Решение № 688 от 28.04.2026, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 108/2026
- Вид
- Решение № 688
- Подписан
- 28.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- Ива Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 43, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 688
Враца, 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ИВА БОРИСОВА
При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700108 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на К. П. М. с пост.адрес [населено място], [жк], вх.Б, ет.6, ап.32 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-005024/09.10.2025 г., издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Направено е искане заповедта да бъде отменена и да бъде върнато неправомерно отнетото СУМПС.
Ответникът оспорва жалбата и поддържа законосъобразността на заповедта.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Административното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3907855/04.10.2025 г., съставен от мл. автоконтрольор при СДВР – Отдел „Пътна полиция“, против жалбоподателя К. П. М., за това, че на 04.10.2025 г. около 09:55 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], управлявал лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № [рег. номер], при извършена проверка, на който било установено, че същият е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.10.2025 г., по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради неизпълнение в законоустановения срок на задължението за пререгистрация след придобиване на собствеността върху моторното превозно средство.
В акта е прието, че с описаното поведение жалбоподателят е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред.
Въз основа на така съставения АУАН и извършена служебна справка за регистрационния статус на автомобила е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-005024/09.10.2025 г., издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца“.
Като фактическо основание за прилагане на мярката в заповедта е посочено именно управлението от жалбоподателя на моторно превозно средство с прекратена регистрация, установено при проверката и обективирано в АУАН. По делото е приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща: АУАН серия GA № 3907855/04.10.2025 г.; процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 25-4332-005024/09.10.2025 г.; разписка за връчване на заповедта; сведение от жалбоподателя, дадено при проверката; покана за доброволно изпълнение, издадена във връзка с наложената ПАМ; справки относно регистрационния статус на МПС и данни за служебно прекратяване на регистрацията; договор за покупко-продажба на процесното МПС, посочен като основание за служебното прекратяване; постановление на Софийска районна прокуратура от 03.12.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство ведно с материалите по ДП; писмени бележки на ответника, депозирани по делото; доказателства за компетентността на административния орган, издал заповедта.
От доказателствата се установява още, че жалбоподателят не е собственик на управляваното моторно превозно средство, а същото е собственост на търговско дружество, като това обстоятелство не е спорно между страните.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 25-4332-005024 от 09.10.2025 г. е издадена от И. В. Й., която към момента на издаване на акта е заемала длъжността полицейски инспектор III степен в 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, видно от приложената по делото Заповед № 8121К-11829/14.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, във връзка със Заповед № 8121К-11191/22.07.2024 г., изменяща щатното разписание на СДВР, и Заповед № 513з-91540/10.09.2024 г. по описа на СДВР относно преназначаването ѝ на посочената изпълнителска длъжност.
Компетентността на издателя на оспорената заповед произтича и от приложената Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗМВР, чл. 172, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица от СДВР, оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП, сред които и полицейските органи от отдел „Пътна полиция“ – СДВР.
Наред с това приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи установява службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица, осъществяващи контролни правомощия по закона, а със Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. директорът на СДВР изрично е делегирал правомощие за налагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП на посочените служители.
При тези данни съдът приема, че процесната заповед е издадена от надлежно оправомощен административен орган в пределите на предоставената му материална и функционална компетентност, в писмена форма, но при съществено нарушение на изискванията за мотивираност на административния акт, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Това законово изискване не е формално. Мотивите на административния акт следва да съдържат описание на конкретните факти, които органът приема за установени, както и посочване на правната норма, въз основа на която тези факти обосновават издаването на акта. Само при наличие на такива мотиви адресатът може да разбере защо спрямо него е приложена административна принуда, а съдът може да извърши ефективна проверка за законосъобразност.
В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП. Тази норма предвижда прилагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, спрямо водач, който управлява МПС при наличие на посочените в нормата предпоставки.
Същевременно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП не урежда самостоятелен административнонаказателен състав, а препраща към извършено от водача нарушение по ЗДвП, за което законът свързва приложението на мярката. Поради това, за да бъде изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в заповедта следва да бъде посочено не само фактическото поведение на водача, но и конкретната административнонаказателна разпоредба, която това поведение осъществява.
В процесната заповед е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация. Не е посочено обаче коя конкретна административнонаказателна разпоредба е приета за осъществена от това поведение и за кое конкретно нарушение е предвидено налагане на административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. Липсва необходимата правна конкретизация и индивидуализация на противоправното поведение като административно нарушение.
Този порок не може да бъде преодолян чрез препращане към АУАН. Актът за установяване на административно нарушение е част от административнонаказателното производство и има различно предназначение. Заповедта за прилагане на ПАМ е самостоятелен индивидуален административен акт и следва сама да съдържа фактическите и правни основания за издаването си. Съдът не може вместо административния орган да извлича, допълва или подменя липсващата правна [жк], послужило като основание за прилагане на мярката.
Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е постановена при нарушение на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.
Наред с това съдът намира, че заповедта е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Следователно ПАМ не е наказание, а средство за административна превенция и преустановяване. Тя следва да бъде прилагана само когато с нея действително се постига такава превантивна или преустановителна цел.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на пътно превозно средство се прекратява служебно, когато приобретателят не изпълни задължението си да регистрира придобитото превозно средство в законоустановения срок.
От доказателствата се установява, че процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация именно поради неизпълнение на задължение на приобретателя/собственика. Жалбоподателят обаче не е собственик на автомобила и не е адресат на задължението за регистрация. По делото не са ангажирани доказателства той да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, нито да е знаел или обективно да е могъл да знае за този факт.
В случая не се касае за незнание на закона, а за незнание на конкретен фактически статус на чуждо МПС, настъпил служебно в информационните масиви на МВР. Автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и по делото не са установени външни белези, от които водачът да може да направи извод, че регистрацията е прекратена.
При тези данни органът е следвало да изследва конкретните обстоятелства относно знанието и възможността за узнаване от страна на жалбоподателя. Автоматичното прилагане на мярката само поради установена служебно прекратена регистрация на МПС, без отчитане, че водачът не е собственик и не е адресат на регистрационното задължение, представлява неправилно приложение на материалния закон.
Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/877f6172-c846-44aa-8053-d43861ca542c