Решение № 18260 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18260 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110103103 по описа за 2026 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове срещу В. И. Х., както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 67,65 евро – представляваща от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 10.12.2025 г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 18,86 евро – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 623,23 лв. в размер на законната лихва за периода от 15.09.2023 г. до 04.12.2025 г;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,11 евро – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 35,10лв. за периода от 15.04.2023 г. до 04.12.2025 г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. ..., тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, чрез адв. Д., с който се оспорват исковете по основание и размер. Намира исковете за недоказани. Оспорва качеството си на потребител. Сочи, че срокът на договорът с ФДР е изтекъл. Оспорва имотът да е топлоснабден, да са поставяни и заснемани отоплителни тела. Оспорва измервателните уреди да са били сертифицирани. Навежда възражение за давност. Оспорва дължимостта на 1 лихва върху сумите, поради липса на покана. Сочи, че методиката за определяне на перо сградна инсталация е отменена от ВАС. Излага подробни съображения по същество. Твърди, че част от процесната сума е заплатена. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Към исковата молба е приложена подадено от ответника до ищцовото дружество заявление-декларация от 16.08.2005г. Видно от индивидуални справки за използвана топлинна енергия, се извежда, че титуляр на партидата за процесния период е била ответницата В. Х.. Подаденото заявление-декларация за откриване на нова партида на името на един от съсобствениците или от несобственик представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия (чл. 13 от ЗЗД), отправено до топлофикационното дружество. Вземайки предвид положения входящ номер и датата на заявлението-декларация и воденето на процесната партида на името на ответника, следва да се приеме, че ищецът е приел предложението, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което между ответника и Топлофикация–София ЕАД е възникнало облигационно правоотношение, което ги обвързва. Без значение е 2 принадлежността на правото на собственост върху имота когато са налице данни, че между топлопреносното предприятие и трето лице е налично облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Това се извежда от горецитираното ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК, така и от константната практика на СГС, например:

Решение № 262882 от 7.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8043/2020 г.; Решение № 2637 от 11.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 8941/2018 г.; Решение № 3009 от 13.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 9041/2019 г.; Решение № 7707 от 14.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 3988/2019 г. и др.

Още повече от представен Нотариален акт от 26.08.2003г. е видно, че В. Х. е съсобственик на топлоснабдения имот.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото 3 количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Опровергават се твърденията на ответницата, като със СТЕ установява, че в имота има 4 бр. отоплителни тела с ИРРО. Следва да се отбележи, че съгласно вещото лице проверката на топломера за 2024г. е направена 5 месеца след законовия срок. Въпреки това вещото лице счита, че от техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства", дава основание да се заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.

Отмяната на т. 6.1.1 от Методиката и решението на СЕС по C-760/23 в тази насока не водят сами по себе си до извод за недължимост на стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, доколкото не се отрича основанието за възникване на задължението, а се поставя под съмнение точността на способа за определяне на неговия размер. Когато искът е установен по основание, но липсват достатъчно данни относно размера му, приложение намира чл. 162 ГПК. При релевирано конкретно възражение, че при определяне на количеството топлинна енергия не е отчетен параметър, свързан с действителното функциониране на отоплителната инсталация или специфичните характеристики на сградата, този параметър следва да бъде установен посредством заключение на вещо лице и съобразен при определяне размера на вземането. При липса на такова конкретно възражение и доказателства в тази насока, както в случая, не е необходимо служебно изследване на всички необхванати от Методиката параметри. Така напр. Решение № 6747/07.11.2025 г. по в.гр.д. № 2694/2025 г. на СГС; Решение № 3828/05.06.2026 г. по в.гр.д. № 10707/2025 г. на СГС; Решение № 6552/31.10.2025 г. по в.гр.д. № 5992/2024 г.;

Решение № 6747/07.11.2025 г. по в.гр.д. № 2694/2025 г.; Решение № 780/05.02.2026 г. по 4 в.гр.д. № 10921/2025 г., СГС; Решение № 459/22.01.2026 г. по в.гр.д. № 12533/2025 г.;

Решение № 3447/21.05.2026 г. по в.гр.д. № 3579/2026 г., СГС; Решение № 5083/23.07.2026 г. по в.гр.д. № 2679/2026 г.; и др.

С оглед тази практика съдът възприема и определения размер и стойност на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация на осн. чл. 162 ГПК.

Също така съдът кредитира посоченото в съдържанието на оспорените в отговора частни документи, тъй като то съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

От заключенията на вещите лица, които съдът е приел като пълни, ясни и обосновани се извежда, че след осъществено плащане в хода на процеса непогасена главница за ТЕ е 35,10 лв./17,95 евро/, до който размер следва да бъде уважен иска.