Решение № 2237 от 02.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2237 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100505225 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1709/06.03.2022 г., постановено по гр. д. № 48770/21 г. по описа на СРС, 27 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 104а ЗЕ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че Н. С. Н. дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата от 1115,22 лв., представляваща главница за установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /извършена проверка по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ на 02.03.2018 г. и 13.04.2018 г. на СТЕ, измерващо потребена ел. енергия за обект в гр. София, ул. 357 – ма *******, за което е съставен констативен протокол № 1019442/02.03.2018 г. и № 1019650/13.04.2018 г./, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, и лихва в размер на 317,12 лв. за периода от 24.03.2018 г. до 17.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17236/21 г. по описа на СРС, 27 състав. С решението „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е осъдено да заплати на Н. С. Н. на основание чл.

1

78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 350 лв.

Подадена е въззивна жалба от „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ срещу решение

№ 1709/06.03.2022 г., постановено по гр. д.

№ 48770/21 г. по описа на СРС, 27 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че не е налице валидно облигационно правоотношение между страните по делото, е необоснован. Твърди, че към момента на издаване на фактурите не е изразявано желание за прекратяване на договора, респ. за закриване на партидата по кл. № *******. Поддържа, че от разпоредбите на т. 27б и т. 27г от ДР на ЗЕ е видно, че законодателят не изисква физическото лице, за да е битов клиент на електрическа енергия и страна по договор, сключен при Общи условия, да бъде собственик или ползвател на имота, в който се доставя и ползва електрическа енергия. Твърди, че договорът за доставка на електрическа енергия има действие и обвързва страните, докато една от тях не направи едностранно волеизявление до другата страна за прекратяване на договора. Поддържа, че ответникът никога не е отправял искане за прекратяване на облигационното правоотношение с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и за прекъсване на електрическото снабдяване на основание чл. 48 от ОУ, поради което договорът за доставка на електрическа енергия между страните по делото е действащ и поражда задължения за потребителя да плати потребената електрическа енергия. Твърди, че процедурата при извършената проверка е съобразена с всички законоустановени изисквания, а мораторната лихва е начислена на основание валидна клауза от Общите условия на ищцовото дружество, и същата се дължи при наличието на забава в погасяването на задълженията. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият – Н. С. Н. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е имал качеството потребител на електрическа енергия, отдадена за процесния имот, съгласно легалното определение, дадено в ЗЕ и в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество. Твърди, че 2 считано от 11.10.2016 г., когато ответникът е прехвърлил правото на собственост върху имота и е предал на купувача владението и ползването на имота, същият е загубил качеството потребител на електрическа енергия, а оттам и задължението да заплаща доставяната от страна на ищеца електрическа енергия за имота. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 104а ЗЕ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. чл.

Ищецът „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника Н. С. Н. за продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. София, ж. к. *******, с клиентски № *******. Поддържа, че при извършени проверки на 02.03.2018 г. и на 13.04.2018 г. от служители на отдел „Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на средство за търговско измерване в имота в присъствието на двама независими свидетели и служител на МВР е установена промяна в схемата на измервателната система за електроенергия, поради което консумираната енергия не е отчитана. Твърди, че за проверките са съставени констативни протоколи № 1019442/02.03.2018 г. и № 1019650/13.04.2018 г., въз основа на които и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ е направена корекция на количествата електрическа енергия и е преизчислена сметката на клиента по клиентски № *******. Посочва, че потребителят е бил уведомен за извършените корекции при спазване на чл.

58, ал. 3 от ОУ, поради което следва да заплати сумата за коригираната цена.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 455,45 лв., представляваща стойността на служебно начислената електрическа енергия за периода от 02.02.2018 г. до 02.03.2018 г., за която е издадена фактура № 237798562/08.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК – 26.03.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 132,59 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 24.03.2018 г. до 3

17.03.2021 г., дължима на основание чл. 35 ОУ, сумата от 659,77 лв., представляваща стойността на служебно начислената електрическа енергия за периода от 03.03.2018 г. до 13.04.2018 г., за която е издадена фактура № 240067839/19.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК – 26.03.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 184,53 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 05.05.2018 г. до 17.03.2021 г., дължима на основание чл. 35 ОУ. Претендира разноски.

Ответникът Н. С. Н. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на 11.10.2016 г. заедно с Н.П.П. е продал процесния имот на трето лице, като сделката е била обективирана в нотариален акт № 70, том III, рег. № 4622, дело № 206/16 г. по описа на нотариус с рег. № 189 на НК. Посочва, че в съответствие с постигнатата уговорка в договора, владението на имота е било предадено на купувача в деня на сключване на сделката. Поддържа, че не е налице облигационно правоотношение с ищеца през процесния период.

Оспорва да е спазена процедурата за уведомяване на клиента за извършени корекции на сметки, тъй като уведомленията за проверките са изпращани на различен адрес от посочения в заявлението за продажба на електрическа енергия като адрес за кореспонденция. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, че ищецът е енергийно предприятие по см. на ЗЕ и лицензиант за дейностите „обществен снабдяване“, която изпълнява като краен снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец.

По делото са представени като доказателство Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ – 03/26.04.2010 г., издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.

От представения като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 70, том III, рег. № 4622, дело № 206/16 г. по описа на нотариус с рег. № 189 на НК, се установява, че на 11.10.2016 г. Н. С. Н. и Н.П.П. са продали на трето неучастващо по делото лице процесния недвижим имот, представляващ едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, 4 район *******, застроена на площ от 82,87 кв. м. по нот. акт, а по кадастрална скица – 88 кв. м., заедно с дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 257 кв. м. по кадастрална скица, а по нот. акт - с площ от 257 кв. м.

От констативен протокол № 1019442/02.03.2018 г. и от констативен протокол № 1019650/13.04.2018 г. се установява, че са извършени проверки за имот, находящ се в гр. София, ж. к. *******, кл. № *******, аб. № **********, номер на инсталацията 801390943, от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ А, в присъствието на свидетели на Федерацията на потребителите и на служители на МВР, при които е било установено, че в процесния имот е направено присъединение без СТИ, изпълнено от алуминиев многожичен проводник, като в единия край присъединението е било към една от фазовите линии на мрежа ниско напрежение в близост до железобетонен стълб, а в другия край се е захранвала цялата ел. инсталация на къщата. Електромерът бил прекъснат за неплатени сметки. Установено е, че с извършеното по този начин присъединяване консумираната електрическа енергия не е била отчитана. Общото количество електрическа енергия, неотчетено от средствата за търговско измерване за съответните периоди, е преизчислено по правилата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, съгласно приетото по делото предложение за корекция на сметка.

От неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че отбелязаните в констативните протоколи нарушения представляват нерегламентиран достъп, респ. промяна на електрическата схема на свързване на измервателната система, и водят до неотчитане на потребената електрическа енергия през присъединението. Установява се, че общото количество електрическа енергия, неотчетено от СТИ за периодите, е преизчислено при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, като изчисленията са математически верни.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Т., Р.Д. и М.Б. се установява, че са присъствали на проверките, при които са констатирани нарушенията, описани в КП № 1019442/02.03.2018 г. и КП № 1019650/13.04.2018 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът 5 приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл.

272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 104а ЗЕ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за доставка на електрическа енергия с ответника – потребител по кл. № ******* за обект, находящ се в гр. София, ж. к. *******, действащ през процесния период, наличие на основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия, на процесната сума, начислена като корекция за доставена и консумирана електроенергия за обект с кл. № *******, наличието на валидна уговорка между страните за заплащане на неустойка за забава, изпадането на ответника в забава и размер на неустойката.