Определение № 405 от 22.04.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. Габрово, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500256 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. З. Ц., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 456/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Х. В. Г., в частта за вземанията в общ размер на 157,59 лв.- неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор мобилни услуги № 623948302 от 21.11.2020 г., изм. с допълнително споразумение № 072561483 от 04.09.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***; 42,25 лв. неустойка, начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 625643370 от 23.12.2021 г., с който се предоставя мобилен номер **********;

95,96 лв. - неустойка, начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 626760650 от 04.09.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ***, както и сторените от дружеството заявител съдебно-деловодни разноски за разликата над уважения до претендирания размер.

В частната жалба се излагат подробни съображения за дължимост на неустойката по договор за мобилни услуги, съгласно който при прекратяване на договорите, дължимата неустойка е в размер на трикратния размер на съответните месечни абонаментни такси.

Така уговорените неустойки обезпечават възстановяването на вредите от предсрочното прекратяване на договорите и невъзможността мобилния оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока им. Те не са необосновано високи и не водят до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Сочи, че не е нищожна и клаузата в частта предвиждаща при прекратяване на договора потребителя да дължи разликата между цената на мобилното устройство /без отстъпка/, съгласно актуалната ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен договорът, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, в случай че устройството е било предоставено на лизинг или срещу заплащане в брой. С договорите за мобилни услуги страните са посочили цената срещу която съответното устройство се предоставя за ползване 1 на потребителя, цената на устройствата без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване на услугата. Изведеното от заповедния състав твърдения за неравноправност на клаузите за неустойка е необосновано и неправилно, тъй като е налице индивидуално договорена клауза, клаузата отговаря на изискванията за добросъвестност и клаузата не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на последния, както и клаузите са формулирани по ясен и разбираем начин. Не споделя изводите на заповедния съд за неравноправност на процесните клаузи за неустойки на основание чл. 143-чл.147а от ЗЗП.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и претендира разноски пред настоящата инстанция.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х. В. Г., за: По Договор за мобилни услуги № 623948302 от 21.11.2020 г. за мобилен номер ***; 184.17 лв. - абонаментни такси и предоставени услуги за периода 03.04.2023 – 31.07.2023 г.; По Договор за лизинг от 04.09.2022 г., за мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 13 Pro Max 256GB Gold: 454.36 лв.- лизингови вноски за периода 01.04.2023 – 31.07.2023г.; 1476.67 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01.08.2023 – 04.08.2024 г.; По Договор за лизинг за базови аксесоари № 626760660 от 04.09.2022 г.. за комплект от 6 бр. аксесоари (към номер *** от 04.09.20221.): 34.80 лв.лизингови вноски за периода 01.04.2023- 31.07.2023 г.; 113.10 лв.- предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01.08.2023 – 04.08.2024 г. ; По Договор за мобилни услуги 625643370 от 23.12.2021 г. за мобилен номер **********: 37.60 лв. - абонаментни такси и предоставени услуги за периода 01.04.2023 - 31/07/2023 г.; По Договор за лизинг от 23.12.2021 г. за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А22 5G 128GB Dual White:

49.58 лв.- лизингови вноски за периода 01.04.2023 – 31.07.2023 г.; 97.31 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01.08.2023 – 23.11.2023 г.; По Договор за мобилни услуги № 626760650 от 04.09.2022 г. за мобилен номер ***: 95.96 лв. - абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 01.04.2023 г. – 31.07.2023 г.; ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в РС- Габрово на 17.03.2025 г. до окончателното изплащане; 525,98 лв. - част от разноските по делото, съответна на уважаването /89,58 %/ от:

ДТ–56,79 лв. и адв. възнаграждение- 530,36 лв.

Вземането произтича от следните обстоятелства: задължения за такси и лизингови вноски по Договори за предоставени далекосъобщителни услуги и лизинг.

Към заявлението са приложени: договор за мобилни услуги № 623948302 от 21.11.2020 г.; резюме на договор; договор за мобилни услуги № 625643370 от 23.12.2021 г.; декларация-съгласие; договор за лизинг № 625643370 от 23.12.2021 г.; резюме на договор; договор за мобилни услуги № 626760650 от 04.09.2022 г.; заявление за активиране/деактивиране на услуга; резюме на договор; допълнително споразумения към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран № 359896076206; договор за лизинг от 04.09.2022 г.; общи условия на договор за лизинг; заявление за активиране на услуга; декларация- съгласие; договор за лизинг за базови аксесоари; Общи условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги; пълномощни; фактура и вносна бележка за платена държавна такса.

2

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че искането за неустойки се основава на вероятно неравноправни клаузи в потребителски договор и вероятно противоречи на закона и добрите нрави.

По изложените съображения заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

В договора е посочено, че се дължи неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. Предвидено е, че случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договорите, съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата до размер на три месеца, че начина, по който се формира, 3 остава неясен за потребителя. В процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, но неясно остава как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и как е определена съответната част на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа на доставчика, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Поради това настоящият състав приема, че не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора.

Горното прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане на задължението, с оглед начина на формулирането на дължимата неустойка, поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност клаузата за определяне на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги да е неравноправна е правилен.

Ето защо следва да бъде потвърдено разпореждането на Районен съд – Габрово за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в обжалваната част. В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18.03.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 456/2025 г. по описа на Районен съд- Габрово, в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________