Решение № 1277 от 07.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Перник, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720104284 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 18264/04.09.2023 г., с която са предявени от П. Н. Н. , ЕГН **********, с адрес гр. **** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на следните вземания: сумата 4303,98 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2011 г. – 30.04.2014 г., сумата 951,06 лева – законна лихва за забава за периода 31.07.2011 г. – 20.05.2015 г. и сумата 205,00 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.07.2015 г. по ч.гр.д. № 3634/2015 г. по описа на Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20237530401391 по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник, поради погасяване на вземанията по давност.

В подадената искова молба ищецът П. Н. Н. твърди, че ответникът претендира заплащане на исковите суми по посоченото изпълнително дело.

Поддържа се, че вземанията са погасени по давност с изтичане на петгодишен давностен срок след предприемане на последното изпълнително действие.

При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение посочената по-горе сума. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД не е депозирал отговор на исковата молба.

1

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника „Топлофикация-Перник” АД моли съда да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от изисканото изпълнително дело се установява, че в полза на „Топлофикация-Перник” АД срещу ищца П. Н. Н. е издаден изпълнителен лист от 28.07.2015 г. по ч.гр.д. № 3634/2015 г. по описа на Районен съд – Перник за заплащане на сумата 4303,98 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2011 г. – 30.04.2014 г., сумата 951,06 лева – законна лихва за забава за периода 31.07.2011 г. – 20.05.2015 г. и сумата 205,00 лева – разноски, за събирането на които е образувано, висящо и неприключило изпълнително дело № 20237530401391 по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник.

Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира предявените искове за допустими. Според ТР № 8/27.11.2013 г. по ТД № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС преценката изобщо за допустимостта на установителните искове зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането му.

Правен интерес от провеждане на иска следва да съществува и към момента на приключване на устните състезания и да се извежда от съответните твърдения на ищеца за спорните факти. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изпълнително дело, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. При приключило принудително изпълнение за ищцовата страна би липсвал правен интерес от провеждане на този иск, а при вече приключило изпълнително дело длъжникът би могъл да се брани срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес.

Съгласно чл. 116, б. „в ” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не 2 са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая "заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед разпоредбата на чл.

416 ГПК.

Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила най-късно на датата на издаване на ИЛ – на 28.07.2015 г., а давността за вземанията е 5 годишна.

Същата е била прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело от 28.01.2016 г. с посочени конкретни способи за изпълнение, с наложения запор на трудово възнаграждение от 23.02.2016 г. и с молбата на взискателя от 28.03.2018 г. с посочени конкретни способи за изпълнение. По изпълнителното делото не се установяват други искани от взискателя или приложени от съдебния изпълнител действия, годни да прекъснат давността.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. , от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече. Предвид изложеното започналият да тече на 28.03.2018 г. (датата на последното надлежно изпълнително действие) петгодишен давностен срок е изтекъл на 07.06.2023 г., а именно преди датата на предявяване на исковата молба 04.09.2023 г. Следователно вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, поради което искът с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважи изцяло.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да 3 заплати по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 218,40 лева, от заплащането на която ищцовата страна е била освободена.

Не следва да се присъждат разноски за платена такса в полза на ЧСИ за изготвяне препис от изпълнителното дело, тъй като ищцовата страна е била освободена от заплащане на такси и разноски по делото и същите не са сторени по разпореждане на съда.

Следва да се уважи направеното искане в полза на адвокат В. М. да се присъди адвокатско възнаграждение за представена безплатна адвокатска помощ на ищеца П. Н. Н., определено от съда в размер на 400,00 лева съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Още повече, разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвижда възможност за адвокатите да оказват безплатна правна помощ и правна помощ при заплащане на възнаграждения под определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на материално затруднени лица; лица, които имат право на издръжка; близки и роднини, както и на юристи, поради което по аргумент на по-силното основание и съдът може да им определи възнаграждение под посочените размери.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Районен съд - Перник РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. Н. Н. , ЕГН **********, с адрес гр. **** искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумата 4303,98 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2011 г. – 30.04.2014 г., сумата 951,06 лева – законна лихва за забава за периода 31.07.2011 г. – 20.05.2015 г. и сумата 205,00 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.07.2015 г. по ч.гр.д. № 3634/2015 г. по описа на Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20237530401391 по описа на ЧСИ С.Б., рег.

№ 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 218,40 лева – 4 държавна такса в производството пред ПРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. М., АК - Перник, личен номер ********** със служебен адрес гр. С., ул. „****” № 82, ет. 1, ап. 2 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца П. Н. Н. в производството пред ПРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5