Решение № 3648 от 18.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3648 гр. Варна, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110104535 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК : 103002253 срещу А.Р.К., с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът излага, че по образувано ч.гр.д № 1386/2024г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми. Ищецът бил уведомен, че следва да предяви иск, на осн. чл. 415, ал.1 от ГПК, тъй като длъжникът подал възражение.

Ищецът твърди, че процесната сума за главница, дължима за реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в в гр. В., чрез електронен карнет (таблет), при което приложение намира правилото на чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ-не се изисква подпис от потребителя при отчета. Към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ начисленото количество В и К услуги.

Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, след частично оттегляне на исковете, а именно:

- И. Д. И., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител З.

Х. Д., ЕГН **********, главница в размер на 193,11 лв., представляваща ½ от главницата, цялата в размер на 386,22 лв. за консумирани и незаплатени ВиК-услуги по партида с абонатен № ****, за обект-имот, находящ се в гр. В., дължима за периода от 18.11.2021г. до 22.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2024г., до окончателното изплащане, сумата от 16,92 лв., представляваща ½ от обезщетение за забава, цялата в размер на 33,84 лв., дължима за периода от 26.06.2022г. до 16.01.2024г.

- Х. Д. И., ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител З. Х. Д., ЕГН **********, главница в размер на 193,11 лв., представляваща ½ от главницата, цялата в размер на 386,22 лв. за консумирани и незаплатени ВиК-услуги по партида с 1 абонатен № ****, за обект-имот, находящ се в гр. В., дължима за периода от 18.11.2021г. до 22.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2024г., до окончателното изплащане, сумата от 16,92 лв., представляваща ½ от обезщетение за забава, цялата в размер на 33,84 лв., дължима за периода от 26.06.2022г. до 16.01.2024г. Претендира и съдебно деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответниците оспорват предявените искове.

Правят възражение за погасяване на задължението по давност. Сочат, че ползвател на имота до смъртта си е бил техния праводател М.П.Ц., починала на ****., т.к. същата е запазила правото си на ползване върху имота, който и реално е ползвала до смъртта си.

Ищецът следва да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, че същото е станало изискуемо, както и размера му. Да докаже, че е предоставил услугата за която са издадени процесните фактури и размера на същата.

Ответникът следва да докаже твърденията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

Съгласно предоставените справки за недобора се установява, че при ищеца титуляри на партида с абонатен № ****се водят ответниците И. Д. И. и Х. Д. И. за обект на потребление, находящ се в гр. В..

Като доказателство по делото са представени неоспорени опис на отчети на частен абонат № **** с адрес гр. В., с потребител И. Д. И. и Х. Д. И., за периода от 22.01.2021 г. до 22.12.2023 г.

В справка от Имотния регистър към Агенцията по вписванията е видно, че на 13.12.2018 г. ответниците са придобили собствеността чрез покупко-продажба върху процесния имот, находящ се в гр. В., като продавачът М.П.Ц.е запазила правото си на ползване до края на живота си безвъзмездно.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.

Л. се установява, че общият размер на реално отчетените начислени месечни задължения за заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № **** за периода 12.04.2022 г. – 22.12.2023 г. възлиза на 386,23 лв., при обезщетение за забава от 33,83 лв. изчислено от датата на падежа на всяко от задълженията до 16.01.2024 г. Установено е съответствие между начислените суми и отразяванията в карнетите за потребените количества консумирана вода.

Експертът сочи, че до датата на изготвяне на експертизата не са извършвани погашения по фактурите издадени за установените задължения. Съгласно заключението процесните суми са начислени въз основа на реални показания.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за забава върху просрочените месечни задължения на абоната.

2

Делото е прекратено с протоколно определение от 03.10.2024г. по молба на ищеца за главница за всеки един от ответниците в размер на 55,27 лв. или общо 110,54 лв. за периода от 15.12.2020г. до 17.11.2021г. и за обезщетението за забава за всеки един от ответниците в размер на 15,14 лв. или общо 30,27 лв. за периода от 22.02.2021 до 25.06.2022г.

В случая ответницити оспорват, че имат качеството на потребители на "ВиК" услуги на процесния имот до 11.04.2022г., че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора, като не отчитал регулярно водомера.

Лицата, имащи качеството потребители на ВиК услуги, са определи нормативно в чл.

3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на тези услуги.

Съгласно § 1, т. 2 б. "а" от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ. Според чл. 3, ал. 1, от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т. 1 -собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т. 2 собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т. 3 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл. 61, ал. 1 от ОУ.

На осн. чл. 59, ал. 3 от ОУ в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица и имотът се ползва от едно от тях, ВиК оператора открива партида и потребителски номер на лицето, което ползва имота съгл. писмено споразумение. В случай, че между страните съществува спор за потребителското качество на ответника, вещните права върху имота, вкл. правото на ползване се доказват посредством титул за собственост, съответно за придобИ.е право на ползване, а договора за наем може да се установи и посредством декларацията по чл. 2, ал. 1, ал. 3 от ОУ.

В случая от представените от ищеца доказателства не се установи ответниците да имат качеството на потребител за периода до 11.04.2024г. В представената по делото справка от Агенция по вписванията, ответниците са придобили чрез покупко продажба процесния имот, но е учредено пожизнено право на ползване на предишния собственик М.П.Ц., починала съобразно представения по делото препис-извлечение от Акт за смърт на ****. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС именно тя, а не собствениците, се явява задължена за разноските за ползването на имота, включително разходите за доставка на В и К услуги. В тази хипотеза липсва възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване задължено лице по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в отношенията с дружеството ищец е титулярът на вещното право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗС е ползвателя. Ето защо, съдът намира, че ответниците не са задължени лица за периода до 11.04.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г., В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора. Според правилото на ал. 4 отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подпис на потребителя или негов 3 представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Според чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствие на абоната или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствие на показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага при дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.

Следователно, в тези случаи не се изисква подпис на потребителя, а е достатъчно отчетът да е извършен реално от инкасатор и въведен като данни в карнета. Представеният опис (л. 811 по делото) сочи, че в процесния период е извършван реален отчет на показанията на водомера от инкасатор чрез таблет, като в периода е извършван и самоотчет, чрез посочване на показанието на водомера, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ.

Ответниците с отговора на исковата молба не са оспорили представените от ищеца Справка за недобора и Опис на отчети възразяват единствено, че не е отчитан регулярно водомера и че не са представени карнети с подпис на потребителя. В конкретната хипотеза с оглед представената по делото Справка за недобора /л. 7 и опис за отчети за абонат /л. 8-11 от дело/, в процесния период са правени ежемесечно отчети чрез таблет, като за перио.

Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ и чл. 32, ал. 4 от Наредбата при ползването на електронен карнет, както и при дистанционно отчитане не се изисква подпис на потребител. В случая при отчитането е използван електронен карнет, опис на отчетите от таблета е представен по делото и посочените в него показания на водомера съответстват на посочените в справката за недобора. От заключението на вещото лице се установява, че няма данни за плащания, но к ъ м 27.06.2023 г. са регистрирани реални показания на водомера, като за периода от м.1.2023г. до м. 4.2023г. не е отчитан водомера, включително не са начислявани служебно количества потребена вода. Няма данни ответникът да е възразявал срещу посочените количества.

В случая представената по делото справка по имотната партида на ответниците установява качеството им на съсобственици на процесния обект на потребление с административен адрес гр. В., като предвид погасяване на правото на ползване със смъртта на ползвателя на ****, съдът намира, че доказателствената съвкупност пълно и главно доказва, че ответниците са потребители на ВиК услуги за процесният обект на потребление, считано от 12.04.2022г.

Изложеното дотук сочи, че предявеният иск се явява основателен в размер съобразно заключението по ССЕ от 193,11 лв. за всеки от ответниците за доставени В и К услуги в периода 12.04.2022 г. до 22.12.2023 г., като следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението. Вследствие на уважаване на главната претенция основателна се явява и акцесорната за законна лихва, в размер на 16,92 лв. за всеки от ответниците за периода 26.06.2022г. - 16.01.2024г., като следва да се отхвърли за главницата за периода от 18.11.21г. до 11.04.2022г.