Решение № 14 от 30.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора И. Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600440 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба, изготвенa от адв.

Б. Б. Б. - повереник на частните обвинители Ц. П. А. и И. П. Ч., срещу присъда № 21 от 28.05.2024 г., постановена по НОХД № 278/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора.

С посочения съдебен акт подс. Д. З. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“, предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК лишаване от свобода от три години с изпитателен срок от четири години, след влизане на присъдата в законна сила, както и на основание чл. 343г НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските и веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба на частните обвинители и допълненията към същата, които са насочени срещу присъдата, в частта й относно размера на наложеното наказание, се излагат съображения за неправилно отчитане от страна на първия съд на всички отегчаващи отговорността на водача обстоятелства, на които частното обвинение се позовава. Релевира се, че при 1 определяне на наказанието неправилно са отчетени като смекчаващи такива признанието на вината и цвета на облеклото на пострадалата. От друга страна претендират, че следва да се даде превес на генералната превенция и да се определи наказание при условията на чл. 54 НК от шест години, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 НК. Във връзка с изложеното намират, че на подсъдимия водач следва да се определи посоченото ефективно наказание, което намират, че в най-пълна степен би съответствало на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. По отношение на лишаването от правоуправление претендират, че следва да бъде определено в максимално предвидения от закона размер.

В постъпилото възражение по въззивната жалба, изготвено от адв. В. Н.

Д. – защитник на подс. Д. М., се сочи, че следва да бъде отчетен и приносът на пострадалата, която не се е съобразила с разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП за осигуряване на собствената си безопасност, поради което не са налице сочените от частното обвинение обстоятелства, които да налагат увеличаване на наложената на водача кумулативна санкция. Излагат се съображения, че въвеждането от законодателя на по-тежко наказуема санкционна рамка след извършване на процесното деяние, не би следвало да се отчита чрез завишаване на тежестта на наказанието на подсъдимия.

В хода на съдебните прения се поддържат доводите за неправилно възприето с присъдата наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на починалата тяхна наследодателка, както и за необосновано снизходително отношение към подсъдимия при определяне размера на наложените му кумулативно наказания. С оглед тези оплаквания, частното обвинение прави искане присъдата да се измени, като се увеличат наложените наказания и се постанови ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се поддържат по изложените в тях съображения, които се доразвиват в пледоариите.

Подсъдимият, в последната си дума, моли са се потвърди присъдата на първия съд.

Единственият явяващ се в залата частен обвинител Ц. А. поддържа становището на повереника си.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява мнение, че съдът следва да отчете всички обстоятелства, посочени от частното обвинение и да прецени дали биха се отразили на крайния размер на присъдата и дали наложеното наказание лишаване от свобода следва бъде отложено с изпитателен срок. Акцентира и върху обстоятелството, че държавното обвинение не е депозирало протест срещу акта на окръжния съд, поради което няма възможност, дори и при несъгласие с определеното наказание, да го атакува пред касационната инстанция.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и 2 законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално

ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е протекло по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371 т. 2 – направеното от подсъдимия самопризнание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е ползвал направеното от подс. Д. З. М. самопризнание на изложените факти и подкрепящите го доказателства, на базата на които е приел за установена фактическата обстановка, изложена и в обвинителния акт, както следва:

Подсъдимият Д. З. М. бил правоспособен водач на МПС категории „В“ и „В1“. Притежавал свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № ********, издадено на ******* г. от компетентен орган в Република Португалия, със срок на валидност до 13.12.2037 г.

Завърнал се в България през февруари 2023 г. и заживял на съпружески начала с А.М. в К..

На 01.03.2023 г. около 19.25 часа, подсъдимият заедно с А.М., нейната сестра - К.М. и невръстното дете на последната пътували с лек автомобил марка „О.“ с peг. № *********. Движели се към дома на А.М. на ул. „О.“ № * в К. с управлявания от подсъдимия М. автомобил по бул. „К.А.Б.“ от запад на изток. Посоченият булевардад имал четири ленти за движение, всяка широка по 3,5 метра - северните две, предназначени за за движение от изток на запад, а южните - от запад на изток. Между лентите за движение в различните посоки имало затревен остров - също с ширина 3,5 метра. Подсъдимият управлявал автомобила в тъмната част на денонощието, на къси светлини, по прав и равнинен пътен участък с изкуствено осветление, при слаб дъждовалеж и мокро асфалтово покритие, без неравности със скорост от 50 км/ч, като приближавал кръстовището с ул. „А.“ и ул. „С.“. По същото време, пешеходката Т.Д.Ч. – на 73 г., предприела пресичане на бул. „К.“ от север на юг. Тя вървяла по маркираната пешеходна пътека, която се намирала западно от кръстовището с ул. „А.“ и ул. „С.“, като се движела със спокоен ход - със скорост от 3,2 км/ч (0,8 м/сек). Пешеходната пътека била с широчина 3,3 метра, а Ч. вървяла в средната й част. Когато достигнала на около 4 метра северно от южния тротоар на бул. „К.“, същата била ударена от лекия автомобил „О.“ с peг. № *********, управляван от подс. М.. Същият, в нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка Т.Д.Ч. (на 73 г.), като дори не намалил скоростта на движение на лекия автомобил. Ударът бил реализиран между централната челна част на автомобила и дясната странична част на тялото на пострадалата. След този първоначален контакт, Ч. паднала върху предния 3 капак на автомобила, след което последвал удар, при който главата й контактувала с предното панорамно стъкло, което се счупило. След това пешеходката паднала върху пътното платно. След сблъсъка, подс. М. задействал аварийно спирачната система на автомобила и го установил в покой в източния край на кръстовището, на мястото на което бил фиксиран в огледния протокол - ориентиран с предната си част в посока изток. В резултат на настъпилото ПТП, Т.Ч. получили травматични увреждания и останала неподвижно върху пътното платно. В 19.30 часа на на посочената дата 01.03.2023 г. бил подаден сигнал на тел. 112 от Д. Г. – очевидец на инцидента.

Екип на ФСМП - К., транспортирал пострадалата Т.Ч. до МБАЛ „Д-р Х.С.“ ЕООД – К.. Тя била в безсъзнание и в тежко общо състояние. Екип от РУ К. запазил местопроизшествието. Водачът Д. М. бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, но резултатите били отрицателни. В условията на неотложност, за времето от 21.20 до 22.40 часа на 01.03.2023 год. бил извършен оглед на пътно - транспортното местопроизшествие, с протокола за който било образувано наказателно производство. За ориентир в огледния протокол бил приет метален стълб за улично осветление с надпис „РТ 600“, намиращ се на южния тротоар на бул. „К.“ - източно от ул. „А.“, а за междинен ориентир (означен с О.) била приета перпендикулярната права, сключваща прав ъгъл с асфалтовото покритие на булеварда на южната лента за движение. При това действие, на 8,7 метра западно и 3,3 метра северно от междинния ориентир било фиксирано петно от червена на цвят течност с неправилна форма с дължина около 1,2 метра и ширина 0,7 метра. На 5,5 метра източно и на 3 метра северно от междинния ориентир била намерена зъбна протеза, счупена на четири части. При външния оглед на лек автомобил марка „О.“ с peг. № ******* били фиксирани деформации по предната регистрационна табела, деформация и протривания по предния капак, както и счупване на предното панорамно стъкло в дясната му част с неправилна форма и с диаметър около 25 см. Описаният лек автомобил марка „О.“ с peг.

№ ********* бил иззет и оставен за съхранение в двора на КАТ - К.. За онагледяване на извършеното процесуално-следствено действие бил изготвен албум с цветни фотоснимки.

Междувременно, пострадалата Т.Ч. била транспортирана за лечение до УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД - Стара Загора, където постъпила в 21.05 часа на 01.03.2023 г. в Клиниката по анестезиология и активно лечение (КАИЛ) с диагноза: Тежък мозъчен оток. САК. Субдерален хематом вляво.

Пневмоцефалия. Фрактури на гореописаните костни структури. Хеморагично съдържимо в околностните кухини. Двустранно разгънат паренхим с изразени контузионни промени дорзабазално. Въпреки проведеното оперативно лечение, на 02.03.2023 г. (около осем часа след приема й в лечебното заведение) Т.Ч. починала.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № 43/2023 г. (л. 69-74 от ДП), при огледа и аутопсията върху трупа на Т.Д.Ч. било установено: -черепно -мозъчна травма - състояние след операция по повод кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво, счупване на черепния покрив с фрагмент и линейно счупване на черепната 4 основа в предните черепни ямки, кръвоизлив под твърдата и под меките мозъчни обвивки, контузия и оток на мозъка, охлузване и кръвонасядане на меките черепни обвивки, охлузвания на лицето; -шийна травма - охлузване и разкъсно - контузна рана на шията, частично разкъсване с кръвонасядане в залавното място за гръдната кост вляво на левия гръдно - ключично сисовиден мускул; -коремна травма - кръвонасядане на коремницата и на коремната стена в долната част на корема; - травма на опорно - двигателния апарат - многофрагментарно счупване на дясната голямопищялна кост в близкия кондил, счупване на главичката на дясната малкопищялна кост, кръвоизлив в дясното коляно, разкъсване на връзковия апарат, разчленяване на връзката между главичката на лявата малкопищялна кост и лявата голямопищялна кост, дълбоко кръвонасядане на муску латурата на дясното бедро, кръвонасядане на кожата на двете колене по вътрешните им повърхности. Причината за смъртта е черепно-мозъчната травма, изразяваща се в контузия на мозъка, с парализа на жизнено важни мозъчни центрове.

Тежестта на черепно-мозъчната травма е направила смъртният изход неизбежен. Описаните увреждания са били приченени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на блъскане на пешеходец от лек автомобил. При извършената аутопсия били взети кръвни проби и от трупа на Ч., изследвани с протокол за химическа експертиза № А89/23.03.2023 г., от която било установено наличие на етилов алкохол с концентрация 0,16 промила.

Разпечатката съдържа 34 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87741fda-134b-4913-b641-c0f364e65ac1