Решение № 2744 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2744 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330106834 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. от 1 ЗЗД против ответниците Б. С. и Р. К. за признаване за установено между страните по делото, че последните дължат на ищеца по ............ – припадащата им се по част от неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от ........ за обект, находящ се в гр. П...., ул. „Б.... ш............., както и мораторна лихва в размер на по ........... за периода от .................., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – .............. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №.................... на Районен съд – гр.

Пловдив.

Ищецът „ВиК“ – гр. Пловдив твърди, че ответниците са потребители на ВиК услуги като собственици на недвижим имот, находящ се в гр. П..........., ул.

„Б......... ш...............Отчетът в имота бил извършван по наличния водомер.

Заповедта за изпълнение, издадена по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК, била връчена на длъжниците-ответници по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за него възникнал правният интерес да предяви против иск за установяване на вземането си, включено в заповедта. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Р. К., а от ответника Б. С. е постъпил писмен отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Ответницата Б. С. в писмения отговор на исковата молба оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги – сочи че за това е вещният ползвател на имота съгласно представения нотариален акт за покупкопродажба и учредяване на вещно право на ползване – М...........С.. Сочи, че след като се е разпоредила с голата собственост на ............. (т. е. преди края на процесния период) нямала никакво отношение към собствеността на имота.

Оспорва представените писмени доказателства – не било ясно кой ги е подписал, нито кога.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Съгласно чл. 3 от посочената по-горе наредба потребители на ВиК 2 услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на потребител на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 о т ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – гр. Пловдив.

От представените по делото нотариален акт за покупко-продажба № ............., и нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № .............., се установява, че за периода от .................. ответниците Р. К. и Б. С. са били собственици на водоснабдения обект, находящ се в гр. П...........на ул. „Б.... ш............ Ето защо, ответниците са притежавали качеството потребители на ВиК услуги за периода от ................., поради което за тях съществува задължение за плащане на потребената и отведена вода за обекта за този период. За неоснователно се намира възражението на ответницата Б. С., че искът срещу нея следвало да се отхвърли поради наличието на учредено право на ползване върху имота в този период в полза на трето неучастващо по делото лице. Този въпрос има отношение само към вътрешните отношения между титулярите на голата собственост и вещния ползвател и не може да доведе до извод за неоснователност на претенцията на третото лице-кредитор.

По делото е изготвено заключение по ССчЕ от вещото лице Й. П., което съдът кредитира като правилно. Експертът посочва, че ответниците не са погасили задълженията си към ищеца в процесния период. Вещото лице сочи, че всички фактури са редовно отразени в счетоводството на ищеца, а отчетеното количество е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Следва да се приеме, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите събрани доказателства. Допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като собственик на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

За последните две месечни сметки, включени в претенцията на ищеца (за периодите 03.06.2024 г. – 01.07.2024 г. и 01.07.2024 – 01.08.2024 г.) казаното по-горе относно качеството на ответниците на потребители на ВиК услуги не важи. Б. С. и Р. К. са се разпоредили с правото на собственост върху водоснабдения обект на ........... и нямат задължение да заплащат възникналите след тази дата задължения към ВиК – Пловдив. Затова исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни за сумите съответно от 18,07 лева и 17,96 лева (начислени за посочените отчетни периоди), както и за мораторното обезщетение върху тях в размер на 3,18 лева (изчислено от съда посредством прости математически изчисления при съобразяване на размера на законната лихва, определен с ПМС).

Предвид всичко изложено, искът за главницата, представляваща 3 незаплатена цена на консумираната питейна и отведената канализационна вода, се намира за доказан в своето основание и размер за периода от ...................., възлизащ на ............., а искът за мораторното обезщетение – за периода ............., възлизащ на .............Доколкото ищецът е посочил, че всеки от ответниците-съсобственици му дължи ½ от тези суми, искът за главницата срещу всеки от тях ще се уважи за ..............., а искът по чл. 86 от ЗЗД – за 27,69 лева. Следва да се присъди и законната лихва върху уважените искове от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, която представлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и искането за присъждане на която е направено своевременно. За горниците и за месеците юни и юли 2024 г. претенциите ще се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода от спора по съразмерност на ищеца ще се присъдят сторените разноски в исковото и заповедното производство в размер на 343,41 евро, включващи държавни такси, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за юрисконсулт.

Доколкото считано от 01.02.2026 г. плащания в лева не са възможни, ще се присъдят всички суми в евро по курса съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. от 1 ЗЗД, в отношенията между страните, че Б. Я. С., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК ............., следните суми: сумата от ..............., представляваща незаплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от ............ за водоснабден имот, находящ се в гр. П.........., ул. „Б.........ш..........., както и сумата от ................ , представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от .............., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 14.11.2024 г., до окончателното плащане, КАКТО И ЧЕ Р. Н. К., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК ................... следните суми: сумата от ...................., представляваща незаплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от ................ за водоснабден имот, находящ се в гр. П............, ул. „Б.... ш............., както и сумата от ...................., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от................, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 14.11.2024 г., до окончателното плащане за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № .............., КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове срещу Б. Я. С., ЕГН **********, и Р. Н. К., ЕГН **********, за горницата над уважения размер на главницата до пълния 4 претендиран такъв от 173,83 евро и за периода от края уважения до края на претендирания такъв – ........... и за горницата над уважения размер на мораторното обезщетение до пълния претендиран такъв – ........... и за периода от края на уважения до края на претендирания такъв – ...........

ОСЪЖДА Б. Я. С., ЕГН **********, и Р. Н. К., ЕГН **********, да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК ..........., сумата от ..........., представляваща съдебно-деловодни разноски за исковото и за заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

След влизане в сила на решението препис от същото, ведно със заповедното дело, да се изпратят на заповедния съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 5