Решение № 427 от 09.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Варна, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20213100900157 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 4526/10.03.2021 г. на Г. В. Г., ЕГН **********, с местожителство в **********, с която е предявен иск за приемане за установено, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Малинова долина", ул. „Рачо Петков – Казанджиев“, № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, сумата 22770.05 лв., непогасена главница по сключен договор за кредит, сумата 1944.75 лв., договорна лихва за периода 20.06.2009 г. – 25.06.2010 г., сумата 121.27 лв., наказателна лихва, ведно със законната лихва от 28.06.2010 г. до изплащането на вземането, както и сумата 496.72 лв., държавна такса и сумата 838.03 лв., адвокатски хонорар, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 9961/2010 г., на ВРС, VIII с., на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът сочи, че за събиране на вземането, предмет на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 20107110401527, на ЧСИ № 711, с район на действие ВОС. Счита, че правото на принудително изпълнение на ответника е било погасено по давност. В подкрепа на този извод, излага следните обстоятелства: След образуване на делото на 15.10.2010 г., на 29.10.2010 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, последната постъпила сума от който била на 05.12.2011 г. Считано от 01.11.2011 г. трудовият договор бил прекратен. По тази причина и последното изпълнително действие за събиране на вземането било на 05.12.2011 г., когато била постъпила последната сума в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение. След тази дата не били извършвани изпълнителни действия, поради което счита че на 05.12.2013 г., изпълнителното дело е било прекратено по силата на Закона, в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излага, че ответникът е придобил вземането по сключен на 18.01.2016 г. Договор за цесия, за който 1 договор ЧСИ бил уведомен с молба от 09.08.2016 г. и съответно ответникът бил конституиран като взискател. Счита, че с изтичане на още три години след датата на перемирането на изпълнителното производство, правото на принудително изпълнение на ответника е било погасено по давност в хипотезата на чл. 110 ЗЗД, а именно на 05.12.2016 г.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът “ЕОС Матрикс“ ЕООД, депозира отговор, в който оспорва иска. Не оспорва изложената хронология на събитията по образуване на заповедно производство за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и образуването на изпълнително дело за реализирането на незабавното изпълнение за издадената заповед. Счита, че ищецът е пропуснал да посочи, че съкредитоискател, респ. солидарен длъжник по изпълнителния лист и съответно по изпълнителното дело е съпругата му Веса Г.а Г.а, която от образуване на изпълнителното дело и към настоящият момент, без прекъсване, е извършвала плащания по дълга. Счита, че след като действието е извършено от един от съпрузите, то разпростира действието си и по отношение на другия съпруг. Сочи, че такива доброволни плащания от съпругата са извършвани и към цесионера, настоящ взискател по делото. Тези обстоятелства намира, че прекъсват погасителната давност, която се твърди да е изтекла спрямо ищеца. Още излага, че съпругата на ищеца е подписала извъсдъбено споразумение за разсрочване на паричното задължение на 18.05.2020 г., с което задължението било признато по основание и размер. Цитира разясненията дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. По същество счита, че не са налице основания да бъде прието, че вземането е погасено по давност, поради което искът следвало да бъде отхвърлен.

В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените в исковата молба и в отговора, доводи, съображения и възражения.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че по ч.гр.д.№ 9961/2010 г., на ВPC, VIII с., в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 5880/30.06.2010 г., по силата на която са осъдени Г. В.

Г. и В. Г.а Г.а солидарно да заплатят сумата 22770.05 лв., главница, сумата 1944.75 лв., договорна лихва за периода 20.06.2009 г. – 25.06.2010 г., сумата 121.27 лв., наказателна лихва, ведно със законната лихва, върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2010 г. до изплащането й. Присъдени са и разноски за заповедното производство в размер на 1134.75 лв. Издаден е и изпълнителен лист от 27.08.2010 г.

Не е предмет на спор между страните и, че за събиране на вземането е образувано изп.д. № 20107110401527 на ЧСИ № 711, преписка от което е изискана и приложена към настоящото производство.

От материалите е видно, че изпълнителното производство е образувано с разпореждане от 15.10.2010 г., по молба на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, въз основа на издадената Заповед за изпълнение № 5880 и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 9961/2010 г., на ВPC. С молбата са направени искания за справки и са посочени изпълнителни способи, 2 които да бъдат приложени, както и са делегирани правомощия на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Видно е, че поканата за доброволно изпълнение до ищеца е връчена на 11.11.2010 г., чрез служител в кметството по местоживеенето му.

От материалите по делото се установява, че на 05.11.2010 г. са постъпили данни за притежаван от ищеца лек автомобил – „Москвич 412“, ДК № В 4501Р. По делото не са налице данни да е налаган запор върху посочената движима вещ.

Установява се още от материалите, че с разпореждане от 29.11.2010 г. е разпоредено налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца получавано от „ЗС Пътно Строителство“ ЕООД. Запорното съобщение е върнато като непотърсено. На 01.04.2011 г. е разпоредено изпращането му с призовкар. Запорното съобщение е изпратено с изх. № 13848/31.07.2012 г. и е връчено на 07.08.2012 г. На същата дата – 07.08.2012 г. по запорното съобщение е изпратен отговор от работодателя, че трудовото правоотношение на ищеца Г. е прекратено на 01.11.2011 г. със Заповед от същата дата.

Междувременно през периода 03.12.2010 г. – 05.12.2011 г. от страна на длъжника Г.Г. са извършени 10 бр. частични плащания по задължението.

С писмена молба от 14.03.2016 г. настоящият ответник, в качеството на цесионер, е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, на мястото на цедента „Юробанк България“ АД, той и първоначален взискател.

На 22.04.2016 г. е извършена справка за трудови договори на длъжника Г., при която е установено, че същият е в трудови правоотношения с „Девня Трейд“ ООД, считано от 08.10.2015 г.

На 28.07.2016 г. е депозирана молба от ответника, с която е отправено искане за извършване на справка за трудови договори на ищеца като е отправено искане за налагане на запор върху получаваното възнаграждение.

С Постановление от 29.07.2016 г. е наложен запор върху друдовото възнаграждение на длъжника Г., получавано от „Девня Трейд“ ООД. Не са налице данни за изпращане на запорно съобщение. Видно е от материалите, че на 16.08.2016 г. по електронна поща е постъпил отговор от „Девня Трейд“ ООД, че лицето Г.Г. не е служител на дружеството, считано от 20.06.2016 г.

С нова молба от 11.05.2017 г. ответникът е поискал извършване на нова справка за налични банкови сметки на ищеца и за налагане на запор ако такива бъдат установени. Със същата молба са делегирани правомощия на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Справка за банкови сметки не е извършвана.

На 06.11.2020 г. е извършена справка за актуални трудови договори за длъжника Г. и е установен трудов договор с „Автомагистрали „Черно море““ АД, сключен на 09.10.2020 г.

С Постановление от 10.11.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Запорното съобщение е получено от работодателя на 13.11.2020 г. На 26.11.2020 г. е постъпил отговор, с който вземането предмет на наложения запор е признато.

3

При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, предявеният иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата има процесуален характер и визираните предпоставки обуславят допустимостта на производството (така О № 313/25.03.2011 г., по ч.т.д. № 157/2011 г., ВКС, II ТО). Наличието на нововъзникнал факт е условие за допустимост на оспорването. Въпрос по съществото на спора е рефлектира ли този факт върху съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на изпълняемото право.

В конкретния случай ищецът се позовава на настъпила перемция на изпълнителното производство на 05.12.2013 г., в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и на изтичане на давностния срок за вземането на 05.12.2016 г. Следователно позоваването е на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.

По основателността на иска:

С оглед характера на предявеният иск, а именно отрицателен установителен, с който се иска съдебно установяване на несъществуването на вземане на ответника срещу ищеца, което е предмет на образувано производство за принудително събиране, доказателствената тежест за установяване на фактите погасяващи правото на принудително събиране на вземането се носи от ищеца.

Както бе посочено във фактическата установеност, изп. дело № 20107110401527 е образувано при действието на ППВС № 3/80 г., на 15.10.2010 г. Съгласно даденото в него разрешение образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като докато трае то, давност не тече, а считано от евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност.

След образуването на изпълнителното дело спрямо ищеца изпълнителни действия не са извършвани, доколкото въпреки установяването на собствен на ищеца лек автомобил върху него изпълнение не е било насочвано. Установено е и трудово правоотношение като изпратеното запорно съобщение е върнато по делото без да е получено от работодателя.

Доколкото през периода 03.12.2010 г. – 05.12.2011 г., ищецът е извършвал доброволни плащания, то следва да се приеме, че от датата на последното доброволно плащане е започнал да тече нов 2-годишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изтичането му обаче е било осуетено с изпращането на ново запорно съобщение на 31.07.2012 г., което е било връчено на 07.08.2012 г., с което запорът на трудовото възнаграждение се счита наложен. Така от посочената дата е започнал да тече и новият 2 годишен срок. Видно от материалите по делото за периода до изтичането му на 07.08.2014 г. спрямо ищеца нови изпълнителни действия не са предприемани, в резултат от което на посочената дата спрямо него 4 изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона.

Този извод не може да бъде разколебан от доводите на ответника, че спрямо другия длъжник по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия, в резултат от които по делото са постъпвали суми, както и тъй като двамата солидарни длъжници били съпрузи, то неетично било изпълнение да бъде насочвано и спрямо другият съпруг. Обстоятелството че длъжниците по делото са съпрузи, не променя факта, че същите са солидарни длъжници и то не по силата на сключения между тях брак, а по силата на сключения с кредитора договор.

Отделно от това солидарните длъжници са еднакво отговорни за цялото задължение спрямо кредитора и след като последния може да избере от кого от двамата да събере вземането си, то няма пречка събирането да се извърши от двамата едновременно. Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес (като вид граждански процес) солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите (което е проявление на абсолютното действие на солидарността – арг. чл. 123, ал.1, изр. 1 ЗЗД), поради което наличието на изпълнителни действия спрямо един солидарен длъжник не може да заличи липсата на такива действия спрямо друг солидарен длъжник, нито може да препятства настъпването на последиците свързани с това бездействие.