Решение № 131 от 23.04.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Нови пазар, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20253620100502 по описа за 2025 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Предявена е искова молба, съдържаща кумулативно обективно съединени искове, за установяване съществуване на вземанията по издадена Заповед за изпълнение № 849 от 23.12.2024г., по ч. гр. дело № 1500 от 2024г., на НПРС, срещу ответника.

Иска се и присъждане на направените по заповедното производство разноски, както и тези в настоящото. По делото е платена дължимата ДТ в пълен размер от общо 460,80 лева, за предявените общо два иска.

Предявените искове са следните:

1) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 9600,00 лева главница, дължима по Договор за паричен заем от 30.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;

2) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 1920,00 лева неустойка, дължима поради неизпълнение на договорно задължение по Договор за паричен заем от 30.10.2022г., а именно да върне заемната сума в размер на 9600,00 лева в срок до 30.04.2024г.

Исковете са спрямо ответника, който е уведомен за издадената заповед за изпълнение, чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.

Ищецът сочи, че съгласно Договор за паричен заем от 30.10.2022 г., страните са договорили заемната сума в размер на 9600,00 лв., с падеж 30.04.2024 г. Страните по договора са се съгласили, че заемната сума ще бъде предадена изцяло и наведнъж – на заемателя, в брой, в деня на подписване на заемния Договор, срещу разписка. Договорено е сумата да бъде върната в брой или по банкова сметка на заемодателя, чрез една погасителна 1 вноска, в срок до 30.04.2024 г., срещу издадена разписка за погасен паричен заем. Съгласно чл. 6 от Договора страните са уговорили изплащане на неустойка в размер на 20% от заемната сума, а именно 1920,00 лева. Ищецът твърди, че с оглед на уговореното между страните, след подписване на договора за паричен заем, отдолу заемателя собственоръчно бил написал, че съгласно сключения договор за заем от 30.10.2022 г., в същия ден е получил от заемодателя сумата от 9 200,00 лева. Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове, от страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание на което е образувано ч. гр. д. № 1500/2024 г. на Районен съд – Нови пазар, по което е издадена заповед за изпълнение № 849/23.12.2024 г., по ч. гр. д. № 1500/2024 г., по описа на РС - Нови пазар срещу ответника, която му е връчена чрез залепване на уведомление.

Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че вземанията, присъдени по заповед за изпълнение съществуват. В исковата молба е направено искане, по смисъла на чл. 238 от ГПК. Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното производство.

Ответникът по делото, в рамките на законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, чрез назначения особен представител, в който сочи, че счита исковете за недопустими и неоснователни. Сочи, че недопустимостта произтича от обстоятелството, че исковата молба включва искане за признаване за установено между страните съществуването на две вземания, които не били предмет на сочената в ИМ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 849/23.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 1500/2024 г. по описа на НПРС. Твърди, че между исковите претенции по чл. 422 от 3 ГПК и вземанията, включени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 849/23.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 1500/2024 г. по описа на НПРС не е налице пълна идентичност, поради което счита установителните искове за недопустими.

Като въпросът за неоснователността на претенциите е разгледан още в определението за насрочване на делото и възражението е оставено без уважение.

При условията на евентуалност, предвид възражението на ответника за недопустимост, последният моли за решение, с което всеки от предявените срещу него искове да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Ответникът оспорва изводимото от изложеното в исковата молба първо обстоятелство и от петитума й твърдение, че горепосочената заповед за изпълнение включва в диспозитива си нареждането за плащане от ответника, в полза на ищеца, на следните парични задължения: 1. 9 600,00 лв. - заемна сума - главница, получена и невърната в срок до 30.04.2024 г. съгласно сключен договор за паричен заем от дата 30.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на вземането; 2. 1 920,00 лв. - дължима неустойка за неизпълнение от М. М. М. на задължение да върне заемната сума в размер на 9 600,00 лв. в срок до 30.04.2024 г. Оспорва всяко от твърденията в исковата молба, както следва: 1) че между страните било възникнало валидно облигационно правоотношение със съдържанието на представения с исковата молба препис на договор за заем; 2) че твърдяното правоотношение било възникнало на 30.10.2022 г.; 3) че по така твърдяното правоотношение бил уговорен падеж на главното задължение на заемателя, а именно - 30.04.2024 г. Сочи, че ръкописният текст в договора, сочещ тази дата (в чл. 1, чл. 2, ал. 3 и в чл. 6) бил изписан от непосочен автор, на неотразена дата и представлявал добавки в документа по смисъла на чл.

178, ал. 2 от ГПК. Внасянето им в документа не било удостоверено като извършено по взаимно съгласие от договарящите и не следвало да се приема като част от съдържанието на договора; 4) че въз основа на договора за заем заемателят бил получил на 30.10.2022 г. в собственост заета парична сума в размер на 9 600 лв.; 5) че между страните по твърдения договор била постигната уговорка за дължимост на неустойка, обусловена от неизпълнение 2 на главното задължение на заемателя в срок до 30.04.2024 г.; 6) както и че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът-заемател не бил извършил връщане на заема по причина, която може да му се вмени във вина по см. на чл.

81, ал. 1 от ЗЗД. Това си възражение ответникът основава на предвиден в договора друг, освен връщане на заетото в брой, начин на изпълнение на главното задължение на заемателя, а именно, съгласно чл. 2, ал. 3 от договора – чрез банков превод, като банкова сметка не била вписана в договора.

В условието на евентуалност, ответника прави възражение за прекомерност на твърдяната в исковата молба договорна неустойка.

Ответникът въвежда оспорвания по чл. 193 от ГПК, относно: 1) истинността, в частност, автентичността на представения от ищеца в заверен препис на частен документ „Договор за паричен заем“, в частта му, удостоверяваща полагане на подпис от ответника М.

М. в качеството на заемател; 2) истинността, в частност, автентичността на пълното съдържание на представения от ищеца в заверен препис частен документ — ръкописно изписан, датиран („30.10.22 г.“) и подписан текст върху „писмен договор за паричен заем от 30.10.22 г.“, изписан непосредствено под подписите на страните по договора и сочещ в съдържанието си наименованието „разписка“, включително в частта му, удостоверяваща полагане на подпис от ответника М. М. М. в качеството на автор на текста; 3) достоверността на датата „30.10.22 г.“ посочена в представените с исковата молба частни документи - „Договор за паричен заем и „собственоръчно изписан от заемателя удостоверителен текст“, изписан непосредствено под подписите на страните по договора.

Открито е в полза на ответника производство по оспорване истинността на представения от ищеца в оригинал писмен документ и потвърдено от него, че ще се ползва от същия, а именно Договор за паричен заем от 30.10.2022 г., сключен в гр. * между заемодателя Н. Т. Х., ищец в настоящото производство и заемателя М. М. М., ответник в настоящото производство, съдържащ и разписка – за получената заемна сума от страна на заемателя – ответник в настоящото производство. По искане на ответника, по делото е допускана и назначена съдебно графологична експертиза (почеркова), като същата е била представена своевременно от ВЛ и е била приета по делото, без възражения.

По делото са проведени две съдебни заседания, като се явяват процесуалните представители и на двете страни. Процесуалният представител на ищеца – адв. Г. Х. – А., от АК *, поддържа изцяло ИМ и претендира разноски. По делото е представен списък с разноски своевременно и доказателство за заплатен адв. възнаграждение.

Ответникът се е представлявал от особен представител, назначен от съда – адв. С. М. от АК *, като същия поддържа становището си за недопустимост на производството, както и счита неоснователност на предявените искове.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем от 30.10.2022г., съгласно който ищецът е предоставил на ответника като заемател сумата от 9600 лв.

Съгласно чл. 1 от договора. заемната сума е следвало да бъде върната в срок до 30.04.2024г., а в чл. 2 от договора е посочено, че сумата ще бъде предадена на заемателя изцяло, в деня на подписване на Договора, срещу писмена разписка. В чл. 3 страните са се договорили, че сумата ще бъде върната на заемодателя в срок до 30.04.2024 г. по банкова сметка или в брой – срещу издадена разписка.

С договора, по-конкретно в чл. 6 от същия, е уговорено заплащането на неустойка в размер на 20 % от заетата сума, в случай, че заемателят не върне същата в посочения в договора срок (30.04.2024г.).

3

Под подписите на „заемодател“ и „заемател“, саморъчно е изписан текст и е подписан от заемателя – М. М. М., според който текст, последния декларира, че е получил от заемодателя – Н. Т. Х., посочената в договора сума от 9600 лв., на 30.10.2022г. Под това изявление е посочена същата дата и подпис на заемателя, заедно с ръчно изписани трите му имена.

Относно авторството на почерка на ръкописния текст и почерка, е открито производство по оспорване истинността на представения от ищеца в оригинал договор за паричен заем от 30.10.2022 г., от който ищецът заяви, че ще се ползва. Назначена бе съдебно графическа експертиза, в заключението на която се посочва, че почеркът, с който са положени двата подписа от името на М. М. в договора и този, с който са положени подписите в сравнителните образци от името на същия, принадлежи на едно и също лице.

Освен това почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в договора и ръкописните текстове, ползвани за сравнителен материал от името на М., принадлежи на едно и също лице. Почеркът, с който е изписана датата 30.10.2022 г. в отделните членове на договора и този, с който са изписани ръкописните текстове, представени като сравнителен материал от името на М., принадлежи на едно и също лице.

В заключение следва да се приеме, че автор на ръкописните текстове и подписи в договора е ответника М. М. М., а оспорването – за неуспешно.

Описаните задължения не са погасени в съответните срокове, поради което от страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание на което е образувано ч.г.д. № 1500/2024 година на НПРС, по което е издадена заповед за изпълнение № 849 от 23.12.2024г. срещу ответника, която му е връчена чрез залепване на уведомление.

По настоящото производство не са представени доказателства, които да сочат за изпълнение на договорното задължение на ответника.

От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По установителния иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 9600,00 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем от 30.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.