Определение № 16692 от 01.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16692 гр. София, 01.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20261110102203 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от Б. Б. С. против "Диджитал аутопарк" АД.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Искането за събиране на писмени и гласни доказателствени средства чрез писмени доказателства и свидетелски показания е основателно. Същите съдържат относими към предмета на доказване факти, поради което следва да бъдат допуснати. Основателно е и искането за назначаване на СИЕ. Въпросите, на които ще отговори експертизата са относими към предмета на делото, като за изясняването им са необходими специални знания.

Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи съдебно заседание, за което да се уведомят страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2026г. от 10,10 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

УКАЗВА на ищеца, че в 3- дневен срок от връчване на отговора на исковата молба на могат да подадат възражение относно направеното искане за отмяна на обезпечението.

1

ДОПУСКА писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че същият може да се снабди с информация от Национална агенция за приходите относно обстоятелството дали е бил нает по трудово правоотношение в периода 30.06.2025г.- 31.08.2025г., вкл. данни за уведомления по чл. 62 КТ, като при нужда може да бъде издадено съдебно удостоверение.

ДАВА възможност на ищеца да сочи гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетели, при режим на довеждане, за установяване на положения извънреден труд и труд по време на официални празници.

НАЗНАЧАВА съдебно- икономическа експертиза, с вещо лица В. П., което след като се запознае с материалите по делото, даде заключение със задача, посочена в исковата молба, при възнаграждение в размер на сумата 230 евро, платими от бюджета на съда.

На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект на доклад по делото:

Ищецът Б. Б. С. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 4/ 05.09.2022г., по силата на който ищецът заемал длъжността "Мениджър покупки/ продажби", прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Страните са договорили пълно работно време- 8 часа дневно, 40 часа седмично, петдневна работна седмица. Същите са постигнали съгласие, че брутното трудово възнаграждение е в размер на 3554,30 лева, а платеният годишен отпуск- 20 работни дни.

Ищецът навежда твърдения, че по разпореждане от работодателя положил извънреден труд през почивни дни, на датите: 06.04.2024г., 13.04.2024г., 20.04.2024г., 27.04.2024г., 11.05.2024г., 12.10.2024г., 19.10.2024г., 26.10.2024г., 02.11.2024г., 09.11.2024г., 16.11.2024г., 23.11.2024г., 29.03.2025г., 05.04.2025г., 12.04.2025г., 26.04.2025г. (общо 16 дена), като за всеки от почивните дни ищецът работил 8 часа. Същият сочи, че по възлагане от работодателя работил извънредно по време на официални празници- Великден, на 03.05.2024г., 04.05.2024г. и на 18.04.2025г., на всеки от посочените дни, по 8 часа.

В исковата молба се релевират твърдения, че ответникът не изпълнил задължението си да плати възнаграждение за извънреден труд по време на почивни дни и официални празници в размер на сумата 3090,63 евро (6042,31 лева); обезщетение за оставане без работа поради прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т.1 КТ в размер на сумата 1817,33 евро (3554,30 лева) и обезщетение за неиползван платен годишен отпуск в размер на сумата 825,88 евро (1615,60 лева) за 10 дни от общо 30 дни неизползван платен годишен отпуск за 2024г. и 2025г.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 2543,63 евро (4976,02 лева), представляваща обезщетение за положен 128 часа извънреден труд по време на почивни дни на датите:

06.04.2024г., 13.04.2024г., 20.04.2024г., 27.04.2024г., 11.05.2024г., 12.10.2024г., 19.10.2024г., 26.10.2024г., 02.11.2024г., 09.11.2024г., 16.11.2024г., 23.11.2024г., 29.03.2025г., 05.04.2025г., 2

12.04.2025г., 26.04.2025г.; сумата 173,55 евро (339,45 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2025г.- 26.01.2026г.; сумата 546,99 евро (1066,29 лева), представляваща възнаграждение за положен труд по време на официални празници, на на 03.05.2024г., 04.05.2024г. и на 18.04.2025г.; сумата 37,24 евро (72,81 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2925г.26.01.2026г.; сумата 1817,33 евро (3554,30 лева), представляваща обезщетение за оставане без работа поради прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т.1 КТ; сумата 144,49 евро (282,60 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2025г.- 26.01.2026г.; сумата 825,88 евро (1615,60 лева), представляваща обезщетение за неиползван платен годишен отпуск за 10 дни от общо 30 дни неизползван платен годишен отпуск за 2024г. и 2025г., от които 5 дни за 2024г. и 5 дни за 2025г., представляваща частичен иск от сумата 2479,66 евро (4846,77 лева).

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Относно иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, се релевират доводи, че ищецът е имал 27 дни платен годишен отпуск, които към прекратяване на трудовия договор са използвани от ищеца, както следва:

5 дни платен годишен отпуск, разрешен по искане от 16.01.2025г., използван в периода 27.01.2025г.- 31.01.2025г.; 5 дни платен годишен отпуск, разрешен по искане от 07.03.2025г., използвани в периода 10.03.2025г.- 14.03.2025г.; 17 дни платен годишен отпуск, разрешен по искане от 15,05.2025г., използвани е периода 05.06.2025г.- 29.06.2025г.

Ответникът оспорва исковете за вънаграждение за извънреден труд и труд по време на официални празници. Същият релевира доводи, че извънреден труд не е възлаган от работодателя.

Ответникът не оспорва предявеният иск за обезщетение за оставане без работа поради прекратаване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за обезщетение за оставане без работа поради прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ за основателен.

Ответникът счита предявените искове за обезщетение за неизползван платен госишен отпуск и за възнаграждение за извънреден труд и труд по време на официални празници за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да охвърли същите.

Изложените фактически твърдения и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, с правно основание чл. 224 КТ, с правно основание чл. 262 КТ, с правно основание чл. 264 КТ и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.

По иска с правно основание чл. 262 КТ:

За основателността на исковата претенция ищецът следва да докаже наличието на валидно 3 трудово правоотношение между него и ответника за процесния период, по силата на което е полагал труд извън установеното редовно работно време, по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя си, размерът на дължащото се възнаграждение за положения извънреден труд.

По искане с правно основание чл. 264 КТ:

За основателността на исковата претенция ищецът следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение между него и ответника за процесния период, по силата на което е полагал труд по време на официален празник, по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя си, размерът на дължащото се възнаграждение за положения труд по време на официален празник.

По иска с правно основание чл. 224 КТ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, размера на неизползвания платен годишен отпуск.

В тежест на ответника е да докаже правопогасяващото задължение, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищецът е използвал платения годишен отпуск;

Относно иска с правно основание чл. 220 КТ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че трудовият договор е прекратен от работодателя поради закриване на предприятието, размерът на последното брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.

Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване забавата на ответника.

Съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 4/ 05.09.2022г., прекратено със заповед № 12/ 30.06.2025г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ.

НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните и на третото лице- помагач на страната на ищеца, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищецът се връчи препис от писмения отговор на ответника, основание чл.140, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4