Решение № 1240 от 13.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. Кюстендил, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20251520101708 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 8364/08.04.2025 г., депозирана от Л.

Л. М., ЕГН **********, с посочен адрес в исковата молба: **********, а видно от извършена служебна справка от Районен съд – Перник в НБДН, л. 30 от гр. д. № 01390/2025 г., същият е с постоянен и настоящ адрес от 08.03.2018 г. в *****************, чрез адв. Б. В. от САК, служебен адрес:

*****************, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, с посочен адрес в исковата молба: гр. София п. к. 1766, ж. к. „София парк“, ул.

„Рачо Петков Казанджията“ № 6, видно от връчените книжа дружеството е с адрес: район „Младост“, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк – София“ № 1, сграда 15, вх. „А“, ет. 4, представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В., в качеството си на управители, действащи заедно и поотделно, чрез пълномощника си юрисконсулт Михаела Милушева, с приложено пълномощно на л. 26 от гр. д.

№ 01390/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

В исковата молба се твърди, че през месец март 2025 г. Л. М. се опитал да извърши трансакция в „ИЗИПЕЙ“ АД и е установил, че това не е възможно, тъй като се оказало, че имал наложен запор. Твърди, че наложеният запор е от ЧСИ С. Б.. Упълномощил адвокат В. на 28.03.2025 г., който бил отишъл да извърши справка в канцеларията на ЧСИ С. Б. още същия ден. От 1 извършената справка адвокат В. установил, че пред въпросния частен съдебен изпълнител срещу доверителя му има образувано висящо изпълнително дело под № 656/2025 г., образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:

131001375, придобил вземането от „БАНКА ДСК“ АД - първоначален кредитор и заявител, а и взискател по предходно изпълнително дело, прекратено по силата на закона, и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 06.04.2011 г., по ЗИПЗ от 06.04.2011 г. по ч. гр. д. № 2084 по описа на Районен съд - Перник за 2011 г. било заведено изпълнително дело № 656/2025 г. за събиране на сумите по листа, както следва: 926, 34 лв. - представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от „DSK MAXICARD“ от 10.02.2010 г.; 121, 48 лв. представляваща лихва за периода от 15.08.2010 г. до 03.04.2011 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 926, 34 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.04.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и за сумите: 30, 00 лв. - ДТ и 100, 00 лв. юрк. възнаграждение.

След извършената справка по делото при ЧСИ Б. било установено следното: ИД № 656/2025 г. било образувано на 26.02.2025 г. с молба с вх. № 10657/26.02.2025 г., за което имало разпореждане за образуване на изпълнителното дело от 27.02.2025 г., към което имало отразени указания за извършване на справки в НАП, НОИ. Към това дело било приложено в оригинал ИЛ /изпълнителен лист/ от 06.04.2011 г. по ч. гр. д. № 2084/2011 г. по описа на Районен съд – Перник, 1-ви състав. Твърди се, че непосредствено след образуване на ч. гр. д. № 2084/2011 г., след това ЧСИ бил изходирал искания за издаване на документи, както следва: изх. № 15916/12.03.2025 г. до БНБ и изх. № 15917/12.03.2025 г., изх. № 15918/12.03.2025 г., изх. № 15919/12.03.2025 г., изх. № 15920/12.03.2025 г. всичките до МЕУ /Министерство на електронното управление/. Била направена и входирана справка от РБСС /Регистър на банковите сметки и сейфове/ с вх. № 13432/12.03.2025 г., от която било установено, че длъжникът-ищец имал разкрити банкови сметки, за които било разпоредено да се наложи запор, както и да заплати съответната такса. Това разпореждане било от дата 12.03.2025 г.

Постъпили били и уведомителни писма със справки за длъжника, както следва: от НАП с вх. № 13207/12.03.2025 г., според която длъжникът имал 2 регистриран ТД /трудов договор/; от НОИ от 12.03.2025 г., в която се съдържала информация, че за длъжника нямало данни за получавана пенсия и трето уведомление от 12.03.2025 г., в което се съдържала информация, че за длъжника нямало данни да има някакви задължения.

Твърди се, че едва след всички изискани справки и получени информации било изготвено съобщение с изх. № 16966/17.03.2025 г. адресирано до Л. Л.

М., според което му били съобщили, че имал следните задължения: 720, 58 лв. неолихвяема сума; 926, 34 лв. главница; 1 376, 87 лв. лихви и 169, 10 лв. разноски по и. д., както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС, която била в размер на 298, 06 лв. или общото задължение на длъжника към 17.03.2025 г. възлизало в общ размер на 3 321, 85 лв.

Освен за посочените суми със съобщението, длъжникът бил уведомен, че присъединяват и държавата за вземанията, за което нямало данни да е получено от длъжника.

Било е изготвено и запорно съобщение с изх. № 16967/17.03.2025 г. до „ИЗИПЕЙ“ АД, за което също нямало данни за получаването му от длъжника.

Заявено е, че по това изпълнително дело и към момента на проверката други действия и книжа и документи не се намират и не са установени.

Сочат, че второто изпълнително дело - № 656/2025 г. по описа на ЧСИ Б. срещу длъжника било висящо. Установили били, че въз основа на посочения изпълнителен лист имало предходно изпълнително дело, а именно: № 1030/2011 г., отново по описа на същия ЧСИ. Това нещо било отразено върху гърба на изпълнителния лист от 06.04.2011 г. и от поставен печат, върху който била нанесена информация относно предходно образувано и прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително дело № 1030/2011 г., образувано на 20.06.2011 г., с отразена дата на връчване на ПДИ /покана за доброволно изпълнение/ на 03.03.2011 г. чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК и дата на последно изпълнително действие - 24.06.2011 г. с дата на прекратяване - 27.05.2024 г.

Твърди се, че от посочената дата на последното изпълнително действие – 24.06.2011 г. и до датата на образуване на второто ИД № 656/2025 г. на 26.02.2025 г. били изминали повече от 14 години и 8 месеца, което било достатъчно дълъг период от време, който бил необходим за погасяване на вземането по давност изцяло. Достатъчно дълъг бил и периодът за правото на 3 принудително изпълнение спрямо това вземане от страна на взискателя.

От всичко изложено, посочват, че при направено оспорване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, в задължение да се установи същото в обратен смисъл лежи у ответното дружество и именно то следвало да установява изпълнителните действия, и времето през което са извършвани, за да се установи прекъсване на давността в негова полза, ако твърди, че са извършвани такива.

Посочени са и други уведомителни писма, съдържащи справки за длъжника М., които били извършвани във връзка с делата, които са водени срещу него, както и съдебна практика.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което със силата на пресъдено нещо, съдът да признае за установено, че Л. Л. М., ЕГН **********, не дължи на дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумите по изпълнителен лист, издаден на 06.04.2011 г. и посочени по-горе.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Не се оспорва от дружеството, че вземането, предмет на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2084/2011 г. по описа на PC-Перник, е прехвърлено с договор за цесия от 28.09.2018 г. между „ОТП Факторинг България" ЕАД /предходен кредитор по цесия между „ОТП Факторинг България" ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен, както и че било образувано първоначално изпълнително дело № 1030/2011 г. по описа на ЧСИ С. В. Б., с рег. Номер 753 при КЧСИ, а и впоследствие и посоченото от насрещната страна ИД № 656/2025 г. по описа на същия ЧСИ.

Първоначално са наведени доводи за недопустимост на исковата молба, тъй като същата била предявена пред некомпетентен съд при неспазване правилата за подсъдност, предвидени в ГПК.

С Определение рег. № 1863/09.06.2025 г., постановено по г.д. № 1390/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Кюстендил. Преписи от определението са надлежно връчени на страните, видно от върнатите отрязъци на изпратените съобщения.

Сочат, че оспорват така предявения иск и считат същия за неоснователен и недоказан, по аргументи, които подробно са развили в отговора на исковата 4 молба.

Твърдят, че спорният въпрос е единствено за изтичане на давностния срок за събиране на вземането.

В подкрепа на подробно изложените аргументи в отговора на исковата молба е посочена съдебна практика на съдилищата.

Моли се за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него били неправилни, незаконосъобразни и недоказани.

В случай на неявяване на представител на ответното дружество в първото по делото заседание, молят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следвало да бъде изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ.

В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В., с представено пълномощно. Ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е редовно уведомено, не изпраща процесуален представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства. От ищцовата страна са представени: копие от изпълнителен лист и копие от молба по изпълнително дело № 656/2025 г. /находящи се на л. 7 и 8 от гр.д. № 01390/2025 г. по описа на Районен съд - Перник/. Съдът е изискал служебно завени копия от изп.д.№ 1030/2011 г. и № 656/2025 г. и двете по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № 753, район на действие Окръжен съд – Перник /находящи се на л. 13-130 по гр.д. № 1708/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил/ и за послужване от Районен съд – Перник ч. гр. д. № 2084/2011 г., въз основа на което са образуваните цитираните изпълнителни дела. От страна на заповедния съд не е предоставено за послужване изисканото дело, тъй като с писмо изх. № 60085/12.08.2025 г. зам. адм. ръководител на Районен съд – Перник уведомява, че ч. гр. д. № 2084/2011 г. по описа на съда е архивирано и унищожено поради изтичане срока на съхранение в архив, като от него се пази само издадената 5 заповед за изпълнение на парично задължение, от която е изпратен заверен препис по настоящото дело.

Горецитираните писмени доказателства не са оспорени от страните в производството и същите са приети и приложени по настоящото дело.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По ч. гр. д. № 2084/2011 г. по описа на Районен съд – Перник /унищожено/ е издадена Заповед № 1857/06.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 926, 34 лв., представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта „DSK MAXICARD“ от 10.02.2009 г., сумата от 121, 48 лв. , представляваща лихва за периода от 15.08.2010 г. до 03.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 926, 34 лв., считано от 04.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 30, 00 лв. – държавна такса и 100 , 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

За принудителното удовлетворяване на вземанията си и въз основа на така издадения изпълнителен лист банката е подала молба през 2011 г. пред ЧСИ С. Б., с район на действие ОС – Перник за образуване на изпълнително дело срещу длъжника-ищец в настоящото производство, като изпълнителното дело било образувано под № 1030/2011 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил изпълнителни способи и е поискал извършване на принудителни действия срещу длъжника, вкл. срещу ищеца Л. М. /л. 91/. След извършена справка за регистрирани трудови договори, до управителя на фирма „АСО-ПИРЕЛИ“ ЕООД е изпратено запорно съобщение, с което ЧСИ уведомява управителя, че налага запор на трудовите възнаграждения на ищеца М. /л. 105/. Поканата за доброволно изпълнение, както и приложените към нея книжа е връчена на последния по реда на чл. 47 от ГПК /л. 115/. От фирмата е изпратено уведомително писмо, с което съобщават, че въпросното лице не е бил служител при тях /л. 116/. По изпълнителното дело са постъпвали информации за длъжника от изискани справки, като не са предприемани други действия. С молба от 08.02.2012 г.