26.01.2021 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6933/2021 г. по описа на СРС, 81 състав.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт, с който първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Поддържа се, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, с оглед именно той следва да отговаря за заплащането на доставена в имота топлинна енергия. Заявено е искане за отмяна на постановеното решение и за уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски.

Въззиваемият „Е. БГ“ ЕООД, ЕИК *******, оспорва въззивната жалба с доводи за неоснователност и моли за оставянето без уважение. Поддържа, че не е бил ползвател на имота през процесния период. Моли, решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице помагач „МХ Е.“ ООД не е заявявило становище по жалбата, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и несъответствия на дейността на съда с правилата на процесуалния закон, които да налагат отмяна на съдебното решение само на това основание. Във връзка с доводите на страните, релевирани във въззивното производство, настоящият състав на съда намира, че дължи собствен анализ на формираната в хода на съдебното дирене пред СРС доказателствена съвкупност, както и да изложи свои мотиви по приложението на закона и основателността на заявените от ищеца претенции.

По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

С оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.

При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на 2 обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск.

В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът, ползвайки топлинни услуги в имота, се е обогатил, спестявайки дължимата за същите цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр.

66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От така цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди, е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период.

Ето защо въззивният съд следва да даде отговор на въпроса основателни ли са предявените искове, с оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Постановление за възлагане на недвижим имот /на лист 46-48/ ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот на дата 13.10.2017 г.

Видно от представения Анекс от 07.02.2017 г. към договор от 10.02.2016 г., сключен между ЕТ „Д.-Г.Ц.“, в качеството му на наемодател и „А.Д.“ ООД, в качеството му на наемател, магазинът е бил отдаден под наем на последното дружество за срок до 31.12.2018 г. Междувременно и след извършване на публична продан, ответникът е придобил собствеността по отношение на този имот, като видно от представения Приемо – предавателен протокол от 25.05.2018 г., неоспорен от ищеца, 3 на същата дата е сключен нов договор за наем, по силата на който новият собственик (ответникът) е отдал под наем на отново на „А.Д.“ ООД магазинът, като няма данни към крайната дата, до която се претендира стойността на доставената топлинна енергия, този договор да е прекратен.

Като е взел предвид представените по делото писмени доказателства и становището на ответника, заявено с отговора на исковата молба, СРС е приел, че ответникът не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. Видно е от представените доказателства, че правото на собственост върху процесния магазин за част от процесния период, а именно от м.07.2017 г. до 13.10.2017 г. не е принадлежало на ответника, а след тази дата и до края на процесния период, макар и ответникът вече да е бил собственик, то имотът е ползван от трето за спора лице по силата на валидно сключени договори за наем. Следователно по делото не е установено, че именно ответникът е лицето, което се е обогатило за сметка на ищеца, спестявайки разходите за цената на доставената в имота топлинна енергия през исковия период.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за производството на основание чл.

78, ал.3 ГПК. Същият е направил такива в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в тяхната цялост.

Въззивникът няма право на разноски за настоящото производство.

Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 ГПК/.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098179 от 24.07.2023 г., постановено по гр. д.

№ 19082 по описа за 2021 г. на СРС, 81 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 83*******, да заплати на „Е.

БГ“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 700 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5