Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 27.02.2023, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Административно наказателно дело 9/2023
Вид
Решение № 9
Подписан
27.02.2023
В сила
24.03.2023
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3 предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 11 · Наказателен кодекс
  • чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Трън, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231740200009 по описа за 2023 година Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба на С. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.*****, против Наказателно постановление № *****/03.01.2023г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, предл.1 от ЗДвП, и е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление *****/03.01.2023г. на Началника на РУ – гр. Трън е незаконосъобразно, тъй като не е съгласна с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2022г. към 14.38ч. на път втори клас № 63, на км.43+300 на кръстовището за с.Ездимирци свидетелите Ю. Б. К. и Д. Т. Ц. като служители 1 на РУ-гр.Трън извършили проверка по КАТ спирайки товарен автомобил „Мерцедес 313 ЦДИ“ с рег.№ СВ *****СР. Установили, че водача управлява автомобил, който не е регистриран /при извършена справка служебно е отбелязано в РСОД, че автомобила е с прекратена регистрация на 04.10.2022г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП/. Автомобила е собственост на трето лице – Е. К. С., с ЕГН: ************. Собственикът бил уведомен от ГФ на 04.09.2022г. За констатираното нарушение на място св. Ю. К. съставил на въззивника АУАН №174003 серия GA, от 28.10.2022г. Св.К. предоставил акта на въззивника, който подписал АУАН, а в графата за възраженията, отбелязал, че няма такива, след което се подписал. Като свидетел се подписал и св.Д. Ц..

По наказателното постановление :

С мотивирана резолюция № 22-0361-М000015 началникът на РУ-Трън прекратил административнонаказателното производство по АУАН №174003/28.10.2022г. и изпратил материалите по преписката на РП-Перник по компетентност, тъй като са налице признаци за извършено престъпление от общ характер. С постановление от 21.12.2022г. прокурор при РП-Перник отказал да образува ДП и върнал материалите по преписката на РУ-Трън по компетентност за вземане на отношение по административен ред. Въз основа на това постановлението за отказ

Началникът на РУ на МВР-Трън, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи на Република България издал наказателно постановление № *****/03.01.2023г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175, ал.3 предл.1 от ЗДвП наложил на С. В. И., с ЕГН: ********** административно наказание „глоба” в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „на 28.10.2022г. в 14.38ч. на път втори клас №63, км.43+300, при разклона за с.Ездимирци, като водач на товарен автомобил „Мерцедес 313 ЦДИ“ с рег.

№ СВ *****СР, собственост на – Е. К. С., с ЕГН: ************, като при извършена проверка се установи, че водача управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от дата 2

04.10.2022г.На собственика е изпратено уведомление от ГФ-уведомен на 04.09.2022г. , с което е извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП. “ Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. К., както и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетеля З., който поддържа изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

Въз основа на административнонаказателната преписка и отказа на РППерник началника на РУ-гр.Трън издал процесното НП с № постановление № 23-0361-000001/03.01.2023г., против на С. В. И., с ЕГН: ********** според констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се в преписката, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което и на чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3, предл.1 от ЗДвП, и е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 200лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца НП е редовно връчено – лично на 26.01.2023г.

От правна страна:

Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е тя се явява основателна по следните 3 причини:

Материалната компетентност на Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства показания на св.К., както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници.

Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля Ю. Б. К., който е и актосъставител, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Въпреки обстоятелството, че вторият разпитан по делото свидетел – И. С. М. съжителства на съпружески начала с въззивника по делото С. И. от анализа на съдържанието на същите съдът намира, че те кореспондират с показанията на служителя на РУ-Трън, поради което съдът ги кредитира. Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.).

Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били 4 нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.

Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила, при съставянето на АУАН, както и при издаването на НП.

В жалбата, въззивникът навежда доводи, че не е знаела, че автомобила, който управлявал е дерегистриран, тъй като не е неин, а тя е само водач.

Видно от материалите по преписката товарният автомобил „Мерцедес 313 ЦДИ“ с рег.№ СВ *****СР е собственост на трето лице – Е. К. С., с ЕГН:

************. Съгласно показанията на разпитания по делото свидетелактосъставител, които съда изцяло приема като неоспорени по делото и небудещи съмнение, на посочената дата, същият действително е извършил проверка на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, за който в системата на МВР била отразена прекратена регистрация, а водача отрекла да е знаела за това.

Съдът намира, че жалбоподателят С. В. И. не е осъществила състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , за което и е 5 наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, касаеща управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Описанието на деянието в АУАН и НП е осъществено при идентични фактически обстоятелства, обвинение и правна квалификация.

Отговорността на дееца е ангажирана за това, че на посочената дата, място и час е управлявала товарния автомобил, собственост на трето лице, който не е бил регистриран по надлежния ред.

Липсата на регистрация е свързана със служебното прекратяване на същата в резултат на това, че след изтичане срока на договора по задължителната застраховка ГО същият не е продължен.

Доколкото се установи по делото, че жалбоподателя не е собственик на процесния лек автомобил, за който е налице служебно отбелязване на прекратяване на регистрацията му, като от доказателствата по делото следва да се приеме и, че той е бил с надлежно поставени две регистрационни табели, то не може да му бъде вменено от субективна страна да е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация. Видно от разпитаният служител на МВР въззивникът е представил всички изискуеми документи при проверката свързани с управляваното от него МПС. От показанията на св.И. М. е видно, че на него и жалбоподателката са били предоставени от ползващия автомобила, документи касаещи правното и фактическо състояние на автомобила, както и уверението, че всички те са изправни и в срок. Съобразно разпоредбата на чл.