Решение № 461 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Рeшeниe рег. № 90 от 18.06.2025 г. по гр.д. № 20241200900217 по описа на Окръжен съд-Благоевград ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на В. Н. С. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума в размер на 3 750,00 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие претърпяно ПТП на 20.01.2023 г., ведно със законна лихва от 06.03.2024 г. (датата на претенцията пред застрахователя) до окончателното плащане, а искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лв., присъдена е законна лихва от 06.03.2024 г. и разноските по делото са разпределени между страните. Решението е постановено при участието на Н. А. С. – трето лице помагач на страната на ответника.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от В. Н. С., наричана впоследствие ищца, представлявана от адв. Г. Й. от САК. С жалбата е изразено несъгласие с определения размер на обезщетението и приетото от първоинстанционния съд съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата. Застъпена е теза, че размерът на обезщетението не съответства 1 на продължителността на търпените болки и страдание и не отчита остатъчен функционален дефицит, нито отражението върху психиката на пострадалата; не е съобразено с икономическата обстановка в страната при отчитане на инфлацията за периода февруари 2021 г. – март 2025 г.; не са взети предвид и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди. По отношение на възприетото съпричиняване се твърди, че ищцата е пресичала по пешеходна пътека платно за движение с обособени четири ленти и е била ударена от застрахования при ответника водач малко преди да я премине – в четвъртата лента. Намира за установено, че ищцата е изляза от пешеходната пътека в опит да се спаси от наближаващия автомобил. Наведен е довод, че единствена причина за увреждането е поведението на водача на лекия автомобил. Иска се решението да бъде отменено, а искът – уважен в пълен размер.

В отговор по жалбата ответникът по иска – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, наричано впоследствие ответник представлявано от адв. М. Г. я оспорва. Поддържа, че не е установено усложнение в здравословното състояние на ищцата, а наличният дефицит не смята да създава неудобство в ежедневието. Намира определеното обезщетение за съответстващо на продължителността на страданието, а и на съдебната практика при определяне на обезщетения при сходни увреждания. Приема за установено от вещото лице, че увреждането е настъпило извън пешеходната пътека. Твърди се без да е възложено на вещото лице да са били обсъждани доказателства, неналични по делото и без да е била изследвана тяхната достоверност. Наведен е довод, че работейки извън обхвата на очертаните при възлагането доказателства, вещото лице е излязло извън пределите на функциите си. При тези съображения стига до извод, че липсват доказателства ищцата да се е движела по пешеходна пътека. Твърди се автомобилът да се е движел с ниска скорост, пропускайки други пешеходци, но ищцата променила посоката, а и скоростта си на движение като се ударила в страничната част на автомобила при отсъствие на техническа възможност за водача да предотврати удара. Твърди се, че удар не би настъпил, ако ищцата е изчакала преминаване на автомобила.

Срещу решението е депозирана и насрещна въззивна жалба в осъдителната част. Твърди се, че за да стигне до извод, че ищцата е била ударена от автомобила, първоинстанционният съд се е позовал на 2 доказателства, несъбрани по реда на ГПК – ищцата не се е позовала на материали, налични по образуваното по случая досъдебно производство нито с исковата си молба, нито при становището си по изготвения доклад, с който съдът не е възложил на вещото лице да ползва тези материали, каквото предполага нормата на чл. 197 ал. 1 ГПК. Застъпена е теза, че вещото лице не се явява орган по събиране на доказателства, а функцията му е ограничена до оценка на предоставените му от съда. Наведен е довод, че това нарушава принцип на непосредствено събиране на доказателства от съда, а и принципът на състезателно начало, почиващ на инициативата на страните да посочват фактите и доказателствата в тяхна подкрепа. Твърди и че не водачът е блъснал ищцата, а тя е ударила автомобила. Иска се решението в осъдителната част да бъде отменено.

В отговор на насрещната въззивна жалба процесуалният представител на ищцата сочи предприетото пресичане по пешеходна пътека да се установява от приет видеозапис и автотехническа експертиза. Навежда довод, че водачът е бил длъжен да пропусне движещата се ищца, която със стъпването си на пешеходната пътека се ползва с предимство пред моторното превозно средство, чийто водач е бил длъжен и е могъл да спре. Промяната в посоката и скоростта се обясняват с инстинктивна реакция следствие на уплах от навлизащия лек автомобил в обхвата на пешеходната пътека.

Третото лице помагач – Н. С., наричан впоследствие и водач, не изразява становище в процеса на размяна на книжа.

В рамките на устните състезания пред въззивния съд процесуалният представител на ищцата – адв. Й., пледира за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Намира за установено въз основа на видеозапис от съдебнотехническата експертиза, че ищцата се е движела по пешеходна пътека и да е блъсната на излизане от нея, при което смята за изключен какъвто и да било принос от страна на ищцата. Иска се и размерът на обезщетението да бъде съобразен с получените от ищцата травматични увреждания. Претендира възнаграждение по чл. 38 ЗА. Противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника – адв. Н., оспорва въззивната жалба на ищцата и пледира за уважаване на насрещната въззивна жалба.

3

Намира за установено, че ищцата е пресичала косо, а не по пешеходната пътека, което смята да обосновава възприетото от първоинстанционния съд съпричиняване.

Третото лице помагач не се явява в съдебно заседание като не изразява становище и по съществото на спора.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Следващата се държавна такса от ответника е внесена, а ищцата е освободена от задължение да я внесе.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Повдигнатият спор в настоящото производство не включва факта на настъпило увреждане от съприкосновение между автомобил, управляван от застрахован при ответника водач по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо настоящият състав приема за установено, че на 20.01.2023 г., в 07:58 ч., в гр. Петрич между лек автомобил марка „Тойота“ модел „Приус“, peг. № ******** В. С. е възникнал сблъсък. Следствие на удара ищцата е паднала на земята, при което е получила фрактура на лявата си раменна става. Спорът обхваща механизма на увреждане, вината на водача, произтеклите от увреждането вреди и справедливия размер на обезщетение за тези вреди.

В исковата си молба ищцата твърди в досъдебно производство, прекратено по нейно искане, да е било установено, че увреждането е настъпило като водачът не забелязал и не пропуснал ищцата, пресичаща по пешеходна пътека. От удара ищцата залитнала и паднала на земята, при което получила фрактура на шийката на лявата раменна кост. Твърди се да е претърпяла оперативна интервенция и ръката й била обездвижена за един месец. Наложеното ограничение препятствало ищцата да се грижи за себе си, 4 а наложило да разчита на помощ на нейни близки в ежедневните й нужди.

Наложило се да ходи на физиотерапия, за да възстанови подвижността на ръката си в пълен обем, което до момента не е успяла и без да е налице ясна прогноза. Страдала от честа обща отпадналост, съчетана със световъртеж и липса на енергия, което свързва със стрес, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на преживяното. Изпитва страх при движение по пътя да не се повтори преживяното и трудно се решава да излиза сама.

В отговор по исковата молба ответникът е оспорил механизма на произшествието и в частност поддържаното и в настоящото производство възражение – да е настъпило на пешеходна пътека. Твърди се съприкосновението да е настъпило 0,5 м. след нея спрямо движението на лекия автомобил. Наведено е и възражение, че ищцата е възприела движещия се автомобил, а променяйки посоката си на движение сама се е ударила в страничната му част. Намира за обичайно трайно затруднение за 30 дни и общ оздравителен период от 1,5 – 2 месеца. Позовава се на съпричиняване от страна на ищцата при твърдение, че е могла да избегне удара в страничната част на лекия автомобил предвид и задължението й да съобрази движението си с останалите участници в движение без оглед на конкретните правила за предимство в конкретната ситуация.

В становището си по иска третото лице помагач сочи да е карал бавно, изчакал да премине един пешеходец. Видял жена, която била далеко. В последния момент я видял почти пред себе си. Не успял да спре и я блъснал с предния ляв калник на автомобила си в дясната й страна като ищцата паднала на лявата си страна на асфалта. Закарал я в болницата. Съобщил й името и телефонния си номер, за да поеме евентуални разходи по лечението.

Възражението на ответника досежно доказателствената годност на експертизата е неоснователно. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещото лице се назначава при необходимост от специални знания по спорни въпроси извън обхвата на правото. Това правило овластява съда въпреки принципа на непосредственост да се позове на мнението на експерт досежно изводимите от въпросите факт или обстоятелство, съответно връзка между тях от значение за разрешаване на спора. Нормата на чл. 197, ал. 1 ГПК задължава съда да укаже материалите, които предоставя на вещото лице. Същевременно обаче нормата чл. 121, ал. 2 от Конституцията на Република България утвърждава като цел на 5 производството разкриване на истината. Нуждата от специални знания не гарантира надлежно определяне на базата, на която експертът да изгради своя извод. С оглед нормата на чл. 13 ГПК принципно признатата възможност за допълнителна експертиза сама по себе си не оправдава игнориране на идентифицирани като значими за пълен и обоснован извод по поставен въпрос, още повече, ако тази информация не достигне до заинтересованата в случая страна. Идентифицирането на относима, но неприобщена към делото информация предпоставя неприемлива непълнота на заключението, а допълнителното изследване неоправдано забавя производството. Затова и вещото лице може, а и следва да вземе предвид и източници на информация дори и да не са били посочени изрично по реда на чл. 197, ал. 1 ГПК. Въпреки това, формулираната, а и изпълнена в случая задача включва изследване на материалите по ДП № 314-ЗМ-151/2023 г. Тези материали не са приобщени изрично, но и нарочното им приобщаване им не е необходимо. Страните са в правото си да преценят дали и доколко интерпретирана от вещото лице информация се нуждае от непосредственото й изследване от съда. В случая не се установява нито да е повдигнат спор досежно възпроизведеното от вещото лице съдържание на видеозаписа, нито от съда да е поискано приобщаване на видеозаписа сред доказателствата.

Във въззивното производство не е повдигнат спор за изведените от видеозаписа заключения на вещото лице досежно механизма на произшествие. Ето защо настоящият състав приема за установено, че ищцата предприема пресичане на пешеходна пътека на ул. „Рокфелер“ в 07:57:52,40 ч. на кръстовище на ул. „Цар Борис ІІІ“ и ул. „Рокфелер“ в гр. Петрич, движейки се отляво-надясно спрямо посоката на движение на процесния автомобил. Н.