Решение № 6734 от 19.06.2025, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6734

Варна, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 20247050702735 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 вр. чл.57а, ал.3, вр. чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 ЗУТ, вр. чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ.

Образувано e по жалба, подадена от „Пазари“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул.“Дрин“ №65, представлявано от Изпълнителния директор Н. Н. Р., действащ чрез адв. С., с адрес на кантората- гр.Варна, ул.“Тодор Димов“№36, ет.1, ап.6 против заповед № 3858/31.10.24г. на директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ към община Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ и чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ е наредено на дружеството да демонтира собствения си павилион №38, разположен в гр.Варна, ул.“Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион №37 и павилион № 39, съгласно утвърдена от управителя схема № 1553/06.10.2005г., предоставена на дирекция „УСКОР“ в отговор на писмо рег.№ ИИБ24000232ВН_009ВН/20.08.24г., като е определен срок за доброволно изпълнение от 14 дни.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган, а в условията на евентуалност неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на изискуемата от закона форма и при неправилно приложение на материалния закон, както при несъответствие с неговата цел. Твърди, че издателят на индивидуалния административен акт не разполага с компетентност да издава административни актове, тъй като същата не би могла да му бъде делегирана. Счита, че разпоредбата на чл.57а, ал.3 ЗУТ изрично указва компетентността на органите, оправомощени да постановяват актове за премахване на обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ, и това са кметът на общината и началникът на ДНСК, или упълномощено от него лице, като синтактичното и граматическо тълкуване на разпоредбата налага извод, че същата позволява делегиране на правомощия само от началника на ДНСК, не и от кмета на общината. Твърди, че служителите, съставили КА № 114/25.10.2024г., въз основа на който е издаден оспореният акт, не са такива по чл.223, ал.2 ЗУТ, като заповедта е постановена и в нарушение на изискванията за форма – в частта, относно фактическите основания за издаването й, като при справка по КК на гр.Варна се установява, че ПИ *** не съществува и павилион № 38 не е ситуиран върху тротоара на ул.“Д-р Пискюлиев“, поради което и не би следвало по какъвто и да е начин да бъде засегнат от инвестиционното намерение - Основен ремонт на ул.“Д-р Пискюлиев“. Като едно от правните основания за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ - преместваемият обект не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията, но липсва фактическа констатация в нарушение на кои точно правила и нормативи същият е поставен. Твърди и че разпореденото не съответства на целта на закона, тъй като премахването е разпоредено във връзка с реализацията на инвестиционното намерение на общината за извършването на основен ремонт на ул.“Д-р Пискюлиев“, но обектът не попада в границите на улицата. Твърди и че посочването като допълнително правно основание на разпоредбата на чл.68 ал.1 т.6 от Наредбата по чл.56 от ЗУТ не обоснова издаването на заповедта, тъй като обектът не попада в границите на улица. Твърди, че нито в процесната заповед, нито в съставения КА става ясно как преместваемият обект възпрепятства реализацията на инвестиционно намерение. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като разполагането на преместваемия обект е в резултат на издадено Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002г. на кмета на район Одесос, с което на „ПАЗАРИ“ ЕООД /чийто правоприемник е „ПАЗАРИ“ ЕАД/ е разрешено поставянето на 108 бр. преместваеми обекти /павилиони/, които да бъдат разположени на терена около паркинга по бул.“Пискюлиев“, в отсечката от ул.“Г.Бенковски“ до ул.“Дрин“, който терен е предоставен в оперативно управление на „ПАЗАРИ“ ЕООД със Заповед № 1405/23.09.1991г. на председателя на временния изпълнителен комитет на ОбНС-Варна. Разрешението е издадено на основание чл.56 ал.1 от ЗУТ съгласно протоколно решение №30/11.10.2002 год. на РЕСУТ и в съответствие с одобрената схема, не е ограничено със срок и към настоящия момент не е прекратено и продължава да действа, т.е. преместваемият обект е разположен на валидно издадено основание. Твърди, че съгласно чл.15 ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ, същата не регламентира/т.е. е неприложима/ реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, разположени в терени, регулационно отредени за пазари или определени за пазарни площадки със заповед на кмета на община Варна, поставянето на преместваеми обекти на пазарните площадки се организира от „Пазари“ЕАД при спазване разпоредбите на Наредбата на Общински съвет-Варна за вътрешен ред за пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ЕАД. Твърди, че съгласно Заповед № 0456/12.03.2003г. на кмета на Община Варна павилион № 38, предмет на оспорената заповед, попада върху терен, който е определен за „пазарна площадка“, поради което нито поставянето, нито премахването на преместваеми обекти върху него е предмет на регламентация с Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ. Моли да бъде отменена обжалваната заповед и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – директор на дирекция „УСКОР“ към Община Варна, чрез ю.к.Н., оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като със Заповед № 4153/28.11.2023г. кметът на Община Варна е делегирал на директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ в Община Варна правомощията си по чл.57а, ал.3 ЗУТ за обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ, като разпоредбите на чл.57а, ал.3 ЗУТ и § 1, ал.3 ДР ЗУТ изрично указват такава възможност. Твърди и че КА № 114/25.10.2024г. е съставен от компетентен орган, като актосъставителят - инж.Н. К., заема длъжност главен инспектор „Строителен контрол“ в дирекция „УСКОР“ и преките й задължения изрично включват контрол по строителството по смисъла на чл.223, ал.2 ЗУТ. Относно твърдението, че в заповедта е посочен несъществуващ идентификатор ***, счита, че местоположението на павилион № 38 е описано точно и ясно в констативната част на Заповед №3858/31.10.2024 год., която се основава на констатираното в КА № 114/25.10.2024 год., като е допусната техническа грешка при изписване на идентификатора, който следва да е *** и представлява терена, на който се намира определения за премахване преместваем обект. Посочването му в заповедта не е направено за индивидуализация на територията, предмет на проверката, а за да се акцентира, че наред с осъществяване на преките си задължения, служителите са имали и друг формален повод за извършване на проверка – относно реализиране на инвестиционни намерения на общината. Счита, че тази грешка не води до неяснота в обжалваната заповед. Местоположението на павилион № 38 е описано ясно и в достатъчна степен в констативната част на заповедта, като в същата ясно са разграничени фактическите и правните основания за издаването й. Относно твърдението за липса на мотиви за приложението на чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ твърди, че преместваемите обекти следва да бъдат разположени съгласно действащите към момента на поставянето им правила и в случая липсата на валидно издадено разрешение за поставяне е напълно достатъчно основание да се приеме, че павилионът е поставен в противоречие на правилата и нормативите за устройство на територията. Счита, че заповедта е съобразена с целта на закона, тъй като съгласно чл.56, ал.2, изр.2 ЗУТ схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал.1, т.1 и 2, а видно от представената от жалбоподателя схема, одобрена на 15.02.2002г., приложена към Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., в нея липсва определяне на вида и типа на всички посочени павилиони, както и тяхното предназначение, т.е. тази схема е в противоречие с действащите правила и нормативи за разполагане на преместваеми обекти. Твърди, че жалбоподателят неправилно се позовава на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., тъй като същото противоречи на изискването на чл.6, ал.5, т.2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други съгласно чл.56 ЗУТ, приета с Решение № 1780-5 от Протокол № 34/16.05.2002г. – срокът за ползване да не е по-дълъг от 3 години, и тъй като в разрешението за поставяне не е посочен срок, следва да се приеме, че е издадено за максимално възможния такъв – 3 години, след изтичането на който обектът се държи и управлява без правно основание, и без валидно издадено разрешение за поставяне. Твърди, че е неоснователно твърдението, че теренът е отреден за „пазарна площадка“ и Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други съгласно чл.56 ЗУТ е неприложима, тъй като за да се изключи приложението на Наредбата следва теренът да е отреден регулационно за пазарна площадка, а Заповед № 0456/12.03.2003г. не може да замести или отмени необходимостта от провеждане на цялата процедура по одобряване на ПУП съгласно ЗУТ. Твърди и че след като Заповед № 0456/12.03.2003г. е издадена след Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. няма как да се приеме, че същата е основание за издаване на това разрешение. Твърди, че Наредбата на ОбС Варна за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, на която се позовава жалбоподателя, е отменена с Решение № 250-2(12)/27.06.2024г. на ОбС Варна, поради което приложим норматив е Правилник за организацията и дейността на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, в който липсва посочване на специфичен ред за определяне на терени за пазарни площадки, поради което приложими са общите правила на ЗУТ, които предвиждат отреждането на предназначението на урегулиран имот да става с ПУП. Моли жалбата да бъде отхвърлена и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се заповед № 3858/31.10.24г. на директор на дирекция „УСКОР“ към община Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ и чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ е наредено на “Пазари“ЕАД да демонтира собствения си павилион №38, разположен в гр.Варна, ул.“Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион №37 и павилион № 39, съгласно утвърдена от управителя схема № 1553/06.10.2005г., предоставена на дирекция „УСКОР“ в отговор на писмо рег.№ ИИБ24000232ВН_009ВН/20.08.24г., като е определен срок за доброволно изпълнение от 14 дни.

От Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. се установява, че Община Варна е дала съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Пискюлиев“, ъгъла с ул. „Георги Бенковски“, представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1330 кв.м., съдържащ 46 паркоместа със срок - до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна, съгласно ЗОС, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и ЗУТ. Със Споразумение № 02-9200/824/16.12.2002г. Община Варна е дала съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“, ъгъла с ул.“Дрин“ и по протежението на улицата до ул.“Д-р Пискюлиев“, представляващ незастроен терен, върху който да бъдат разположени временни преместваеми съоръжения за търговия /съгласно приложена схема за разполагане/, със срок - до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна.