Протокол № 720 от 17.04.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 5384/2024
- Вид
- Протокол № 720
- Подписан
- 17.04.2025
- В сила
- 24.04.2025
- Състав
- Таня Илкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 234 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 720 гр. Стара Загора, 17.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530105384 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЕЦ: М. В. М., в качеството му на баща и законен представител на С. М. М. – редовно и своевременно призован, явява се лично, заедно с адв. М. Т., упълномощен от порано.
ОТВЕТНИК: К. С. Б. - редовно и своевременно призован, лично се явява, заедно с пълномощника си адв. С. Л., с пълномощно представено в съдебно заседание от 15.04.2025г.
АДВ. Т. Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че в днешното съдебно заседание са налице процесуалните предпоставки на чл. 142, ал.1 от ГПК за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Т.: Поддържаме исковата си молба.
АДВ. Л.: Поддържам писмения отговор.
Предвид становищата на страните и на основание чл. 146, ал.1 ГПК, СЪДЪТ пристъпи към доклад на делото:
Ищецът М. М., в качеството си на баща и законен представител на малолетното дете С. М. М., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че през лятото на 2023 г.
1
- на 17.09.2023г., около 19ч., детето С., заедно със своята майка А. М., и свои приятели М.
М. Н. Д., Р., И. и С., извело на разходка кучето си Рая, спасено и осиновено от семейството им през юни 2022 г., с неустановена порода, с тегло около 20 г. Тъй като майката на детето искала да купи нещо от магазина, се върнала, за да си вземе портфейла, а детето С. със своите приятели, се отправили към магазина, който се намирал на разстояние от около 50 метра от блока, в който живеят. Там трябвало да изчакат майката на детето. Твърди, че кучето е било на каишка, като същото е кротко по природа и не проявява агресия към други животни. Децата отишли до магазин „СиБиЕс“, който се намира на ул."******" в гр. С* З*.
На входа на търговския обект имало стълби, след това - площадка, отново стълби и площадка, които били надолу към входа му. Детето е вървяло напред с кучето, като е държало повода с лявата си ръка. Слизайки по стълбите към магазина С. видяла, че малко преди входа, има вързано за тръба на парапет куче - едро на ръст, около 30 кг., порода Питбул, което започнало да лае и да се опъва от каишката. Питбулът се отскубнал и се нахвърлил върху кучето Рая. Съборил С. на земята, като тя паднала по гръб и си ударила главата. Кучето я захапало за дясната ръка и не я пускало. Събрали се хора, които се опитали да окажат помощ на детето. Един от присъстващите на мястото мъже издърпал питбула от детето. Лицето С. П., която живеела близо до магазина, и служители на магазина промили раната, от която имало обилно кръвотечение с дезинфектант и направили превръзка от хартия, в опит да го спрат. Твърди се, че детето С. нямала спомен от случилото се. Била много уплашена, плачела, но не пускала своето куче. Станало й лошо и започнала да повръща. П. М. - служителка в магазина се обадила на майката на детето А., от телефона на дъщеря й, и казала „бързо идвай, че детето е нахапано от куче, тече много кръв“. Тя веднага е отишла в магазина, а малко след това отишъл и бащата. Малко по- късно ищецът, заедно с детето, жена си и кучето, се качили на пристигналата на място линейка, с която били откарани в Спешния център, където раната на детето била обработена и му била поставена инжекция.
На детето било съставено съдебно медицинско удостоверение на живо лице № 8511/2023 год., според което то имало следните увреждания: „открити рани, две на брой, по дясната предмишница от ухапване от куче, оток около раните, мозъчно сътресение“.
Ищецът М. М. твърди, че от други хора разбрал, че ответникът, когато е минал покрай детето, след като е видял в какво състояние се намира, си взел кучето и си тръгнал, сякаш нищо не се било случило.
На следващия ден 18.09.2023 г., С. се чувствала по-зле. Отишли на преглед при д-р И* И., специалист ортопед и травматолог, който сменил превръзката и ги насочил към неврохирург. Били й ваксини против бяс. На същия ден С. била прегледана и от д-р Мариус Кирков, неврохирург, който поставил основна диагноза „мозъчно сътресение". Дъщеря му спяла неспокойно, усещала замайване, случвало се да става през нощта и да на следващия ден да не помни, че е ставала. Това наложило да направят последващ преглед при д-р Кирков на 25.09.2023 г. По предписаните терапии, закупили всички лекарства в размер на 53.55 лева, а за имунизацията против бяс платили 33 лева.
2
От случилото се на 17.09.2023 г. С. станала неспокойна, уплашена, тревожна, ръцете й се изпотявали често, започнала да се страхува да излиза сама от вкъщи, сънят й се нарушил. Появил се панически страх от подобни кучета. Потърсили помощ от психолога Н* И.а, която започнала терапия с детето всяка седмица, продължила месеци наред, за която платили 400 лв. Тези симптоми продължили около 3 месеца, след което интензитета им намалял.
Твърди се, че макар от случилото се да е минала повече от година, детето все още като срещне ответника, макар и последният да е без кучето си, получава стресова реакция.
Стресирала се всеки път като види куче от породата на кучето на ответника.
За инцидента било образувано ДП 33/2024 по описа на Второ РУ на МВР Стара Загора, пр. пр.12348/2023 по описа на РП Стара Загора. По него се доказало, че собственик на агресиралото куче е ответникът К. Б.. Досъдебното производство било прекратено поради липса на престъпление от общ характер.
Според ищеца, съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, в конкретния случай, отговорност за претърпените от дъщеря му вреди следвало да носи собственикът на кучето ответникът. Обстоятелствата, че ответникът е собственик на кучето, се установили в хода на извършената проверка от страна на разследващите органи по преписка ДП 33/2024 по описа на Второ РУ на МВР Стара Загора, пр. пр.12348/2023 по описа на РП Стара Загора.
Ищецът, като баща и законен представител на детето С., претендира възмездяването на причинените му, вследствие нападението на кучето на ответника, имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания от ухапването на кучето, както и психическите такива - състояние на страхова невроза, тревожност и безсъние, които продължавали и до настоящия момент. Неимуществените вреди, ищецът оценява на 6000 лева, а имуществените в размер на 486,55 лева, от които 400 лв. за психологическа терапия, и 86.55 лв. за заплатени медикаменти.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на детето С.
М., чрез законния й представител М. В. М., сумата от 6000 лева представляваща стойността на претърпените от нея неимуществени вреди, и сумата 486,55 лева представлява имуществени вреди, вследствие нападението на 17.09.2023 г. от собственото на ответника куче.
Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. Б.. Изразява съжаление за настъпилия инцидент. Оспорва твърдението, че е проявил незаинтересованост спрямо състоянието на детето. Твърди, че когато излязъл от магазина, е заварил кучето си завързано на друго, различно място от това, на което го е бил вързал отначало. Хората пред магазина му казали, че с кучето му се е сбило друго куче. На следващия ден в центъра на града срещнал г-жа П. М., която работела в магазина и е била на работа по време на инцидента. Тя му обяснила за случилото се. Ответникът сам потърсил родителите на пострадалото дете, като свидетел на срещата му с родителите бил Б* С* Б* - съсед на 3 потърпевшите. Това обстоятелства било отразено и в показанията му пред старши разследващ полицай Чакалова към Второ РУ на МВР, а именно, че е потърсил доброволно контакт с родителите на пострадалото дете.
Твърди, че през целия период от инцидента до настоящия момент, въпреки че се засичал многократно както с родителите, така и с детето, въпреки разпитите от длъжностни лица, родителите не са му казали за последвало усложнение. Твърди още, че редовно среща детето да разхожда кучето си самостоятелно, из улиците на квартала, като взаимно проявяват учтивост един към друг.
Изразява готовност да заплати разноските по представените медицински документи, като твърди, че непосилно за него се явява да заплати цялата претендирана сума. Посочва, че сам се грижи за майка си, която е трудноподвижна, и за която закупува медикаменти и помощни средства.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.50 от ЗЗД, вр. чл. 52 и чл. 45 от ЗЗД. За да бъде уважен искът в хипотезата на вреда от животно, следва да се установи кумулативната даденост на няколко елемента: причиняване на вреда от животно, формалното качество собственост или надзор върху животното от страна на сочения ответник, наличие на вредоносен резултат и причинна връзка между поведението на животното и настъпилите вредни последици.
В тежест на ищеца е да установи, че на посочената в исковата молба дата детето С. е било ухапано от собственото на ответника куче, или намиращо се под неговия надзор, и чрез това посегателство върху телесния интегритет на детето е причинена неимуществена вреда, изразяваща се в претърпени болки. В тежест на ищцовата страна е да установи и размера на претенцията за имуществени вреди. В случая, по делото липсва оспорване относно осъществения фактически състав по чл. 50 ЗЗД. Ответникът в писмения отговор оспорва единствено размера на претенциите.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада, моля само да отделите като безспорно обстоятелството, че ответникът не оспорва изложените обстоятелства, касаещи механизма на настъпилия инцидент.
АДВ. Л.: Нямам възражения по доклада на делото. Не възразявам по направеното искане от колегата.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за безспорни сочените от ищеца обстоятелства относно механизма на настъпилия инцидент.
4
СЪДЪТ напъти страните за възможността да уредят взаимоотношенията си чрез постигане на спогодба, като им указа благоприятните последици при постигането на евентуална спогодба.
СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯВАМЕ В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
ОТВЕТНИКЪТ К. Б. да заплати на детето С. М., действащо чрез своя баща и законен представител М. М., обезщетение за причинените имуществени вреди в следствие настъпилия инцидент от 17.09.2023г. в размер на 486,55 лв., както и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., като общата сума от 4 486,55 лв. да се плати на 5 равни месечни вноски, всяка от които излиза в размер на 897,31 лв., за периода от 01.05.2025г. до 01.10.2025г.
Разноските остават за всяка от страните, така както са направени.
СПОРАЗУМЕЛИ СЕ :
ИЩЕЦ: ………………………………….
/М. М. в качеството му на баща и законен представител С. М./
ОТВЕТНИК …………………………….
/К. Б./
СЪДЪТ намира, че постигната в днешно съдебно заседание между страните по 5 делото съдебна спогодба, не противоречи на закона и добрите нрави, и поради това следва да бъде одобрена от съда така, както е постигната. Тъй като с тази спогодба съдът се десезира от разглеждането и разрешаването на правния спор, след одобряването й делото следва да бъде прекратено.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 234 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ОДОБРЯВА постигнатата в днешно съдебно заседание между М. М., в качеството му на баща и законен представител на С. М., и К. Б., спогодба, по силата на която:
ОСЪЖДА К. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ************, да заплати на малолетната С. М. М., ЕГН **********, действаща чрез баща и законен представител М. В. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. **********, сумата от 486,55 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – за закупени медикаменти и платена терапия, както и сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени физически и психически болки и страдания, състояние на страхова невроза, тревожност и безсъние, вследствие настъпил на 17. 09.2023г. инцидент – ухапване от собственото на К. Б. куче, като общата сума от 4 486,55 лв. да се плати на 5 равни месечни вноски, всяка от които излиза в размер на 897,31 лв., за периода от 01.05.2025г. до 01.10.2025г.