Решение № 689 от 27.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500563 по описа за 2025 година

С решение № 6069 от 06.11.2024г., поправено с решение № 425 от 22.01.2025г. и двете постановени по гр.д.№ 14029/2023г. по описа на СГС Столична Община е осъдена да заплати на основание чл.49, вр.чл.45 на О. Г. сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от падане на 28.09.2023г. поради спъване в капак на шахта , издигащ се над плочките на тротоара на кръстовището на ул.“Иван Тургенев“ и ул.“Китна“ в София , ведно със законна лихва , считано от 28.09.2023г. до окончателното й изплащане.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответната страна в производството- Столична община с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли иска.

Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Застъпва се тезата, че шахтата, от която е произтекло произшествието представлява елемент от електропреносната техническа инфраструктура и като такава се поддържа от съответното експлоатационно дружество “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на основание чл.64,ал.3 от ЗУТ. Поради това първоинстанционният съд неправилно приел, че Столична община трябва да отговаря за шахтата, която била изградена от експлоатационното дружество в разрез с нормативните изисквания.

На следващо място жалбоподателят излага становище, че събраните доказателства са 1 недостатъчни за да установят, че инцидентът е настъпил по описания начин, т.е, че травматичното увреждане е произтекло от спъване в шахта на тротоара.

При условията на евентуалност, ако все пак съдът счете, че искът е доказан по своето основание, се моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Изтъква се, че претърпяната контузия не е довело до трайни последици за здравето на ищеца, а наличието на болки към момента на прегледа от експерта, назначен да изготви допуснатата по делото експертиза не е доказано. Самият възстановителен период е по-кратък от 30 дни, а младата възраст на пострадалия предполагала по- бързо възстановяване.

Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Страните претендират разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът О. С. Г. основава претенцията си на твърдението,че на 28.09.2023г. докато се движел пешком по улица „Иван Тургенев“ в посока ул.“Китка“, вървейки по тротоара се спънал с левия си крак в необезопасена и несигнализирана шахта, надигната над нивото на тротоарната настилка , загубил равновесие и паднал на левия си лакът и лявата долна гръдна половина.

В резултат на произшествието ищецът претърпял неимуществени вреди,изразяващи в болка в ляво подребрие и лява гръдна половина , задух , получаване на малък плеврален излив.

След инцидента ищецът посетил УМБАЛ „Софиямед“, където бил прегледан и била направена рентгенография. Установена била болезнена палпация в лява гръдна половина, болка на ляво подребрие, охлузна рана на левия лакът, малък плеврален излив. Поставена била окончателна диагноза contusion throacis.

Г. останал в болничното заведение до 02.10.2023г., когато бил изписан и му бил издаден болничен лист за общо деветнадесет дни, от които 5 дни болничен режим и 14 дни домашен режим на лечение.

Поддържа се, че ищецът в продължителен период от време търпял болки и ежедневен дискомфорт като същите не били приключили и към момента на подаване на исковата молба. Затруднено било движението на левия му лакът и на снагата, бил в невъзможност да движи нормално увредения крайник на тялото си за един дълъг период от време. Към датата на подаване на исковата молба Г. изпитвал болки при промяна на времето и натоварване.

Изпитвал страх да ходи по улиците, станал раздразнителен, изпитвал силно безпокойство когато разказвал за случилото се.

Претенцията е била предявена за сумата от 30 000лв. –обезщетение за неимуществени вреди от описаните по-горе болки и страдания.

2

С подадения отговор на исковата молба Столична община е оспорила предявения иск.

Поддържа се, че не е налице фактическия състав на деликта. На първо място се оспорва твърдението, че уврежданията са настъпили по описания в исковата молба начин, а на следващо място се оспорва да е налице бездействие от страна на Столична община във връзка с нормативно предписаното й задължение да поддържа уличната инфраструктура, както причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди.

Въвежда се твърдение, че шахтата представлява елемент на електропреносната техническа инфраструктура и като такава следва да се поддържа от съответното експлоатационно дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на основание чл.64, ал.3 от Закона за устройство на територията.

Предвид на тези съображения, ответникът счита, че не следва да претърпените вреди. отговаря за

При условията на евентуалност се оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като се сочи, че същият не е съответен на претърпените болки и страдания. Оспорват се твърденията за наличие на психологическа травма, изразяваща се в чувство на страх да ходи пеша по улиците, раздразнителност и силно безпокойство когато разказва за преживяното. Прави се и възражение за съпричиняване на настъпването на вредоносния резултат. Същото се изразявало в това, че пострадалият не е проявил нужното внимание при своето движение,така че да осигури личната си безопасност.

За установяване н твърденията си ищецът е представил като доказателства по делото епикриза от Клиника по гръдна хирургия на УМБАЛ „Софиямед“. От същата е видно, че Г. е постъпил в клиниката на 28.09.2023г. с оплаквания от задух, болка в областта на ляво подребрие и лява гръдна половина след претърпяна травма.

Отбелязано е, че при извършената рентгенография на граден кош и бял дроб в лицева проекция не се установява значима динамика в образите,не се визуализират фрактурни линии на ребра. При последваща рентгенография, направена на 30.09.20203г. е посочено,че не може да се изключи малък плеврален излив.

Записано е също, че е проведена консервативна терапия, от която пациентът се е повлиял благоприятно., както и че болничният престой е продължил 5 дни.

Представен е болничен лист, от който е видно, че неработоспособността на ищеца е била за общо 19 календарни дни, част от които са били в болничен режим, а останалите-в домашен амбулаторен.

В хода на процеса е допусната и приета съдебно- медицинска експертиза, извършена от вещо лице –лекар- специалист по ортопедия и травматология.

От заключението по същата става ясно, че контузията на гръдния кош, която е получил ищеца е установена от направените рентгенови снимки и консултации с кардиолог и анестезиолог. Налице е била и контузия с охлузна рана на левия лакът. Дадено е заключение, че е възможно описаните увреждания на ищеца да бъдат получени по описания в исковата молба начин.

3

По отношение на процеса на възстановяване след запознаване с медицинската документация и извършен личен преглед на лицето, експертът е посочил, че по думите на пострадалия същият дълго време е търпял болки като в начало дишането е било болезнено.

Освен това ищецът съобщавал за болки в областта на травмата при дълбоко дишане и попродължително стоене или спане в неудобна поза и към момента на прегледа- 04.09.2024г.

Констатацията на лекаря е,че при прегледа на се установяват трайни последици от получените увреждания.

При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото е заявило , че в епикризата, издадена на пострадалия е посочено,че има съмнения за плеврален излив, но такъв не доказан и не е лекуван и съответно- не е изведен в епикризата .

По отношение на болките,за които пострадалият съобщава, експертът е изразил становище, че същите не могат да бъдат диагностицирани по никакъв начин. Контузията на гръдния кош по правило се възстановявала за период от около 2-3 седмици. Болките в кръста по-често били в резултат на дегенеративни промени и това било неврологичен проблем, а по-рядко-на базата на травматични дискови хернии. В конкретния случай обаче имало само гръдна травма.

Въззивният съд намира, че заключението е компетентно и безпристрастно дадено, защитено е в съдебно заседание и следва да бъде ценено по делото.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства- показанията на свидетелката Т. Р. С.. Същата е майка на ищеца и съдът преценява тези показания по реда на чл. 172 от ГК€

Свидетелката разказва, че е очевидец на инцидента, станал с нейния син. Двамата с него излезли от входа на болка, в който живеел О. . Адресът на същия е на *** . Завили надясно, като Г. искала да пресече, за да отиде до магазин за кафе и цигари. Той се спънал в шахта , която била издадена над нивото на тротоара. Паднал по корем напред и казал, че го боли лявата страна.

Оплакал се, че има болки при вдишване. Няколко дни /свидетелката посочва 5 или 7 дни/ ищецът бил в болница. Когато го изписали не можел да шофира и да извършва елементарни движения и поради това свидетелката идвала в София,за да му помага. Не можел да работи, а имал належаща работа. Психически също не бил добре. Било му много трудно, защото трябвало някой да работи във фирмата. Той бил управител на същата и от него зависело всичко и нямало кой да му изкарва парите.

Това продължило около месец и нещо. Към момента на разпита все още се оплаквал от болки понякога.

Съдът намира,че следва да даде вяра на показанията на свидетелката, доколкото те са логични и безпротиворечиви и са в съответствие с останалите доказателства по делото.

По делото са приети като веществени доказателства два боря снимки на част от тротоар и намиращи се на същия шахти с бетонни капаци. Доколкото облаче по делото няма 4 достоверни данни нито за мястото, на което са направени снимките , нито за времевия момент, в който са направени, то съдът намира, че не следва да цени същите.

С оглед на така събрани доказателствен материал въззивният съд намира от правна страна следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки:

На първо място това са претърпените от него вреди, а на следващо – това, че те са настъпили в резултат на противоправни действия/бездействия на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника работа. Вината на лицето, което е извършвало работата се предполага.

От обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява настъпването на вреда за ищеца, която се изразява в получаване на контузия на лява гръдна половина на тялото му в следствие на падане, станало на тротоар на улица , която се намира в гр.София. Установи се същото, че тази контузия е наложила Г. да бъде лекуван в продължение на 5 дни в болнично заведение , както и да ползва още 14 дни отпуск по болест.

На следващо място е необходимо да бъде установено, че е налице противоправно действие или бездействие на служители на ответника. Тротоарът, на който е настъпил процесният инцидент, е общинска собственост, съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП, а задължението за поддържането му е възложено на Столична община с нормата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. "б" от Правилника за прилагане на ЗП.

В случая ответникът е направил възражение,че не носи отговорност за неизправността на тротоарната настилка, тъй като шахтата е собственост на съответното експлоатационно дружество “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и че именно то на основание чл.64,ал.1 от ЗУТ следва да отговаря за нейната поддръжка. Не са ангажирани обаче каквито и да било доказателства в подкрепа на горните твърдения. Поради това настоящият състав приема, че именно Столична община е отговорна за състоянието на настилката на този тротоар.