Решение № 706 от 22.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100601561 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на частния тъжител Т. В.

Б., чрез редовно упълномощения от него повереник, адвокат А. Г. С. от АК Кюстендил, срещу присъда от 16.05.2024 г., постановена по нчхд № 14788/2021 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, с която подсъдимата Майа П. Б. е призната за невиновна на основание чл. 304 НПК и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; подсъдимата Л. С. Л. е призната за невиновна на основание чл. 304 НПК и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 НК и подсъдимата И. Н. А. е призната за невиновна на основание чл. 304 НПК и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл.

147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С обжалваната присъда първият съд е осъдил, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, частният тъжител Т. В. Б. да заплати на подсъдимата М. П. Б. сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, на подсъдимата Л. С. Л. сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева и на подсъдимата И. Н. А. сумата от 2400 /две хиляди и 1 четиристотин/ лева, представляващи направени от всяка една от тях разноски по делото, за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба и допълнението към нея жалбоподателят твърди, че постановената от първия съд присъда е необоснована, поради обстоятелството, че изложените в мотивите към присъдата аргументи не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Излага твърдение, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е базирана единствено на обясненията на подсъдимите и тезата на техните защитници, но не и на представените от частния тъжител доказателства, за които посочва, че не са били изобщо обсъдени. Счита, че при разглеждане на делото, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с допускането, проверката и оценката на доказателствата. В тази връзка посочва, че първоинстанционният съд неколкократно е отказал да изслуша становището му относно нелегитимността на т.нар. „Сдружение на Софийските архитекти“ с аргумент, че посоченото обстоятелство не е включено в предмета на доказване по делото. Освен това, посочва, че първоинстанционният съд се е позовал на показанията на свидетелката Е.М., която изобщо не е присъствала на процесните събития. Счита, че първият съд неправилно е приложил материалния закон, както и намира за неправилни изложените от него правни изводи. Моли на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда и постановяването на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни.

С въззивната жалба и допълнението към нея не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, както и разпит на подсъдимите, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция процесуалният представител на частния тъжител Т. В. Б., адвокат С., пледира за отмяна на първоинстанционната присъда като нищожна. Твърди, че мотивите на първоинстанционния съд са недопустими, поради обстоятелството, че са постановени повече от половин година след постановяване на присъдата. Поради посоченото счита, че мотивите не пораждат правните последици, които биха имали, ако са били постановени в законния срок. Счита, че неправилно първият съд е кредитирал с доверие показанията на свидетелката М., за която посочва, че не е присъствала на заседанията на общото събрание, в рамките на които са били изречени инкриминираните думи и изрази. Посочва, че показанията на посочения свидетел, не следва да стоят в основата на изводите за неточност на протоколите, отразяващи инкриминираните думи, доколкото същите съставляват официален документ, чието съдържание не е било оспорено. Излага твърдение, че в случая не се касае за реторсия, 2 доколкото частният тъжител Б. не е изрекъл спрямо подсъдимите обидни думи или изрази, нито преди, нито след инкриминираните в производството събития. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изречените думи и изрази от всяка една от подсъдимите представляват техни лични оценки, както и че същите не касаят личността на частния тъжител, а неговата длъжност. Претендира за присъждане на сторените от частния тъжител Б. разноски. Моли съда да уважи въззивната жалба, като отмени първоинстанционната оправдателна присъда и постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни.

Частният тъжител Т. Б. поддържа казаното от повереника си. Счита, че посочените от подсъдимата Л. сдружение „Обединени софийски архитекти“ и „Съвет на председателите“ не съществуват легално, поради което е невъзможно тя да изразява колективното мнение на хората от тези дружества. Посочва, че подсъдимата Б. го е злепоставила, като е разпространила твърдението, че е разследван от прокуратурата.

Относно подадения от подсъдимата Б. сигнал до прокуратурата посочва, че не визира конкретно него, а сигнала е по-общ. Счита, че използваните от всяка една от подсъдимите думи и изрази, според начина и контекста на изразяването им съставляват престъпление.

Защитникът на подсъдимата М. П. Б., в лицето на адвокат К., намира депозираната от частния тъжител Б. жалба за неоснователна, а пъроинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което пледира за потвърждаването й.

Намира жалбата за обща и без конкретика при наличието на селективно изваждане от контекста на цитати. Предвид фактическата сложност на делото, намира за неоснователни доводите на повереника на частния тъжител Б. за наличието на порок при изготвянето на мотивите към присъдата. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил в пълнота всички доказателства и доказателствени средства по делото.

Намира, че правилно първият съд е обсъдил направените по време на общото събрание предложения, които изясняват контекста на отправените критики и изразеното лично мнение от всяка една от трите подсъдими. Излага твърдение, че инкриминираните с тъжбата деяния са несъставомерни и от субективна страна. Посочва, че от цялостния прочит на приобщените по делото протоколи и стенограми се обуславя извод за изразено от подсъдимата Б. недоволство от управлението на Съюза от частния тъжител Б., както и че същата е коментирала на множеството нарушения и е отправила предложения. Акцентира върху обстоятелството, че не само подсъдимата Б., но и други членове на Управителния съвет и присъстващи са били недоволни от управлението на частния тъжител Б.. Счита, че несъгласието на подсъдимата Б. с начина на работа на частния тъжител Б. и отправената критика, не съдържа обидни и клеветнически квалификации, а е в рамките на допустимия и нормален тон. Намира, че подсъдимата Б. е упражнила своето конституционно право да изразява мнение, да съобщава информация и да отправя предложения в рамките на общото събрание, както 3 и да изразява личното си виждане за недостатъците на досегашното управление, поради което счита, че не е налице злоупотреба при упражняването на това право, с което да е накърнено правото на частния тъжител Б. на лично достойнство. Акцентира върху обстоятелството, че се касае за длъжност, която частният тъжител е заемал, като в Решение № 7 от 1996 г. на Конституционния съд подробно е аргументирано кога държавните служители, политически фигури, обществени личности могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво по-високо от това на което са подложени частните лица и същата е оправдана от необходимостта от обществена дискусия относно мястото и ролята на тези публични личности. По изложените аргументи счита, че първоинстанционният съд правило е преценил, че в тъжбата са извадени от контекста изрази, които по същество не съдържат унижаващи, непристойни или цинични изрази, а са израз на една субективна оценка и лично мнение на подсъдимата Б. относно работата на Председателя на Управителния съвет. Счита, че присъдата трябва да бъде потвърдена. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложения договор за правна помощ.

Защитникът на подсъдимата Л. С. Л., в лицето на адвокат Х., намира въззивната жалба за неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

Поддържа писменото възражение срещу депозираната от частния тъжител Б. въззивна жалба по изложените в нея аргументи. Оспорва направеното от повереника на частния тъжител Б. възражение за нищожност на постановената от първия съд присъда, както и за нейната немотивираност. За да обоснове становището си посочва, че посоченият в НПК срок за изготвянето на мотивите е инструктивен, а не преклузивен, поради което неизготвянето на мотивите към присъдата в срок не обуславя нищожността на постановената от първия съд присъда. Опровергава твърдението на повереника на частния тъжител Б., че свидетелят М. не е присъствала на общото събрание на Съюза на архитектите в България. Счита, че присъствието й се установява по безспорен начин от депозираните от нея показания в обратния смисъл. Посочва и за неправилен доводът на повереника на частния тъжител Б., относно обстоятелството, че първият съд не е кредитирал протоколът от общото събрание. Като аргумент извежда цитат от мотивите към постановената от първия съд присъда, в който ясно е посочено, че съдът е кредитирал в цялост соченото писмено доказателство. Намира също така, че първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите към обжалваната присъда в цялост събраната по делото доказателствена съвкупност. Посочва, че СРС правилно е приел, че подсъдимата Л. не е извършила описаните в тъжбата деяния, че същите не представляват престъпления, както и че изречените от нея думи и изрази въобще не съставляват обида или клевета по смисъла на НК. Посочва, че подсъдимата Л., като председател на Обединено сдружение на софийските архитекти е прочела становището на всички негови членове, както и че същото не съдържа никакви обидни или клеветнически изрази. Моли съда да отмени обжалваната присъда по отношение 4 на подсъдимата Л. Л. и да прекрати наказателното производство срещу нея на основание чл. 250, ал. 1, т. 2, предл. 2 НК и да присъди разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно моли съда да потвърди изцяло оправдателната присъда спрямо подзащитната й.

Защитникът на подсъдимата И. Н. А., адвокат З., изцяло споделя аргументите на своите колеги, защитници на другите две подсъдими. Намира депозираната въззивна жалба за неоснователна. Оспорва твърдението за нищожност на първоинстанционната присъда, като намира същата за постановена при спазване на материалния и процесуалния закон. Относно инкриминираните в производството изрази, изречени от подсъдимата А. посочва, че същите представляват нейна лична, субективна оценка по водените дискусии и са в унисон с конституционното й право да изрази собственото си становище. Посочва, че нито един от изразите не е насочен срещу личността на частния тъжител Б.. Счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е правилна, законосъобразна и постановена в съответствие със събраните по делото доказателства. По изложените аргументи пледира за потвърждаване на постановената от първия съд присъда и за присъждане на направените от подзащитната й – подсъдимата А. разходи.