Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 12.01.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 449/2021
Вид
Решение № 4
Подписан
12.01.2022
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Маринела Ганчева Дончева

Цитирани разпоредби

  • § 218 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Варна, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20213000500449 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на В. Б. К. от гр.Варна против решение № 1018/4.06.2021 г. по гр.д.№ 2467/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения иск по чл.109 от ЗС срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК 103002253. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен.

В подаден писмен отговор, ответното дружество оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След кто прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск по чл.109 от ЗС от В. Б. К. от гр.Варна, против „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД с цена на иска 51558 лева и 1 петитум: да бъде осъдено ответното дружество да премахне изцяло съоръжението - главен водопровод Варна – „Златни пясъци“ с диаметър 400 мм, преминаващ през собствения му недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, находящ се в град Варна, СО „Ален Мак", целият с площ 651 кв. метра. Твърденията са, че съоръжението е изградено преди ищеца да придобие право на собственост. Вследствие от наличието му, имотът е изцяло неизползваем, предвид особените правила за експлоатация на подобни съоръжения и на законово установените отстояния от него при строеж на сграда.

Оспорвайки иска, ответното дружество твърди, че липсват действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си; описаното съоръжение е публична общинска собственост, поради което пасивно легитимирана по иска е Община – Варна.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с н.а.№ 131, том.V, рег. № 6467, дело № 680/16.12.2019 год., ищецът е придобил чрез покупко-продажба право на собственост върху ПИ с идентификатор № ***, стар идентификатор - няма, с номер по предходен план - имот №5150861, при граници и съседи по скица: ПИ с идент.№№ ***, ***, ***, *** и ***, ведно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота.

Заключението на назначената съдебно-техническа експертиза установява, че през собствения на ищеца недвижим имот преминава магистрален водопровод „Варна-Златни пясъци", който пресича имота диагонално и е изграден през 1957 – 1958 г. Върху приложената скица извадка от ПУП-ПУР на С.О.„Ален мак", с черен контур са отразени границите на поземлените имоти и сградите в тях, с червена линия предвидените улични отсечки, а процесният имот е отбелязан с жълт контур.

Магистралният водопровод Ф 400Е е посочен с двойна зелена линия, а с единична зелена линия - отклонението на водопровод Ф 200Е.

Заключението установява, че преди 1987 г. в имота са изградени две сгради, отразени с лилави щрихи върху скицата и отбелязани в кадастралния план на местн.„Ален мак" от 1987 год. в същия размер, както в действащата кадастрална карта; сграда №1 е построена върху трасето на магистралния 2 водопровод, а южният ъгъл на сграда №2 е в непосредствена близост до него.

При извършения оглед на място е установено, че в имота е построена и нова едноетажна сграда. Предвид обстоятелството, че спорното съоръжение е разположено подземно, за него не е необходимо отчуждаване, а е достатъчно определянето на сервитутна ивица, която поставя нормативни ограничения за извършване на строителство и засаждане на растителни видове с дълбока коренова система. Според вещото лице за територията на С.О. „Ален мак" е одобрен ПУР, възможностите за застрояване са определени с ПУП-ПРЗ за всеки имот поотделно. За процесния имот липсват данни да е одобряван ПУП-ПРЗ.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на пасивна легитимация по предявения иск. Легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл.109 от ЗС е извършващият неоснователно действие, създаващо пречки за упражняване на правото на собственост - ответникът, на който е възложено по ЗОВ управлението на водопровода съобразно чл.3,ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги , които са дейности от обществен интерес.

Условие за основателност на негаторния иск е извършване на действия или бездействия от ответника, които затрудняват упражняването на правото на собственост на ищеца. Когато то е придобито при вече изградено съоръжение, от значение за твърдяните пречки за правата на собственика да произтичат от наличието на вече изградената инсталация, а не от факта на нейното изграждане.

Твърденията на ищеца са, че самото съществуване на магистралния водопровод Ф 400 Е, преминаващ през имота му е пречка да упражнява правото си на собственост, който е изцяло неизползваем, поради особените правила за експлоатация на подобен род съоръжения и че сервитутното право му пречи да осъществи строителство на сграда за живеене върху целия терен.

Магистралният водопровод е изграден през 1957 - 1958 год., при условията на § 218 от ППЗПИНМ - за водоснабдяване и канализация на почивни домове и станции извън строителните граници на населените места, при спазване на техническите и санитарно-хигиенните изисквания, ако такива мероприятия са стопански целесъобразни и с тях не се уврежда или затруднява общото водоснабдяване и канализиране на населеното място.

3

От наличието на съоръжение „магистрален водопровод“ в имота на ищеца следва, че придобитият от него имот е обременен със тежест сервитутно право, създадено по на чл.112, ал.2 ЗВ. Това сервитутно право създава съществени ограничения в режима на застрояване и ползуване на имота. Сервитутът като абсолютно вещно право ограничава упражняването на правото на собственост върху служещия имот, което собственикът му е длъжен да търпи, поради което следва извод за неоснователност на предявения иск. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1018/4.06.2021 г. по гр.д.№ 2467/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН:********** от гр. Варна, ул. „Петър Райчев" №36, вх.Д, ет.1, ап.90, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна" ООД, с ЕИК:103002253 разноски в размер на 300 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4