Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 410 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 207/2023
Вид
Решение № 410
Подписан
21.11.2024
Състав
Борислав Александров Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.24, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 ал. 1 т.1 · Закон за пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл.8 ал.2 · Закон за пътищата
  • §1 · Закон за пътищата
  • чл. 48, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Пазарджик, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. Ал. И. при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Б. Ал. И. Гражданско дело № 20235200100207 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявена искова молба от А. Д. Д.,ЕГН : ********** гр. С., ул“Ш.” No **, Т. Н. К. ,ЕГН **********Гр. С., ЖК „М. Л.“Бл.*** и З. Н. К.,ЕГН: ********** гр. С., бул. „В.“ № ****,чрез Адв. Д. С. от САК против А. „П. И.“ ЕИК: ****,представлявано от Г. Т.,седалище Гр. С.,бул. „М.“ № ** с цена на исковете:1. А. Д. Д. - 26 000 лева (частичен иск от 140 000 лева) за неимуществени вреди , 2. Т. Н. К. - 26 000 лева (частичен иск от 140 000 лева) за неимуществени вреди , 3. З. Н. К. - 26 000 лева (частичен иск от 140 000 лева) за неимуществени вреди .

Предявените от ищците,чрез адлв.Д.С. против ответника искове с правно осн.чл.49 във р.с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се основават на следните фактически твърдения:

На 01.09.2018 година, около 8.50 часа на автомагистрала „Т.“, **** км, в посока от гр. С. към гр. Б., настъпило пътно транспортно произшествие, самокатастрофа с л.а. „Н. П.“ с per.

№ ****. Автомобилът бил управляван от Н. Т. К., с който А. Д. е живяла на съпружески начала от девет години и е син на Т. и З. К.. Съгласно установения механизъм на ПТП, водачът на л.а. „Н. П.“ с per. N **** губи контрол на управляваното МПС, отклонява се на ляво и се блъска в средната еластична разделителна мантинела. От удара две секции на мантинелата се откачат, преминават в платното за насрещно движение и увреждат преминаващ друг автомобил. Лек автомобил „Н. П.“ с per. № **** се завърта на 180 градуса в площта между разделителните мантинели на двете платна. МПС се удря във вътрешната мантинела на платното за движение от гр. Б. към град С., мантинелата се откача и навлиза в лекия автомобил през задна дясна врата, преминава и отрязва крака на пътуващия на задна дясна седалка Б. С., чупи седалката на водача на МПС и навлиза отзад и отдясно в гръдния 1 кош на Н. К., разкъсва белите дробове и черния дроб, счупва множество ребра и разчленява гръбначния му стълб на ниво 11-12 гръден прешлен с пълно прекъсване на гръбначния мозък. Поради тежките травми, независимо от проведеното лечение, Н. К. е починал на ****г. в МБАЛ „П.“ АД.По време на гореописаното ПТП в л.а. „Н. П.“ с per. No **** са пътували водачът Н. К. и още четири лица. Пътниците, с изключение на Б. С., имат сравнително леки наранявания, отшумели в рамките на 60 дни: Р. С. - фрактура на шесто ребро, С. С. - фрактура на главата, А. Д. - разкъсно - контузна рана на главата. Б. С. получава тежка телесна повреда - ампутация на левия крак, в резултат на мантинелата, която е причинила и смъртта на Н. К..Видно от събраните по досъдебното производство документи, причината за смъртта на Н. Т. К. е тежка съчетана гръбначно - мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до масивни външни и вътрешни кръвоизливи, причинили нарушаване на сърдечния ритъм и спиране на сърцето. Според вещото лице по съдебно - медицинската експертиза, гореописаните травматични увреждания са причинени в резултат на действията на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет с висока кинетична енергия чрез удар с или върху такъв разделителната мантинела. /Твърди, че разделителната мантинела на мястото на удара не е била закрепена съгласно установените норми и правила, иначе не би се разкачила. Твърдим, че мантинелата не е отговаряла като материали и начин на поставяне на европейският стандарт EN1317, който е официално преведен и приет в България, като се изписва БДС EN1317.Съгласно чл.З ал.2 Закона за пътищата /ЗП/ - автомагистралите са републикански пътища, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно ал.7 автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона характеристики. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост /чл.8 ал.2 ЗП/, като се управляват от А. П.

И./чл. 19 ал. 1 т.1 ЗП/. Управлението, съгласно ал.2 т.З и т.4 включва: „организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата” /т.З/ и „организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя”/т.4/. Съгласно §1 от ДП на ЗП - защитната ограда е „пътна принадлежност” по смисъла на посочения закон. „Поддържане на пътищата”, съгласно т. 14 от §1 от ДП на ЗП е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата”. Дейностите по поддържането на републиканските пътища се осъществява от А. /чл.ЗО ЗП/, чрез действията на нейните служители.

Имайки предвид така цитираните правни норми, това означава, че А.та отговаря за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на работата, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата /вж. т.7 от ППВС №7/1959г./ Служители на А. П. И.” са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък / **** км / от автомагистрала „Т.”, като не допуснат ситуация като настоящата, при която - след удар в 2 защитната мантинела /която по закон се явява задължителна характеристика на конкретния вид път/, на път от републиканската пътна мрежа, предназначен за движение само на моторни превозни средства с високи скорости, мантинелата да се разкачи и да причини смъртта на Н. К.. Този факт е достатъчен, за да установи наличие на против оправно поведение, изразяващо се в недопустимо бездействие и неизпълнение на определените по закон задължения във връзка с организиране и осъществяване защитата на принадлежностите на пътя и осигуряване на безопасно и удобно движение през цялата година.

Във връзка с горното, на основание чл.207 от ГПК бе образувано частно гражданско дело № *** година на Районен съд - П., ***граждански състав, за обезпечаване на доказателствата за противоправното поведение на служителите на А. „П. И.“ при обезопасяване на автомагистрала „Т.“, *** км, както и относно връзката на това поведение със смъртта на Н. К.. По делото се събраха безспорни доказателства, за причината за настъпване на вредоносният резултат, които са от значение и биха помогнали за изясняване на правния спор.

А. Д. Д. е съжителствала повече от ** години на съпружески начала с Н. К., което е видно и от адресната им регистрация - гр. С., ул. „Ш.“ № **. Съгласно Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд право на обезщетение имат и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

Връзката между двамата била силна, двамата имали прекрасни хармонични отношения. На зряла възраст двамата преоткрили любовта, заедно пътували, били наразделни, преживявали съвместно всички радости и скърби на живота. Н. се грижил за сина на А. като за свое собствено дете. Двамата били общителна двойка, имали широк кръг от приятели, с които се събирали и отбелязвали празниците. По професия **********, Н. К. бил „душата на компанията“. Преждевременната смърт на Н. К. се отразило тежко на А. Д.. Тя загубила най - близкия си човек. В резултат на произшествието шокът за нея бил неописуем. По време на катастрофата, тя била в колата до Н. К. и станала свидетел на трагедията. Била неотлъчно до него и в болницата в град П. през седмицата в която лекарите се борили за живота на Н. и преживявала всичките му страдания. След смъртта му била съкрушена. А. Д. не можела да *************************************************., преместила се да живее при ******************** да се опита да преодолее болката. Едва след ******** се върнала в жилището си, но това й навявало само спомени за най - близкия й човек и постоянно я разстройвало. Постоянно се ********************************************. А. загубила най - близкия си човек, с когото свързвала всички важни моменти в живота си. Получената празнота в живота си не може да преживее и до днес. Често се връща към спомените с Н. и се разстройва.

Родителите на Н. К. преживели огромна загуба вследствие на смъртта му. Поради тяхната напреднала възраст те изключително разчитали на неговата подкрепа. Н. К. бил 3 грижовен син, много привързан към родителите си. Постоянно се интересувал как са, пазарувал им, плащал им сметките, ходил често да се виждат. Новината за смъртта на Н. ги шокирала. Те загубили първородното си дете, тяхната опора. Връзката помежду им се характеризирала с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Изключително се гордеели със своя син, с неговата *********кариера. Загубата им е непрежалима и те я изживяват много тежко. Скръбта на един родител да надживее собственото си дете е несравнима. Всеки ден те се връщат в спомените си към Н. К. и ще страдат за него до края на дните си.

Гореизложеното обуславяло правния интерес от предявяване на настоящата искова молба, с която моли да се осъди ответника - А. „П. И.“ да заплати на доверителите му обезщетения за неимуществени вреди по предявените от тях искове:-на А. Д. Д. - 26 000 лева {частичен иск от 140 000 лева) за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. К., с който е живяла на съпружески начала от девет години, в резултат на ПТП описано по - горе, ведно с лихвите от датата на смъртта на Н. К. - 08.09.2018 година до окончателното изплащане на сумата; -на Т. Н. К. - 26 000 лева (частичен иск от 140 000 лева) за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. К., който е негов син, в резултат на ПТП описано по - горе, ведно с лихвите от датата на смъртта на Н. К. 08.09.2018 година до окончателното изплащане на сумата;- на З. Н. К. - 26 000 лева (частичен иск от 140 000 лева) за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. К., който е нейн син, в резултат на ПТП описано по - горе, ведно с лихвите от датата на смъртта на Н. К. - 08.09.2018 година до окончателното изплащане на сумата.Моля да се осъди ответното дружество да заплати сторените от доверителите му разноски по настоящото дело, както и по частно гражданско дело № *** година на Районен съд - П., * **граждански състав за обезпечаване на доказателствата, както и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответното дружество да бъде осъдено да ми заплати адвокатско възнаграждение по настоящото дело, както и по частно гражданско дело № *** година на Районен съд - П., ****граждански състав, за обезпечаване на доказателствата, предвид факта, че защитава доверителите си безплатно на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор ответникът А. „П. И.“ Гр. С.,чрез юрист Я.Б..Изразява становище по допустимостта на иска и по основателността на иска.Намира предявените от ищците искове за неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Мотивите по същество са следните: От представените писмени доказателства не се установява по безспорен начин, дали е налице причинно следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и претендиралите неимуществени вреди. Не е установен по безспорен начин механизма на осъщественото на 01.09.2018 г. ПТП при движение по Автомагистрала „Т.“ км. ****** в посока от гр. С. към гр. Б., а именно:

Възразява срещу описания механизъм на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, както и на причините, поради което същото е настъпило. Неоснователни и недоказани са твърденията на ищците, че разделителната мантинела на мястото на удара не е била 4 закрепена, съгласно установените норми и правила, което се изтъква като причина за разкачването й. Обратно на ищцовите твърдения мантииелата е отговаряла на съотвтните стандарти, в това число на всички технически и законови изисквания.