Решение № 227 от 17.06.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2628/2021
- Вид
- Решение № 227
- Подписан
- 17.06.2021
- В сила
- 07.07.2021
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за здравето
- чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 227 гр. Б. , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20212120202628 по описа за 2021 година Производството е образувано по повод жалба на Р. Т. В. с ЕГН ********** от гр.Б., ... против наказателно постановление № 251а-791/25.11.2020г., издадено от Директора на ОДМВР–Б., с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. с точка I подточка 9 от Заповед № РД-01124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД01-197/11.04.2020г. изменена със Заповед №РД-01-236/24.04.2020г и на основание чл. 209а, ал.4, вр.ал.1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност. Жалбоподателят сочи, че не е могъл да изпълнява служебните си задължения възложени му от С. М. с предпазна маска, тъй като миряните нямало как да разберат какво се пее и говори при осъщественото богослужение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не явява. Не се представлява. Не се претендират разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на НП. Претендират се разноски.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от копието на НП на гърба лист 7 от НАХД №5447/2020г- 02.12.2020г, а жалбата е депозирана на 05.12.2020г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Административнонаказателното производствмо е по реда на чл.36 ал.2 ЗАНН и е образувано въз основа на постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 03.06.202г на прокурор от РП –Б. за престъпление по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Наблюдаващият прокурор е установил, че на 12.04.2020г, в храм „С. Б.“ в гр.Б. се е състояло богослужение по случай християнския празник Цветница.
Участници в службата били свещениците Р.В. и С. С. Въпреки препоръките и призивите вярващите да не посещават храмовете с оглед предотвратяване разпространението на КОВИД 19 на територията на страната, незначителен брой хора отишли в храма за приемане на Свето причастие. В края на проведената служба свещениците причастили около седем човека. По време на причастието Р.В. използвал обща лъжичка за всички миряни. Освен това част от тях били без поставени на носа и устата предпазни маски. По същият начин и свещеникът В. бил без поставена предпазна маска. За това гражданката А. Т. подала сигнал на 14.04.2020г до ОП-Б..
Прокурорът счел, че деянието представлява административно нарушение и изпратил преписката на ОДМВР-Б. за произнасяне по същество. На 25.11.2020г директора на ОДМВР –Б. издал атакуваното наказателно постановление №251а 791, в което посочил, че на 12.04.2020г Р.В. като свещеник в храм „С. Б.“ в гр.Б. участвал в богослужение по случай християнския празник Цветница като е бил без защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил въведената т.І подточка 9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. изменена със Заповед №РД-01236/24.04.2020г и на основание чл. 209а, ал.4, вр.ал.1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на посоченото място и не е имал поставена маска, но излага съображения за незаконосъобразност на атакувания акт.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з1247/24.03.2020г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.36 ал.2 вр. чл.34 от ЗАНН.
Съдът счита че не е налице довода за неправилно описание на нарушението или липса на правна квалификация. Тъкмо напротив в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимите Заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания.
По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно АНО е посочил, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за 3 неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това АНО коректно е цитирал кои точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са били изпълнени, поради което и съдът не възприема доводите за порочност.
Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен ), поради което съдът не се спира подробно на правната същност на тази заповед и на законосъобразността на въведените с нея изисквания.
Действието на забраната по т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е удължено със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването допълнена със Заповед №РД-01-236/24.04.2020г (и трите цитирани в НП), поради което и към 12.04.2020г. е пораждала правно действие.
Съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че жалбоподателят се е намирал на „обществено място“ по смисъла на заповедта. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването е посочено, че за нуждите на забраните по Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. под „обществено място“ следва да се разбират и местата, които са общодостъпни и/или са предназначени за обществено ползване. Няма спор, че мястото, на което е бил установен жалбоподателят е било общодостъпно – факт, който се установява от писмените доказателства по делото. Дали това общодостъпно място е несъмнено.
В случая жалбоподателят не е носил изискуемата маска или средство за покриване на устата и носа, като е бил наясно със съществуването на забраната, но е нямал такова средство в себе си, поради което и правилно контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на В..
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си 4 по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това Стоянов не ангажира никакви конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на общественаопасност на извършеното от него. Касае се за човек в зряла възраст (няма как да се приеме, че деянието е извършено поради недооценка на обстоятелствата или последиците), който е знаел за забраната, но не се е съобразил с нея. Не са ангажирани никакви доказателства за влошено здравословно или материално положение и т.н., които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност. Самото място на проверката – църковен храм –закрито пространство с участието на миряни е обществено място. Действително нарушението е първо на В., но това е взето предвид, при индивидуализацията на наказанието, което е отмерено в минималния възможен размер.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.
77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който е поискал присъждането им, поради което и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ОДМВР-Б. ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивирано от горното и на основание чл.63 ал.1 предложение първо и ал.3 то ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 251а-791/25.11.2020г., 5 издадено от Директора на ОДМВР–Б., с което на Р. Т. В. с ЕГН ********** от гр.Б., ... за нарушение по чл. 209а, ал.1, вр.чл.63 ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. т . I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. изменена със Заповед №РД-01236/24.04.2020г и на основание чл.209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Р. Т. В. с ЕГН ********** от гр.Б., ... да заплати в полза на ОДМВР-Б. ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с жалба пред Административен съд –Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6