Решение № 220 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330103411 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Рива Кредит“ ООД срещу Г. С. К., с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл.

55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД сума в размер от 285 лева- главница, представляваща незаплатен остатък от предоставената сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ***************** сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда / ********** / до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7230/ 17.10.2022г. по ч.гр.д. № 13825/ 2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, XII- ти гр. с-в.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***************** по силата на който е предоставил на ответника паричен заем в размер от 500 лв. За предаването на сумата е съставена нарочна разписка от ******** Сочи се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и на основание чл. 23 ЗПК ответникът- потребител следва да върне на ищеца единствено чистата стойност на заетия финансов ресурс. Сочи се, че ответникът е заплатил по договора сума в размер от 215 лв., поради което остатъкът за връщане възлиза на сумата от 285 лв. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от назначения на ответника особен представител. Оспорва иска по основание и размер. Възразява, че ищецът не е представил по делото сключения между страните договор за паричен заем, а единствено е налице разписка за предадената сума. Изтъква, че в случая не се касае за претенция за неоснователно обогатяване, тъй като между страните се твърди да е налице договорно правоотношение. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен.

1

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ищеца „Рива Кредит“ ООД като заемодател и ответницата Г. С. К. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит № ****/ ******** ( л. 43- 46 ). По силата на цитираното правоотношение, на ответницата е предадена сума в размер от 500 лв. ( видно от приетата по делото разписка – л. 3 ).

С исковата молба, ищецът кредитор признава неблагоприятните за него факти, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен, както и че ответникът е възстановил на кредитора част от дадената сума, а именно- заплатил е 215 лв. Тоест, оставащата дължима сума възлиза на 285 лв. В тази връзка, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че в рамките на исковия процес безспорно се установи факта на предаване от ищеца на ответника, на сумата в размер от 500 лв. Представената разписка ( върху която ответницата саморъчно е изписала трите си имена и е положила подпис ) удостоверява този факт. Следва да се посочи и че ответната страна не е оспорила факта на предаване, съответно получаване от страна на ответника на сумата от 500 лв.

Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. След като самият кредитор признава неблагоприятния за него факт, че процесният договор за кредит е недействителен, то потребителят – ответник, който е усвоил главницата дължи връщане единствено на чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител, обективирани в отговора на исковата молба.

Същите биха били относими, ако процесната претенция се базираше на твърдения на ищеца за съществуващо между страните валидно кредитно правоотношение. Както вече бе изтъкнато, кредиторът основава настоящата претенция на твърденията си за нищожност на договора за кредит и необходимостта ответникът да върне единствено чистата стойност на усвоения финансов ресурс- арг. чл. 23 ЗПК ( доколкото в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване ).

Предвид гореизложеното, за да бъде уважен искът с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. Ответната страна следва да обоснове наличието на основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

В рамките на настоящото производство се изясни, че ищецът е предал на ответника по силата на недействителния Договор за потребителски кредит № ****/ ******** сума в размер от 500 лв., от която ответникът е възстановил 215 лв. Тоест, остава дължима сума в размер от 285 лв., за която именно и следва да бъде уважен предявеният иск. Върху главното вземане се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (**********) до окончателното й погашение.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 275 лв. ( 25 лв. – внесена държавна такса и 250 лв.възнаграждение за назначения на ответника особен представител ). В рамките на заповедното производство по ч.гр.д. № 13825/22г., по описа на РС- Пловдив, XII- ти 2 гр. с-в разноските на ищеца възлизат на сума в размер от 25 лв.- внесена държавна такса.

Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за исковото и заповедното производство в общ размер от 300 лв.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. С. К., ЕГН ********** дължи на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД сума в размер от 285 лева ( двеста осемдесет и пет лева )- представляваща незаплатен остатък от предоставената сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ***************** сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / ********** / до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7230/ 17.10.2022г. по ч.гр.д. № 13825/ 2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, XII- ти гр. с-в

ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427 сумата от 300 лева ( триста лева ), представляваща сторени разноски в рамките на настоящото исково производство и по заповедното производство по ч.гр.д. № 13825 по описа за 2022 г. на Районен съдПловдив, XII- ти гр.с- в.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3