Разпореждане № 6255 от 01.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6255 гр. Благоевград, 01.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210102613 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по подадено от „П, със седалище и адрес на управление: гр. С заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Н. Р., ЕГН **********, настоящ адрес: с. С... за следните вземания: 445, 44 евро – главница за периода 15.12.2024 г. - 15.07.2026 г., дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40027137206 от 24.07.2024г.; 176, 68 договорна лихва за периода 15.12.2024 г.

- 15.07.2026 г.; 184, 39 евро - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за периода от 15.12.2024 г. - 15.07.2026 г.; 319, 60 евро възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекс“ за периода 15.12.2024 г. - 15.07.2026 г., ведно със законната лихва върху тези вземания от датата на подаване на заявлението в съда - 24.09.2026г. до окончателното им погасяване; 204, 52 евро - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 16.03.2025г.; 15, 34 – евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата; 164, 38 евро - мораторна лихва от 16.08.2024г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 23.09.2026г., както и разноски за държавна такса /25, 68 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /168, 70 евро/.

Като разгледа подаденото заявление и приложените към него документи, съдът намира, че са налице основания за частично отхвърляне на заявлението, поради следните съображения:

По силата на чл. 411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК преди да издаде заповед за 1 изпълнение, съдът следва да направи преценка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави /т. 2/, респ. дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т. 3/. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва и със законоустановената потребителска закрила. В тази насока следва да се посочи, че е налице обоснована вероятност за нарушение на разпоредбите, свързани с коректното посочване на годишния процент на разходите. В случая възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат взети предвид от кредитодателя, при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Следователно възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноски по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Предвид техния размер, съотносим към този на главницата, може да се направи извод, че същите водят до завишаване на ГПР (който и без тяхното кумулиране е на стойност близка до максимално допустимата от закона) по договора над законоустановения лимит, а оттук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит. Това е видно от размера на главницата – 1000 лв., срокът на договора – 24 месеца, и общата дължима сума за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ – 1 200лв.

/от които 450 лв. за услуга „Фаст“ и 750 лв. за услуга „Флекси“/, която е по – висока на размера на главницата. В допълнение към това при ГЛП от 41, 00 %, то се следва изводът, че посоченият в договора ГПР от 48, 95 % неминуемо се различава от реално прилагания в отношенията между страните. Последното води до заблуждение на кредитополучателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коректния процент на разходите по кредита/, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за кредит.

Отделно от предходното, при съобразяване с характера на посочените в 2 договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за промяна на погасителния план), се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисиони от кредитора. Разглежданата услуги се характеризират още с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставени услуги, получени от кредитополучателя, срещу които последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за услугата.

При това положение съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.нар. скрита възнаградителна лихва. Поради изложеното, съгл. чл. 23 от ЗПК, на връщане подлежи само неплатената главница, поради което кредитополучателят дължи връщане на непогасената чиста стойност на кредита ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, но не дължи лихви и такси по кредита. Предоставеният кредит по договора е 1000 лв. с еврова равностойност от 511, 29 евро. Заявителят признава за извършено плащане в размер на 241, 35 евро, което следва да се отнесе за погасяване на главницата.

Ето защо заповед за изпълнение следва да бъде издадена за разликата от 269, 94 евро - непогасен остатък от главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 4, 59 евро държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр.

53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./ в минимален размер от 40, 90 евро предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, от който на присъждане подлежи сумата от 7, 31 евро.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 175, 50 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 269, 94 евро до пълния претендиран размер от 445, 44 евро; 176, 68 договорна лихва за периода 15.12.2024 г. - 15.07.2026 г.; 184, 39 евро възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за периода от 15.12.2024 г. - 15.07.2026 г.; 319, 60 евро - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекс“ за периода 15.12.2024 г. - 15.07.2026 г., ведно със законната лихва върху тези вземания от датата на подаване на заявлението в съда - 24.09.2026г. до окончателното им погасяване; 204, 52 евро - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 16.03.2025г.; 15, 34 – евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата; 164, 38 евро 3 мораторна лихва от 16.08.2024г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 23.09.2026г.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл. 415, ал. 3 вр. с ал.

1, т. 3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 410 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „П срещу длъжника С. Н. Р., ЕГН **********, настоящ адрес: с.

С...за следните суми:

- сумата от 269, 94 евро - непогасен остатък от главница по Договор за потребителски кредит № 40027137206 от 24.07.2024г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 и длъжника С. Н. Р., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 24.09.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 11, 90 евро за сторени разноски, от които 4, 59 евро - платена държавна такса и 7, 31 евро юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм.- ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от 175, 50 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 269, 77 евро до пълния претендиран размер от 445, 44 евро по Договор за потребителски кредит № 40027137206 от 24.07.2024г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 и С. Н. Р., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 24.09.2026г. до окончателното й погасяване;

- 176, 68 договорна лихва за периода 15.12.2024 г. - 15.07.2026 г.;

- 184, 39 евро - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за периода от 15.12.2024 г. - 15.07.2026 г.;

- 319, 60 евро - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекс“ за периода 15.12.2024 г. - 15.07.2026 г., ведно със законната лихва върху тези вземания от датата на подаване на заявлението в съда - 24.09.2026г. до окончателното им погасяване;

- 204, 52 евро - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането 4 при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 16.03.2025г.;

- 15, 34 – евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата;

- 164, 38 евро - мораторна лихва от 16.08.2024г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 23.09.2026г.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса по сметка на местно компетентния съд.

Разпореждането в отхвърлителната му част може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд – Благоевград, в останалата част е окончателно.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 5