Определение № 1537 от 20.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1537 гр. Велико Търново, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20254100500945 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 - 278, във вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18869/03.09.2025 г., подадена от М. С., чрез адв. Ж. Димова, против Разпореждане № 4194/27.08.2025 г. по гр.д. № 909/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното разпореждане е върната частната жалба, подадена от М. А. С. против Определение № 1778/21.07.2025 г. по гр.д. № 909/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят посочва, че с Разпореждане 3893/31.07.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение частна жалба против Определение № 1778/21.07.2025 г. по гр. д. № 909/2025 г., като на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок да представи по делото платежен документ, удостоверяващ внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лева по сметката на ВТОС. В жалбата се твърди, че разпореждането, с което са дадени указания на жалбоподателя е получено на 05.08.2025 г. Заявява, че указанията са изпълнени на 08.08.2025 г., като документът за платена държавна такса е бил изпратен на електронния адрес на съда /[email protected]/. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице, което има правен интерес да атакува неизгоден за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт на основание чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 262, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

1

Производството по гр.д. № 909/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано по искова молба на М. С. против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869. С Определение № 1778/21.07.2025 г. съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима исковата молба и е прекратил производството на основание чл. 130, ал. 1 ГПК.

Срещу определението е депозирана въззивна частна жалба от М. С., която с Разпореждане № 3893/31.07.2025 г. е оставена без движение и са дадени указания едноседмичен срок да бъде внесена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лв., като разпореждането е получено на 05.08.2025 г. С Разпореждане № 4194/27.08.2025 г., поради неизпълнение на указанията в срок, съдът е върнал депозираната въззивна частна жалба против Определение № 1778/21.07.2025 г.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е дал указания за внасяне на държавна такса и представяне на доказателства за това на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК. Въпреки това, съдът неправилно е приел, че по делото не са представени доказателства в срок за изпълнение на указанията и е върнал частната жалба.

В Глава единадесета „а“ от ГПК е уреден редът за извършване на процесуални действия и постановяване на съдебни актове в електронна форма. Съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма и не могат да откажат приемането на такива, когато отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и когато са подписани с квалифициран електронен подпис, когато закона изисква саморъчен подпис за валидност на изявлението /арг. от чл. 102б ГПК/. За спазването на тези изисквания се извършва техническа проверка, а при неспазването на техническите изисквания, лицето, подало съобщението се уведомява /чл. 102г ГПК/.

Ищецът е получил Разпореждане № 3893/31.07.2025 г. на 05.08.2025 г., като видно от представените с частната жалба преписи, на 08.08.2025 г. по банкова сметка с IBAN BG87CECB979031A6281900 и получател Окръжен съд – Велико Търново, е преведена дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Представени са също придружителна молба за изпълнение на указанията, която е електронно подписана на 08.08.2025 г. от представителя на ищеца, както и разпечатки на електронна кореспонденция в Mail.bg, видно от която, молбата, заедно с придружаващите документи са изпратени на официалния електронен адрес на Районен съд – Велико Търново /[email protected]/. Същевременно не се установява посочените документи да са приобщени към гр.д. № 909/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като същите липсват както в електронното, така и в хартиеното дело.

Тъй като молбата е подписана от адв. Димова с КЕП, съдът намира, че същата валидно удостоверява както подателя, така и автентичността на съдържанието на документа и отговаря на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Относно времето на изпращане и получаване на това изявление, приложение следва да намерят чл. 9 и чл. 10 ЗЕДЕУ. Според посочените разпоредби, електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора, а е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, като от значение за спазване на срока е датата на изпращането, а не датата на получаването, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.

62, ал. 2 ГПК. В случая сървърите на информационната система на Mail.bg не са под контрола на автора на изявлението, а автоматично генерират дата и час на изпращане на съответното електронно съобщение (отразяващи се и върху самото съобщение). В този смисъл се установява, че на 08.08.2025 г. в 13:38 часа, молбата, заедно с вносната бележка е постъпила в информационна система, която не е под контрола на автора, респективно е била изпратена на посочената дата и час, преди изтичане на предвидения в закона срок, поради което и същата е следвало да бъде администрирана по надлежния ред и докладвана на съдията-докладчик. Предвид представените пред въззивния съд доказателства, дадените от 2 първоинстанционния съд указания са били изпълнени изцяло и в срок от жалбоподателя, поради което и жалбата незаконосъобразно е била върната с обжалваното разпореждане.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане, постановено от първоинстанционния съд, е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и администриране на подадената частна жалба, съобразявайки се с указанията, изложени в мотивите на настоящия акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4194/27.08.2025 г. по гр.д. № 909/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 909/2025 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3