Решение № 2250 от 30.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2250 гр. Пловдив, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330203648 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. В. срещу Наказателно постановление № 22-1030-002950/18.05.2022 г., издадено от Й.П.М. – *** в частта, с която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В останалата си част, в която на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения при описанието на вмененото му деяние, изразяващи се в противоречие в приетия час на извършване на нарушението.

Твърди още направеното описание да е и неясно поради използвани множество съкращения, които да правят текста трудно разбираем и това да е ограничило правото му на защита. Взема становище да е приложена неправилна правна квалификация на деянието в обжалваната част от НП.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, 1 редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с адв. С. В., с пълномощно по делото, като и двамата поддържат жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 52640/28.06.2022 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа в АУАН и в наказателното постановление да е направено ясно и недвусмислено описание на нарушението. Сочи деянието да е съставомерно поради отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство и последвалото неявяване за вземане на кръвна проба. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. Д. П., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 30.05.2022 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 02.06.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в обжалваната си част по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.04.2022 г. в град Пловдив, на ул. „Бранислав Велешки“ до блок 144 жалбоподателят П. Д. П. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег.

№ ***, когато бил спрян за проверка от Г.Д.М. и С.И.Н. – ***. При извършването на проверката полицейските служители установили, че жалбоподателят П. не носил и не представил свидетелството за регистрация на МПС, свидетелството си за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него. Двамата полицейски служители решили да извършат и проверка за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, поради което потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“. За оказване на съдействие от ОДЧ бил изпратен свидетелят П. И.

П. – ***. Свидетелят П. се явил в сградата на Пето РУ при ОДМВР – Пловдив, където поканил жалбоподателя П. да бъде изпробван с Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-0177 за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му, като в около 00:10 ч. на 10.04.2022 г. жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка. Тогава свид.

П. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с 2 бл. № 631951 против жалбоподателя П., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка, като същият бил принтиран в 00:20 часа на 10.04.2022 г.

Свидетелят П. съставил и Талон за изследване с бл. № 088793, в който било указано на водача, че може да се яви в срок до 45 минути от връчването му в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за медицинско изследване. Екземпляр от талона бил връчен на жалбоподателя в 00:45 часа на 10.04.2022 г. До изтичането на определения в талона за изследване срок той не се явил в лечебното заведение и не дал кръвна проба.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. П. И. П.. От тях се установяват две групи релевантни за делото обстоятелства – случилите се събития и поведението на водача в хода на проверката за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и по съставянето на акта за установяване на нарушението. В тази връзка от свидетелските показания на първо място се изяснява, че в сградата на 05 РУ при ОДМВР – Пловдив свид.

П. е поканил жалбоподателя П. да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест, но последният е отказал да му бъде извършена такава проба. Изяснява се още, че е съставен и връчен талон за изследване, с който жалбоподателят е насочен към лечебно заведение, в което да даде биологични проби за медицинско изследване. От показанията на свид. П. се установява, че на място той е разяснил на жалбоподателя последиците от отказа да му бъде извършена такава проверка. С доверие се ползват от съда показанията на свид. П. и в частта им относно съставянето на АУАН. Свидетелят пояснява, че вписаният час от 00:20 часа на 10.04.2022 г. отбелязва момента на съставянето на акта, чието съдържание в случая е принтирано от машина, т. нар. служебен таблет. Показанията на свид. П. са проверени по делото и изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. Показанията са последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец. По тези съображения свидетелските показания изцяло получават вяра от съда.

От талон за изследване № 088793, съставен от свид. П. И. П., се изяснява, че екземпляр от талона е връчен на жалбоподателя П. в 00:45 часа на 10.04.2022 г., като му е предоставен срок от 45 минути за явяване в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр. Пловдив за вземане на кръвна проба за медицинско изследване.

3

От писмо с вх. № 56985/12.07.2022 г. от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД (лист 9 от делото) се установява, че жалбоподателят П. не е преминавал за преглед през лечебното заведение на дата 10.04.2022 г., включително и за даване на кръвна проба за установяване на употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя П. Д. П. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС, издадено на 10.10.2018 г., валидно до 18.09.2023 г. и с налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган.

Съдът намира и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира за неоснователни. На първо място възразява се да липсва пълно и ясно описание на нарушението в АУАН поради твърдяното от жалбоподателя използване на множество съкращения на думи, които да са извършени при неспазване на граматическите правила и това да създава неяснота в съдържанието на целия текст. При служебно дължимата проверка за редовност както на АУАН, така и на наказателното постановление съдът не констатира да е допуснат такъв порок. В акта нарушението е описано по следния начин:

„гр. Пловдив, ул. „Бранислав Велешки“ до бл. 144 управлява личен лек автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер ***, като в 00:10 ч. на 10.04.2022 г. в сградата на 05 РУ Пловдив водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-0177“.

Съдът намира, че съдържанието на цитирания текст е достатъчно ясно и не създава твърдяната невъзможност за нарушителя да разбере за какво свое поведение му е съставен актът, а оттам и не е ограничена възможността му да организира защитата си. Именно в тази част от съдържанието на акта се 4 описани конкретните фактически твърдения на актосъставителя относно всеки признак от състава на административното нарушение – време, място, начин на извършване и автор, който е посочен в уводната част на акта като водач на процесния автомобил.

Възражението на жалбоподателя не е насочено срещу коментирания текст, който всъщност представлява описанието на нарушението в АУАН.

Видно от съдържанието на жалбата, неясното описание, което твърди жалбоподателят, е отнесено към друг текст, вписан в АУАН след частта: „ с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП“. Действително след посочване на правната квалификация в бланката на акта е възпроизведено и съдържанието на самата разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като при изписването на законовия текст са използвани съкращения. Неправилно обаче в жалбата се твърди, че преписването на разпоредбата представлява описание на нарушението. Описанието на нарушението включва индивидуализираните по време, място и начин на извършване конкретни факти от обективната действителност, които са подведени под признаците от състава на административното нарушение, описани с общи и абстрактни правни понятия. Текстът, срещу чиято нередовност се възразява с жалбата, не представлява описание на нарушението, а възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение № 1149 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 847/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2535 от 17.12.2021 г. по к.а.н.д.

№ 2350/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, в която е прието, че „записаното в акта и наказателното постановление съставлява възпроизвеждане на посочената като нарушена разпоредба и е посочено след описание на вмененото нарушение“. Настоящият състав споделя изложените от касационната инстанция доводи, че съдържанието, възпроизвеждащо законовия текст на нарушената правна норма, не е част от описанието на нарушението и че то е направено единствено в интерес и за улеснение на нарушителя. Същевременно реквизитите на съдържанието на АУАН съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗАНН не включват изискване за възпроизвеждане на цялото съдържание на приетата за нарушена правна норма. В този смисъл дори и изписаният със съкращения текст на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП да е бил неясен за жалбоподателя, това не представлява нарушение на процесуална норма относно задължителното съдържание на АУАН, а засяга един допълнителен реквизит, който е вписан единствено за улеснение на нарушителя. Пълният текст на разпоредбата, без всякакви съкращения, е изписан и в бланката на талона за изследване, който също е връчен на жалбоподателя едновременно с АУАН. По гореизложените съображения съдът приема, че в случая нито е допуснато процесуално нарушение, нито е ограничено правото на защита на жалбоподателя, поради което възражението е неоснователно.